Дом за новороденото

каббалист Михаэль ЛайтманАко погледнем цялото създадено желание, то човекът ще се окаже само точка в него. По-нататък, всичко зависи от това, доколко ще може да се свърже с останалите, с частните желания или с групата. Ако в него има стремеж да се съедини с другите – именно това означава да копае земята под основата на сградата. Тъй като, той не копае вътре в себе си – няма какво да копае там, защото е само точка.

Неговото тяло остава отвън и изобщо не се отнася към него – това е животинско тяло. А точката е човекът, тоест началото на душата. В зависимост от това, доколко ще успее да се свърже с останалите – толкова и ще вкопава навътре. Той получава от тях желания, материал, след това вижда доколко е способен или неспособен да ги приеме, и от онези желания, които е могъл да получи, изгражда сградата на своята душа с помощта на светлината.

Във всеки от нас, няма повече от една точка. Аз се опитвам да се съединя с останалите и виждам, че съм противоположен на съединението. Но съм готов да изтърпя това, отменям себе си спрямо желанията на другарите, с които искам да се съединя, възприемайки ги като майка, като майчинско лоно – каквото се и явява групата.

Аз отменям себе си пред нея и тогава получавам целия този присъединяващ се към мен материал на желанието. И тогава се обединявам с образувалото се място и получавам „обем”. Но когато правя това, превъзмогвам своето нежелание и затова отменям себе си, моля за поправяне. И тогава, идва обкръжаващата, висша светлина, връщаща към Източника, и реализира нашето съединение – между мен и групата.

Това е моето първо съединение с групата на нулевото ниво (авиют шореш), в което усещам светлината Нефеш – и сега се наричам „духовен зародиш” (убар). Постигнал съм моето първо духовно стъпало!

После, моят егоизъм расте по отношение на него и изведнъж започвам да чувствам голяма тежест в сърцето си – 1-во ниво (авиют алеф). На това ниво, вече съм имал „жизнено пространство” – там, където съм се обединил с групата в едно цяло. Но по отношение на другите – още не. И сега, искам да обхвана още по-голяма област със своето съединение – за мен, тя ще се нарича „ближен”. Смятам моята група за своя майка и работя, за да стана нейна неделима частица.

И отново: учене, светлина, връщаща към Източника, отменяне на себе си и т.н. – докато не придобия цялото съвместно желание, като допълнение на онова, което съм имал и цялата тази площ ще стане моя – нивото „1”, Руах.

И така продължавам по-нататък. Тоест, копая все по-навътре в групата, прониквам в тях и вземам техния „материал”, желание. Защото, самият аз нямам нищо, освен точката и животинското тяло, което желае само материални наслаждения. И само с тази черна точка влизам в духовното, а целият останал съсъд на моята душа, се изгражда от чуждия материал.

Затова е казано: „Възлюби ближния, като самия себе си”. Тоест присъедини към себе си останалите – това е основното духовно правило, основният инструмент (общият съсъд) за разкриване на светлината в теб. Затова, цялата работа се извършва в групата и зависи от това, колко ще успеем да прокопаем вътре в нея, да отменим своето животинско тяло, оставащо назад, да влезем в групата и да получим нейните желания, мисли, сили, важността на целта. Всичко това се намира там, заедно с висшата светлина и Твореца. Затова, именно на мястото на задълбочаване в групата, ние изграждаме сградата на своята душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42990]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed