Въпрос: Нашата егоистична гонитба се превръща в снежна топка, търкаляща се по склона на планината. На всички е ясно, че в някой момент тя ще се разбие, но никой не може да спре нейното движение…

Отговор: Вярно е. Нашият егоизъм – това е нашата единствена природа. Ако в нас имаше още една сила, противостояща на него, тогава ние щяхме да можем да се спрем. Но никаква друга сила няма в нас.

Това и трябва да излезе на повърхността: всички ние сме безнадеждни егоисти. Безпределното себелюбие заставя човека да изпие чашата отрова до дъно, до най-последната капка. Даже в мига на смъртта си той няма да може да се спре.

Невъзможно е да се убеди никой в нищо – все едно всеки си остава със своите мисли и не чува предупрежденията. Нека даже да застана пред целия свят, да представя всички данни, да опиша всички факти, да доведа водещи учени и авторитетни обществени деятели, и всички заедно да извикаме:

– Другари! Братя! Ние отиваме към гибел!..

– Нима? Какво говорите!? – и публиката ще се разотиде по своите дела, за да изгори оставащото.

Защото всеки е егоист, всеки е като машина, той не може да действа по друг начин. Някой се върти, някой подскача, някой се движи насам натам – така сме устроени, на нищо друго не сме способни. Призивите, идващи от по-високото стъпало, лежащо над човешката природа, хората не чуват.

Само обединявайки се помежду си, ние ще им помогнем да осъзнаят проблема. Само тогава, разбрали ситуацията и прочувствали заплахата, която тя носи, хората ще бъдат готови поне на капка да послушат – и ние, съединявайки се с тях вътрешно, ще им дадем светлината, възвръщаща към Източника.

От урока на тема “Проблемите на света. Пренаселването”, 18.05.2011

[43401]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →