Вечността е зад завесите

Въпрос: Вие много говорите за важността на подготовката преди урока, че човек трябва през целия ден да се занимава с вътрешни изяснявания. Когато се опитвам да сравня това с реалността, в която живея, всичко ми се струва толкова недостижимо, че ме хвърля в отчаяние: какво въобще правя тук?

Отговор: Ти седиш тук, на урока, за да изясниш своето отношение към ближния, – и чрез това да узнаеш своето отношение към Твореца. Изяснявайки своето отношение към ближния, а чрез него (което е едно и също) – към Твореца, аз достигам такова състояние, че подреждам своите отношения и с ближните, и с Твореца.

Какво ми дава това? По този начин достигам разкриването на своята душа. Аз започвам да разкривам всяко свое желание, в което усещам реалността, – като принадлежаща ми. Защото освен желанието няма реалност. В степента на това, как приближавам към себе си това желание и го съотнасям със себе си, аз разкривам целия свят.

Сега аз не усещам, какво чувства всеки от вас и всички останали хора в света. Всичко това са мои части, чрез които аз бих усещал всеобхватната реалност – Малхут на Безкрайността, моя вечен съвършен живот. Вместо това аз възприемам само най-малката негова част, която съм способен да усетя, бидейки малка клетка. И това е целият мой живот. А всичко останало – това са частите на моята душа, от които аз сега съм откъснат и затова не мога да усетя чрез тях висшето измерение.

Аз разбирам, че в човека не възниква особен подтик да разкрие това, защото той не чувства какво губи. Но когато ние насила се заставяме, отново и отново да мислим за това, то постепенно започваме да придобиваме желание да разкрием тази всеобхватна реалност.

Не гледай обкръжаващите те тела, представи си вместо тях желанията. Ако ти би присъединил към себе си още няколко такива желания, ти би усетил чрез тях нови части от реалността – в допълнение към този свят. Защото това е твоя съсъд на възприятие.

Въпрос: Но как мога да достигна този подтик?!

Отговор: Тук има психологически проблем – и не повече. На мен са ми дали илюзията за това, че тук съществува още някой – ненавистен за мен, различен от мен, далечен, противостоящ ми. Но това е само игра на въображението. Облекли са това желание във външния образ на човек – и аз, роденият с егоистична природа, го отблъсквам, ненавиждам и го пренебрегвам.

Аз трябва да се издигна над тази въображаема картина, да работя срещу нея, да усетя вътрешната същност, да проникна от своето желание – в неговото, защото това съвсем не е негово желание, а мое. Аз трябва да премахна всички тези външни декорации, защото всичко това е само спектакъл с милиарди ненавистници, разигран пред мен от Твореца. Трябва да изчистя всички тези външни образи, за да не ми изкривяват истинската картина.

Аз трябва да присъединя към своето желание всички мънички желания, заключени във всеки, от струващите ми се чужди хора (макар, всъщност, това да не са хора, и да не са чужди). По такъв начин аз обединявам всички свои части и придобивам душа. Как да направя това?

Кабалистите казват: свише специално е устроено така, че ти да ги ненавиждаш. Ти трябва да работиш по такъв начин, че да не виждаш пред себе си външните образи, а съединявайки се с тяхното вътрешно желание, да достигнеш любовта. Не трябва да обичаш външните свойства на своя приятел – тях ги остави на мира. Ти трябва да заобичаш неговата вътрешна част.

От урок по Книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42167]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: