Въпрос: В 1-ва част на “Учение за Десетте Сфирот” (и в “Дървото на Живота” на Ари) е написано, че от равномерното, „кръгло“ съкращение в светлината се е образувало празно пространство, където творенията биха могли да съществуват. Непонятно е как това се съчетава едно с друго, тъй като пространството е нещо триизмерно, а кръгът е плосък?

Отговор: Става дума за единственото творение, което е било създадено в мирозданието – за желанието. Желанието може да бъде празно, а може да бъде и пълно или частично напълнено: повече или по-малко.

Желанието може да бъде „кръгло“ – т.е. състоящо се от множество желания, между които няма никаква разлика, когато е невъзможно да се оцени кое от тях е по-важно. Получава се равен кръг – всички желания са равни.

Възможно е също желанията да са поделени така, че някои от тях са над останалите – т.е. са по-важни от тях, а други са по-малко важни.

Но през цялото време се говори само за желанието, а освен него съществува само светлината, за която ние въобще не знаем какво представлява сама по себе си. Известно ни е само, че тя е била причина за създаване на желанието.

Понякога се казва, че желанието е „плоско“, в една плоскост. Това означава, че във всички желания има едно общо качество по отношение на наблюдателя, т.е. на мен. Аз гледам на желанията си и виждам, че те не излизат от рамките на една плоскост – нито едно не се откроява съгласно някакъв критерий.

Може да се каже, че някои желания се отнасят към „дясната страна“, защото в тях има повече милосърдие (Хасадим), мекота, любов, отдаване. А други желания се отнасят към „лявата страна“, защото в тях има повече мъжество (Гвура), стремеж за получаване, мощ, ограничение.

Когато желанията ми се развиват и аз започна да си изяснявам кое от тях е по-важно и трябва първо да бъде напълнено, тогава между желанията започва да се формира разум, помагащ по-добре да се използват и реализират тези желания. Но този разум действа само в размера и качеството, в което го задължава неговото желание. Сам по себе си той няма никаква значимост и не съществува.

Желанията създават разум. Разумът е външната обвивка на желанието, помагаща му по-добре да се реализира. Разумът е като архив, съхраняващ всички данни, целия опит и въз основа на това, помагащ на желанието да се реализира.

Затова всички наши определения, за плоскост, за горе и долу, надясно и наляво, напред и назад, цвят, звук, на хиляди различни качества, които усещаме – това са само различни желания. Ние съществуваме вътре в желанието, което има множество видове и затова го усещаме като тази реалност. А какво е това реалност? – Това е желанието!

От урок по “Учение за Десетте Сфирот””, 03.05.2011

[42124]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →