Да изградим закон за поръчителството

За да ускорим нашето развитие, на нас ни дават всевъзможни препятствия, отблъскват ни, объркват ни, сякаш няма смисъл да прилагаме усилия и можем просто да почакаме, докато не се промени нещо от само себе си.

Или започвам да си мисля, че съм приложил вече достатъчно усилия, но  така и не съм намерил духовното разкритие. А може би Творецът  е изоставил творението, или това сега не ми се полага и трябва да почакам някой друг удобен момент, възможно в друг живот? Човек си намира всякакви оправдания само и само да си намери някакво оправдание и да не приложи нужните усилия.

Но е казано, че ”Законът е даден и не може да се нарушава”. Висшата светлина си остава в абсолютен покой, и ние се намираме вътре в нея. И само за сметка на своите усилия можем да развием своите желания. От приложените усилия зависи поправянето на желанията, а значи и разкриващата се в него светлина. Това е обикновен закон.

Не трябва да се забравя това и през цялото време трябва да си напомняме, за да живее този принцип в групата, неоставящ място за спорове и съмнения: ”защо аз нищо не получавам?” Къде е заплатата за моята работа, къде е разкритието, къде е очакваната награда?” Ти питаш, къде е всичко това? – Ето го, то е пред теб – вземай! А ако ти все още не го виждаш, не може да го вземеш – това означава, че още не си готов. Тогава продължавай да прилагаш усилия – какво да се направи, ако ти не можеш да съзреш онова което стои редом с теб.

Затова, не си струва да мислим, че можем да постигнем духовното с помощта на някакви вълшебни средства, съхранявани в тайна. Нищо няма да ни помогне освен работа. Недостиг на чувствителност – това скрива от нас Твореца и висшата светлина. А, чувствителността можем да увеличим само с падения и подеми, само за сметка на приложените усилия и търсения.

Забранено е да се слушат разговори за умора и разочарования. Разказват, че някога на урок на Баал а-Сулам някой си тежко въздъхнал, Баал а-Сулам много се разсърдил и му казал, никога повече да не чува такова нещо . Човек може физически да бъде изморен, но не може да има умора в духовната работа, във вътрешните усилия! Недопустимо е да се показва такова настроение навън.

Разбираемо е, че човек може да преминава през различни състояния – той не е техен господар. Но той не трябва да показва това на обкръжаващите го – тъкмо обратното, колкото и тежко да се чувства, той винаги трябва да изглежда пълен с въодушевление и готов да приложи усилие във всякаква работа. Такова е изискването на нашето взаимно поръчителство.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43383]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: