Социален договор за примирие

каббалист Михаэль ЛайтманВсички сме егоисти. Тогава как можем да организираме поне обикновения живот в човешкото общество така, че да не се изядем един  друг?

Точно затова хората са се съгласили, че в крайна сметка не можем да се справим сами. Едни хора ми служат по един начин, а аз им служа по друг. Без това ние просто не може да се справим. Щом веднъж го разберем, достигаме до съгласие: нека направим това без да чакаме бедствена ситуация. Нека го направим от милост: аз давам малко на теб, а ти даваш малко на мен.

Да речем, че аз карам кола и някой пред мен изведнъж спира. Тогава аз също трябва да спра. Ако има някой, който стои пред мен в редица, аз трябва да изчакам. Пилея време, гориво и пари за другите, защото сме се договорили за взаимно участие и трябва да платим за него.

Създаваме фондове, за да си помагаме един на друг, като например медицински фонд и пенсионен фонд. Човек разбира, че си струва да плати медицинския фонд, дори ако е здрав, защото неговият егоизъм разпознава каква полза има от това. Така правим отстъпки предварително, защото се нуждаем един от друг. Това е „милост”: готови сме да отдаваме на другите по определен начин, защото без тях няма да оцелеем.

В резултат, хората се разделят на две категории: едните  прокламират „милост”, желаейки всичко да бъде „хубаво”, а другите – напротив, подкрепят категорията на „истината”, която казва: „Моето е мое, а твоето е твое”. Тогава на чия страна е истината? Отговорът е: на никоя.

Но ако всеки човек се държи здраво за своето,  обществото се разкъсва на части, докато ако добавим милосърдие, можем до известна степен  да омекотим или да подсладим ситуацията. Като резултат, през историята човешките общества са се различавали едно от друго според съотношението на тези два подхода.

Обществото може да бъде по-меко или по-грубо.  Капитализмът в чиста форма не обича да се шегува: ако си спечелил – получи каквото е твое, но ако не си спечелил -умирай от глад. Другите разбират, че това не е решение, защото гладните  ще дойдат и ще те ограбят, а  може и да те убият. Затова си струва да им дадеш нещо „от милосърдие”.

Така се развива човечеството, но то не може да постигне мир по този път. Истината е участта на силните, а милостта – на слабите, а справедливостта стои по средата като стойка на везната, за да могат  нейните чаши да се колебаят.

Така обществото се предпазва от саморазрушение, но това не води до истински мир – до примирие и взаимно допълване.

От урока по статията „Мир в света”, 15.05.2011

[43122]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: