Въпрос: Във „Въведението в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че и желанието, и неговото напълване идват от Твореца. Какво тогава е било създадено като „нещо от нищото”?

Отговор: „Нещо от нищото” също произхожда от Твореца, но не пряко. Няма действие, което да не изхожда от Него. „Нещо от съществуващото” – това е самото изобилие, самият Творец, нашият корен. А по-високо се намира Неговата същност, за която не можем нищо да кажем. Започваме отброяването от определен източник, точно както човекът произхожда от родителите си.

По такъв начин, „нещо от съществуващото” произхожда от Твореца – това е самият Творец по отношение на нас: изобилието, желанието за отдаване, Добрият и Творящ добро, замисълът на творението, целта на творението – всичко се намира там.

И ето, в това изобилие възниква „нещо от нищото”. Откъде? От нищото. Как? Не е известно? Става дума за действие на Твореца, което може да извърши само Той: изобилието започва да създава в себе си ответното желание за получаване. Ние не си задаваме въпроси за този момент, защото именно това е творението, създадено като „нещо от нищото”. Засега не постигаме тази точка, а изучаваме всичко освен нея.

Необходимо е да развием своите желания, да ги поправим докрай. Тогава, нашият съсъд ще бъде точно като изобилието и може би ще стане възможно да разберем, какво е „нещо от нищото”. Кабалистите не говорят за това, но както изглежда – така и ще бъде.

И така, „нещо от съществуващото” идва при нас пряко от Твореца и се представя във вид на дясна линия, на отдаване, на поправяне и напълване. А „нещо от нищото”, идва от Него непряко. Казано по друг начин, за да можем ние, творенията да Го познаем, Той ни е създал противоположни на Себе си и постепенно разкрива в нас тази противоположност.

Според степента на нейното разкриване, получаваме възможност да разберем „преимуществото на светлината от тъмнината”.  Защото виждаме двете плоскости: противоположността на отдаването, любовта и цялото благо, криещо се в изобилието, а също и самото изобилие. Когато тези две свойства се сблъскат в нас, получаваме впечатления, които се наричат съсъди, желания.

Недостигът и напълването в мен, отново и отново се сменят едно с друго и от тяхното търкане се получават искри, които стават съсъди. Цялата наука кабала е методика за изграждането на съсъда, съответстващ на изобилието.

А самото изобилие не предизвиква въпроси – няма смисъл да се задават въпроси за нещо, което е неограничено. Изобилието е цялото благо, всемогъществото, изхождащо от Твореца – то вече съществува. Недостига само съсъда. И затова, всички наши въпроси, молитви и обращения, нашият плач, нашият път е само „монтиране” на правилното желание, което ще ни позволи да усетим изобилието.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на този въпрос – в противен случай ще бъдем като деца, плачещи за нещо, което не могат да получат, и което са неспособни да усетят заради липсата на правилно желание. По същия начин, късогледият човек не може да види нищо без очила. Ето защо имаме нужда от науката кабала, обясняваща как поетапно да формираме желанията в причинно-следствена последователност, докато творението не успее да възприеме цялото изобилие.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 23.05.2011

[43762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →