Светът през очилата на желанията

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.4: „…Яаков, притежаващ съвършенството, допринесъл за зараждането на любовта в двата свята – т.е. взел за жени двете сестри, Лея и Рахел, олицетворяващи двата свята, Бина и Малхут.”

Въпрос: Кои мои вътрешни желания се наричат сестри?

Отговор: В човека има неживо, растително, животинско и човешко ниво на желанията.

Целият свят, който виждам е моето желание, разделено на множество частни желания, всяко от които образува в усещането ми някакъв земен образ.

Ние „виждаме” нашите желания, гледаме вътре в себе си, в своето желание, разделено на части – на обектите на света. Виждаме света в 3 измерения – сякаш гледаме през триизмерни 3D – очила и дори не чувстваме, че се намираме в такава витруална реалност – и тъй като нямаме с какво да сравним своето усещане  ни се струва, че съществуваме в истински свят.

Тоест това, което усещаме в своите желания, сякаш виждаме отвън, пред себе си. Но ако освен този свят, виждахме друга действителност, тогава щяхме да установим, че реалността на този свят е относителна.

Частите на моето желание ми рисуват образите на неживата природа, на животните и хората. Но това не са хора, които застават пред мен в този свят, а моето желание на ниво „човек”, което се разделя на множество части и аз виждам всяка част от своето желание като образ на някакъв човек.

В мен има желания, намиращи се на животинско ниво – затова виждам в този свят различни животни. Има желания, които се намират в мен сега, а има и такива, които са били в миналото или ще се появят в бъдеще – затова виждам свят, който се развива, изчезнали видове животни или внезапно появяващи се пред мен. Това означава, че те изплуват в моето осъзнаване и изчезват. По същия начин е на неживото и растителното ниво.

Няма свят – това са просто моите усещания вътре в желанията ми, когато едни решимот (информационни гени) се издигат, сменяйки други и така, усещайки реализацията на своите решимот, аз чувствам, че живея в тях – всъщност, че живея в света. Това е някакъв виртуален филм, който постоянната светлина ми проектира, пробуждайки сменящите се едно с друго решимот.

В процеса на развитие на решимот (решимо – информационен запис в моята памет), част от тях зависят от моята готовност да обработвам нови решимот, а част от решимот се пробуждат сами. Целият този процес на развитие, който върви сам по себе, си се нарича „беито” (в своето време), а ако искам да го ускоря и съм способен на това – такъв път на развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето).

Но става дума само за пробуждащите се в мен решимот, които усещам като света, себе си и целия процес на развитие.

От урока по книгата „Зоар”, 25.05.2011

[43960]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: