Към състоянията, в които ние усещаме себе си всеки миг, не трябва да се отнасяме критично, нали ние не знаем защо са ни дадени и от къде идват.

Tрябва само да разберем, как сега да използваме това състояние, което ни се дава. Да го приемем с разбиране, че няма по-добро състояние за нашето напредване, за поправянето на душите, освен това, в което се намираме и да благодарим на Твореца както за лошото, така и за доброто.

Защото аз оценявам състоянието си съгласно моята неизправност. А ако бях изправен, то във всяко състояние  бих усещал Безкрайността. А ако у мен в нещо има обратно чувство, значи трябва да усетя тази форма на неизправността и да работя над нея, докато не стане съвършена.

Получава се, че имено Творецът предизвиква молитвата на човек – причината е в Него. Но между Неговия призив и действието на човека стои свободният избор на самия човек, как той се е организирал и как е реагирал:

1)      изяснил е от кого е получил това състояние;

2)     какво трябва да направи с него;

3)     за сметка на какво той може да промени себе си;

4)     в какво състояние трябва да се приведе;

Всичко това се намира в ръцете на самия човек: в изяснението на разликата между състоянието, в което той се усеща  и там, където би искал да види себе си. Така от неговото усещана на недостиг ще зависи следващото му състояние.

От нас самите нищо повече не се изисква – само правилно желание. Докато то не стане насочено направо към достигане на крайната цел – свойството на отдаване на такава висота и сила, каквато е висшата, като че ли в корена на душата ни, от който ние сме излезли първоначално.

Така ние работим заедно: Творецът ни пробужда, а ние във всеки миг сме длъжни преди всичко да разберем, че всичко произхожда от Него, да насочим себе си към правилното действие: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло”. И за сметка на това ние пристъпваме към молитва, която изразява вече нашето собствено желание.

Двамата сме и аз, и Творецът, занимаваме се с желанието! За светлината въобще не говорим, само за желанието. Той ми дава желание, с което започвам работата си. А аз, поработвайки и полагайки усилия, довеждам желанието получено от него  към друго желание, което вече се нарича молитва.

Според това, доколко желанието ми е правилно или неправилно, Творецът ме поправя и ми дава ново желание, с помощта на което аз отново трябва да се поправя, още по-точно и по-правилно определям своето желание, което отново се нарича молитва.

Така ние през цялото време работим заедно с Него над моето желание, докато то по величина, мощност, характер, в целия свой вид не стане такова каквото е нужно, за да достигне Малхут на света на Безкрайността, включващо в себе си желанията на всички души. И тогава, съгласно постигнатото от мен величие на силата на отдаване и собствената нищожност, аз правилно формирам молитвата си, своето истинско желание и в него  разкривам целта на творението.

От урока по статия на Рабаш, 24.05.2011

[43842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята | Add Comment →