Въстанието на робите на егоизма

Из писмото на Баал а-Сулам: ”Фараонът изсмуква целия свят, който започва да се спуска за Исраел (стремящите се към Твореца), и затова е казано, че ”нито един роб не може да избяга от Египет”.

Нашето напредване е сякаш ”отрицателно”, защото ние се приближаваме с много усилия и мислим, че се приближаваме и достигаме до някакви успехи по този път – и изведнъж всичко изчезва. Фараонът изсмуква ”цялата светлина” за себе си и всичко изчезва в него, не оставяйки нищо от нашите усилия. Така става напредването.

Това е акумулиращ процес, и нашето разочарование все повече се натрупва и расте, докато човек не почувства, че повече не може да работи над егоизма си, който изсмуква от него всички достижения. Когато у него се появява някакво вдъхновение, пробуждане, връзка с другарите, готовност да върви по този път и да се издигне над цялата тази нищожност, празния живот – и на другия ден отново се оказва, че трябва да започне всичко наново, сякаш нищо не е било. И ден след ден той не усеща никакъв напредък. Къде изчезва всичко?

Защо ставайки сутрин, аз трябва да започвам всичко от нулата или даже под нулата? Защо ми се налага да се повдигам от животинското състояние, с мъка да разбирам къде се намирам, да се пробуждам физически, душевно, отново да започвам да работя над важността над целта, за да разбера къде съм попаднал, защо, и какво се случва тук. Всичко това е работата в робство при Фараона.

Няма нищо ”случайно” в духовното или действие на ”сляпата природа”. Природата – това е съчетание на силите на Твореца, от страната на Неговото лице или от обратната страна, това е Творецът или Фараонът. Но това е една и съща сила:”Няма никого другиго освен Него”, а ние винаги се намираме между неговите две въздействия. В това, което се случва с мен, няма нищо случайно и безсмислено – а просто балансът между тези две сили се променя, за да ми дадат възможност да положа усилия.

Творецът специално е направил така, че Фараонът изцяло ни е владеел, изтривал е всички наши усилия, показвал ни е нищожността ни и пълната безнадеждност, когато сме постигали целта. И тогава, благодарение на Фараона – ние започваме да се нуждаем от Твореца.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 20.04.2011

[41103]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: