Да пътуваме комфортно или да се влачим под ударите на камшика?

Въпрос: Преди седмица, когато празнувахме 14-тия рожден ден на моята дъщеря, аз я попитах иска ли да порасне? Тя ми отговори, че би искала да си остане малка. Чие е желанието за порастване? Светлината ли иска желанието да порасне? Или самото желание иска да порасне?

Отговор: В нас се пробуждат решимот. Правилно ли ги реализираме? Ако не го правим правилно и нещо повече – ако изобщо не желаем да им обърнем внимание, тогава се развиваме подобно на животните, със забавено темпо на оборотите на природния двигател – както е било досега.

Но днес, започва нов етап: дойде време да превключим на втора предавка на пет степенната скоростна кутия – да се издигнем на второ ниво. Нямаме изход при това – то не зависи от нас. Би могло да се каже, че става дума за автоматична скоростна кутия.

А на втора предавка, трябва да работим в по-голямо обединение. По-рано сме били разделени, а сега, естествените процеси ни свързват един с друг. Дори не сме си и помисляли за това, но скоростта се увеличава и нашата взаимна връзка претърпява промени. И сега, заради безисходицата, в която се намираме, ни се налага да се съобразяваме с всички, защото по друг начин няма да оцелеем в съвременния свят.

От какво зависи това? – питаш ти. От решимот, пробуждащи се от темпото, с което работи двигателят и скоростната кутия – в съответствие с общия процес. Но ти имаш възможност да участваш в този процес осъзнато, осмислено, и по този начин облекчаваш живота си, избягваш различните проблеми – „пътуваш комфортно”, започваш да разбираш за какво и защо пътуваш, как да натискаш педалите…

Творецът е създал около теб такива условия, в които разбираш какво е за предпочитане. В началото ти искаш да се спасиш от бедите, но после разкриваш, че и без да те принуждават, си струва да приемеш програмата на творението – защо тя обещава благо и на този свят, и на бъдещия – обещава велики дела. Така, постепенно напредваш.

Но, възможно ли е да „захвърлиш всичко” и да не искаш да растеш? И какво ще правиш тогава? Ще се движиш като животно – под ударите на камшика?

Или стадото върви само зад пастира, или пастирът удря с камшик своите подчинени отзад – и те въпреки всичко вървят напред. Ти не виждаш пред себе си Твореца и замисъла на творението – струва ти се, че напредваш самостоятелно, а не следвайки някого. А всъщност вървиш, защото Той те подкарва отзад, а също така отдясно и отляво, когато твоето „магаре” иска да се отклони встрани от пътя.

Това означава, че си струва да видиш Твореца отпред и да вървиш след Него към целта, по един добър и приятен начин. При това, по този път сам избираш целта.

А в противен случай – очакват те ударите на камшика.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[43973]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed