Статия на Рабаш „Състарил се Авраам и достигнал преклонни дни”: „Старец” се нарича човек, който е достигнал мъдростта (хахам), който иска да се учи при Мъдреца, защото Творецът се нарича Мъдрец и притежава свойството отдаване.

А човекът иска да се научи от Него на това, тоест също да стане отдаващ. И тогава се нарича мъдрец – „ученик на Мъдреца” (талмид хахам). Той не чака да получи падение, и след това вече, когато е загубил цялото въодушевление, да моли отново да се издигне. А още преди да е загубил приповдигнатото състояние, вече търси, как да го укрепи, като че вече го е изгубил. И за сметка на това печели време.

От мъдреците е казано, че „Исраел (човекът, стремящ се към Твореца) ускорява, освещава времето”. Програмата на творението, все пак, ще бъде изпълнена „за своето време” (беито), както я водят свише. И единственото, което можем да направим – е да я ускорим със своите усилия и да я превърнем в бърз и приятен път на светлината (ахишена).

За това се изисква само внимателно да се отнасяме към своите състояния. Защото развитият човек се отличава с това, че е по-чувствителен и бързо реагира на преминаваните от него състояния, с разбиране, като тънко чувства и като прави изводи от осъзнаването на своя егоизъм.

Цялата разлика между стъпалата е в осъзнаването на своето зло. Човекът се намира във всяко състояние дотогава, докато не постигне цялото свое зло и необходимостта да се издигне в следващото състояние, което му се струва по-добро, в сравнение с това.

Ето защо, ние трябва така да развием в себе си чувствителността към своя егоизъм, за да усещаме във всяко състояние неговото зло, толкова е силно нашето желание да достигнем целта. Като старец, който върви прегънат и търси, сякаш е загубил нещо – така и ние трябва постоянно да търсим, къде можем да добавим още към своята работа за достигане на чистото отдаване.

И тук всичко зависи от обкръжението, което трябва да създадем за себе си. Защото хората не чакат, кога природата сама ще ги снабди с продукти и кокошките ще снесат яйца и сами ще измътят пиленца. Човекът прави инкубатор и отглежда пиленца, съгласно своята програма – толкова, колкото му е необходимо. Магазините имат план по доставката на месо, яйца, мляко – откъде те знаят, колко ще даде животното? Но човекът има власт над животните и организира този процес така, за да получи всичко, което му е необходимо.

И точно така, трябва да се отнасяме към „животното” вътре в себе си – да го организираме така, за да ни позволява правилно да работим със своите състояния и да ускорим своето развитие до желаемата скорост. Тук всичко зависи от групата, от обкръжението, от неговата организация. Затова е необходимо през цялото време да мислим, как да подобрим влиянието на обкръжението върху себе си и по такъв начин да изострим възприятието си за зло, да повишим желанието си да реализираме върху себе си програмата на творението.

А в зависимост от това, ще разбереш своите задължения пред групата, която от своя страна също си длъжен да пробуждаш и да влагаш сили в нея. Главното е да се достигне състояние, когато във всеки момент, само като го познаеш, веднага да пробудиш в себе си ново желание и да искаш да достигнеш повече (в отдаване)! Не си струва да се удовлетворяваш от своето текущо състояние, ако то продължава по-дълго от един миг.

Това е най-важният критерий за проверката на нашето напредване. Не трябва да се съгласяваме с това, че времето преминава, просто така. Защото, като протакаш времето, се спускаш от пътя на светлината (ахишена), върху пътя на естественото развитие (беито) и вече с нищо не се различаваш от обикновения еснаф.

От урок по статия на Рабаш, 12.05.2011

[42880]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →