От писмo №25 на Рабаш: „Винаги трябва да вървиш по два пътя отричащи се един друг; с усещането за недостатък и съвършенство, т.е. молитва и благодарност”.

Главното е да придобиеш правилно желание. Започваме с малката искрица  без да знаем какво именно искаме. Нас ни отвеждат в някакво място, където изучават кабала, а ние още не разбираме, какво учат и защо ни е нужно да се стараем да го направим свое.

Но постепенно, от много разбрани и неразбрани действия, започваме да получаваме някаква представа, усещане, знание, проясняваме своето отношение към всичко това и на нас ни се струва ясно: кои сме ние и какво искат от нас, къде се намираме и какъв е този процес, през който преминаваме.

Така от безсъзнателно състояние, от незнание и неразбиране, от неосъзнат инстинктивен стремеж ние постепенно преминаваме към състояние, в което ни се проясняват все повече детайли, тяхната причина и необходимост.

Ние вече започваме да сортираме: по-важното или маловажното за себе си, а четейки книги, търсим прочетеното в себе си и си го изясняваме, намират ли се в нас тези понятия: отдаване, получаване, желание за отдаване на Твореца, дори и привидно малко изкуствено и нереално. Ние не разбираме  за каква любов и връзка с другите става дума.

И единственото нещо, на което трябва да се надяваме е светлината възвръщаща към източника. Всички изменения на духовния път от самото начало, тоест от точката в сърцето и по нататък, стават благодарение на светлината. А ако човек мисли, че може да направи нещо друго и някак си по иначе да напредне, то това е огромна грешка, която може да го спре по пътя му и дори да се оттегли от него.

Затова е нужно  колкото се може по-ясно да разкрия за себе си връзката с групата: доколко не съм способен на такава връзка, не усещам потребност от нея и забравям, защото ми е неприятно да мисля за това и ме отблъсква.

Да изясня за себе си всички тези отрицателни неща, но не да потъвам в тях, а всеки път, когато ми се открива такава възможност да се издигам над тях. Дори ако не умея истински да преодолея това отблъскване и да го използвам за работа  не е фатално. Главното е да го усетиш, дори и за миг,  и да не се спираш, да вървиш напред.

В тези мои усилия да напредвам, независимо от своето отвращение, отблъскване, неприемане – вече се намирам в молба, в молитва, която привлича към мен обкръжаващата светлина. Под влиянието на светлината, моята ненавист става все по-конкретна и определена и аз започвам все повече да разбирам, какво и защо толкова не приемам и ненавиждам. Тоест  започвам да се запознавам със своята природа.

Всъщност, ние винаги изочаваме себе си спрямо силата, която се нарича висша светлина. Ние изучаваме не самата светлина, а себе си на фона на тази светлина, усещаме не нея, а своята противоположност на светлината, и по този начин достигаме готовност към молитва, към молба. Виждаме необходимост да поправим в себе си тези недостатъци, да се издигнем по-високо от тях и да вървим напред. Затова нашето търсене на светлината става все по-определено и насочено.

Така светлината изпълнява своята мисия и разкрива в нас егоистичното желание, „злото начало”. Това желание аз съм усещал и по-рано, но съм знаел, че то е зло – това трябва още да разбера. И всичко това проявява светлината, отглеждаща в нас желанията и качествено, и количествено  и по този начин ни предвижва напред.

По урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →