Особеността на нашето време

Човечеството като система става сложен и взаимосвързан организъм.

Това предизвиква повишаване на чувствителността на общия организъм към външните въздействия.

По-рано катаклизмите (епидемии, войни, финансови кризи) са влияели само върху част от слабо свързаната система и тази част е загивала, то другите донякъде автономни части почти не са чувствали това, а непосредствените съседи са могли дори да извлекат изгода, територии. В съвременния свят качеството на живот на всяка част от системата зависи пряко от онова, което постъпва (енергия, храна, минерали, стоки, технологии) от другите нейни части (както в живия организъм).

По този начин проблемът в някоя част от човечеството се разпространява по веригата на връзката върху всички останали части, създавайки „ефекта на доминото” и нарушавайки тяхното функциониране. Тоест такова устройство на системата усилва негативните ефекти във всяка нейна част и всеки локален проблем влошава шансовете за оцеляване на цялата система.

Това става заради недостатък в системата, свързан с отрицателната обратна връзка за влошаване на ситуацията и липсата на положителна обратна връзка за подобряване. Казано по-просто, ако някой се чувства зле, тогава всички започват да се чувстват зле, а ако някой се почувства добре, то останалите почти не чувстват това.

Съвременното ниво на разбиране в обществото е позволило да се изработи най-примитивна защита на системата от този проблем: механично преразпределение на излишните ресурси от благоденстващите части на системата към частите, които се намират в критично състояние. Но това решение има два основни недостатъка:

1.  работи само, когато в системата като цяло, има достатъчно ресурси;

2. неефективно е, тъй като не използва самата система, нейната възможност за саморегулиране и повишаването на ефективността на нейното функциониране.

Днес светът влиза в етап на глобален недостиг на външни ресурси за поддържане на цивилизацията и на нейното по-нататъшно развитие. Човечеството нараства количествено – нарастват и неговите качествени потребности. Затова старият начин за решаване на локалните проблеми напълно ще престане да работи в близките 2-3 години, след което ще започне постепенно, но стабилно влошаване на състоянието на човечеството, на неговото ниво на живот, на способностите за адаптация, на нивото на оптимизма и т.н.

Единственият оставащ изход от този процес на разрушаване на цивилизацията е прехода към ново ниво на функциониране на човечеството, като единна високо организирана система. Тоест развитие на системата от по-просто самоорганизиране от типа „колония бактерии” до нивото „единен организъм”.

От една страна не е възможно веднага да се скочи от егоистично възприемане на реалността към алтруистично. А именно възприемането на реалността от отделния човек се явява програмата, задаваща правилата за свързване между елементите на обществото и като краен резултат – нивото на самоорганизиране на всяка обществена система.

Но от друга страна съвременната криза на цялата система на обществените отношения и глобалния недостиг на ресурси не са оставили шансове за това, някой постепенно да започне да споделя своите ресурси (време, енергия, материални ресурси) без явна заплаха за своето собствено съществуване.

Описаното по-горе устройство на съвременната система произтича пряко от основополагащото ограничение за възприемането на света от съвременния човек  – от невъзможността да види себе си не като изолиран индивид, а като част от система.

Съответно изменението на структурата на човечеството като система е възможно само, ако в началото се покаже на отделния човек задънената улица, в която ни вкарва съвременният начин на взаимодействие между нас в обществото, а накрая – да се покаже реалния шанс да се промени към по-добро живота на човека и на човечеството като цяло.

Кратко обяснение на главната разлика между по-горе описаните типове системи (колония и организъм):

В примитивната система разпределянето на действията на нейните части, става въз основа на най-простите физически закони, които вече са известни на човечеството като цяло, и на интуитивно ниво – на всеки човек. Тоест в такава система всички знаят, че „ако при някой се увеличава – при някой друг намалява”.

В система, която е на по-високо ниво, освен тези прости закони се реализират засега все още неизвестните на широката публика закони на мирозданието – в частност „закона за повишаване на енергията на системата за сметка на по-съгласуваното взаимодействие между всички елементи”. В научните среди той е известен под името „синергетичен ефект”.

Но в теориите, които разработват тази област, вместо опити да се изясни какво се явява причина за такъв системен ефект, се използва израза „самоорганизиране на системите”. Все едно студент, изучаващ електроника, вместо да се опита да разбере реалните закони на електротехниката, на въпроса „как е устроен телевизора”, да отговори „това е ефекта на самоорганизацията на купчина радио елементи”.

Ето между другото, цитат от биологията: „При всички огромни успехи на биохимията, отговорите на много въпроси, свързани с възникването на живота, имат характер на умозрителни разсъждения. Все още няма единна всеобхватна теория за прехода от неживите вещества към простите живи.

Мисълта за това, че живото е възникнало единствено и само като резултат от по-горе описаните случайни взаимодействия на молекулите, по думите на астронома Ф. Хойл, „е толкова нелепа и неправдоподобна, като твърдението, че ураган, преминавайки над сметище, може да доведе до сглобяването на „Боинг 747”.

Трудно е, използвайки тази теория, да се обясни, как точно се е появила способността за самовъзпроизводство на живите същества. Съществуващите хипотези не са убедителни и този факт не е потвърден експериментално по никакъв начин.”

Така че какъв е пътя, по който е възможен прехода на човечеството като неорганизирана система към организирана? Нима само с цената на ужасни страдания?

Ето предлаганото от нас решение: Кабала предлага още един път – като привлечем към себе си силите на отдаването и любовта на природата (пътят на светлината). Но ако не се тръгне по него, то издигането над егоизма е възможно само под натиска на жестоки страдания.

[42189]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: