Думите сочат нагоре

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1, глава ” Вътрешно съзерцание”: Преди всичко, е необходимо да знаем, че когато става дума за духовни понятия, независещи от времето, мястото и движението, и още повече за божественото, ние нямаме думи за да изразим тези понятия, защото цялото богатство от думи е взето от усещането на въображаеми органи на чувствата.

Ние нещо усещаме, впечатляваме се и с тези си впечатления даваме някакви названия. Но онова, което не се улавя от нашите чувствени органи, ние не можем да опишем. То за нас сякаш въобще не съществува.

За мен е все едно – не съществува нещо в реалността или в моите усещания, та нали аз не знам, какво съществува там в скритата от мен област. И затова целият ни език описва само усещаните от нас явления.

Но как тогава да предаваме духовната информация? Докато не усетим духовния свят, няма да можем да разберем, как се наричат духовните явления. И затова въобще не разбираме, какво ни говорят кабалистите, разказвайки ни за духовното.

А ако заменим някоя дума от техния разказ, то можем да изопачим смисъла на казаното. Затова е толкова важно, всяка дума да бъде вярна и точно да изразява описаното явление. И когато кабалиста ни разказва за нещо той, не може да промени в разказа си нито една думичка.

А на нас ни се струва, че това не е толкова важно, тъй като и без това ние нищо не разбираме, какво се крие зад тези думи, и сме свободни да говорим както ни се иска. Но колкото човек напредва, навлизайки в нещо частично, а след това все по-пълно усещане на духовния свят, неговият език става все по-точен. Той е длъжен все по-точно да подбира всяка дума, за да изрази онова, което вижда и усеща, а иначе той не може да говори.

И затова кабалистите са избрали особен език за своята наука, който са нарекли ”език на клоните” – така че, всичко което съществува в нашия свят, води началото си от висшите светове и оттам постепенно се спуска в нашия свят. Затова кабалистите са намерили готов език, с помощта на който са предавали един на друг своите постижения устно и писмено от поколение на поколение, вземайки имена от клоните в нашия свят. И всяко име говори само за себе си, сякаш посочва с пръст своя корен, намиращ се в системата на висшите светове.

И затова, ако човек се стреми към духовното, то тези думи му служат като водеща светлина, някак си го свързват с невидимия свят.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.05.2011

[42494]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: