Баал а-Сулам, „Мир в света”: Ако се установи ред в разделянето на имуществото в съответствие с принципа на справедливост, тоест, да се предадат на непрактичните и простодушните значителни ценности – силните и инициативните, безусловно няма да имат покой и отдих, докато не отменят тази практика, подчиняваща силните на слабите и енергичните на експлоатиращите ги.

И за това няма никаква надежда за мир в обществото, защото справедливостта противоречи на мира.

Всичките четири категории – „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир” – съществуват в раздор, и прилагането им е невъзможно. И затова ние никога не ще създадем балансирано, поправено, благополучно общество, лишено от разрушителни сили, които биха искали да го изтръскат и променят в своя полза. Ние отново и отново наблюдаваме как социалното съгласие, постигнато с немалък труд, веднага се руши под напора на силите, действащи в обществото в различни посоки.

В това трябва да се види ръката на Твореца, който преднамерено е създал всички разлики и пропасти между нас – така, че ние никога да не можем да ги преодолеем и да постигнем мир в обществото. Обратно, в степента на нарастване на нашето егоистично желание тези разлики също само ще нарастват.

Ние мислим, че те могат да се изгладят, да се раздадат повече блага, да се предоставят повече възможности и всички да са доволни: и работниците, и стопаните, и неудачниците, и преуспяващите… Но в крайна сметка нито една, дори и най-малката част от обществото няма да бъде доволона от ставащото до такава степен, че да не иска промяна. Всички сектори и държави винаги ще се стремят към промяна в обществото – и още повече, към неговото разрушаване.

Това свойство преднамерено е вградено в нашата пророда. Дори ако ние заедно поискаме да уравновесим и поне някак да насладим живота си в този свят, поне малко да се приближим към това – по-добре да не се заблуждаваме: неимоверно разрастналият се егоизъм никога няма да ни позволи това. Обратно, колкото човечеството повече напредва, толкова повече този напредък е свързан с изблик на егоизъм, взимащ връх над всичко.

Разликите само ще нарастват, взаимната ненавист и противоречията в обществото ще се усилват и накрая това ще доведе до много силни взривове, които ще ни накарат да се издигнем над своя егоизъм, над природата си. Само така и по никакъв друг начин ние не ще съумеем да запълним всичко недостигащо за реализацията на категориите „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир”.

Ние не разбираме какво разединение се крие в нашето многообразие. При издигането на една категория пропада друга, те вечно враждуват, обкръжавайки ни от всички четири страни и никога не ще ни дават да открием някакъв общ заместител. Те винаги се събарят една друга, защото към съвършенство ще стигнем само в случая, че те се изпълват една друга. Това ще стане възможно не в егоизма, а само над него.

И как да се поправи този дефект, идващ от Твореца, че всеки да получава необходимото за живот и да отдава всикчи сили за благото на обществото? Тук няма да помогнат никакви средства, които са ни на разположение. Това е възможно само с помощта на светлината, която връща към Източника.

Защото всички разлики идват от Безкрайността и се разкриват в нас в противоположна форма, заради разбиването. Затова ние трябва да поправим разбиването и да се върнем към изпълване в Безкрайността – само тогава ще усетим своето съвършено битие.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43218]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →