Въпрос: С какво се отличава постижението в световете Асия, Ецира и Брия?

Отговор: Това е огромна разлика, която даже не може да се обясни. Все едно да живееш в Израел или в другите страни, да се намираш в Храма или извън него, да бъдеш велик първосвещенник или обикновен човек.

Най-малките промени, незначителното издигане в световете предизвикват огромни промени вътре в душите ни. Световете Брия, Ецира и Асия – това са вътрешните желания на нашите души. Ние винаги се намираме в трите свята БЕА и не можем да се скрием от тях.

Те са като обвивка на душите ни. Както сега се намирам в този свят и не мога никъде да избягам от него, защото тялото ми му принадлежи. Аз живея, умирам, раста, старая се – но през цялото време си оставам в този свят. Целият материал на тялото ми се отнася към материалния свят, жив или мъртъв, разлагайки се и връщайки се в земята.

Така и душата, без значение в какво състояние ще бъде – винаги се намира в световете БЕА. Докато се намираме само в тях – там ние молим за поправяне, привличаме обкръжаващата светлина. Тя може да премине при нас и да свети под Парса от света Ацилут, макар Парса да не пропуска светлина. Но тази светлина е „обкръжаваща” и свети отдалече, пробуждайки ни, все едно ни призовава отдалече:”Елате, вижте, какво има тук!”

Тогава аз се пробуждам и се издигам заедно със световете БЕА над Парса. Но аз не мога да се издигна без тях, здраво съм свързан с тях – това е най-близката ми, облечена върху мен обвивка, като наметало!

Аз се намирам в света, но върху мен са облечени одеяния – ето това са световете БЕА. И заедно с тях аз се издигам в света Ацилут – това се нарича „издигане на световете”.

А когато вече се изкача в света Ацилут и накарам световете БЕА да се издигнат там заедно с мен, след това получавам обем, огромен празен обем, който се запълва с вътрешна светлина, съществуваща в света Ацилут. Това значи, че душата ми се е напълнила със светлина.

Желанието е пуснало вътре в себе си светлината на Твореца и сега Го усеща! Излиза, че аз и Творецът се намираме заедно, съединявайки се един с друг в степента на подобие на свойствата ни. Това е, в мирозданието не съществува нищо повече…

Аз изведнъж откривам: къде са приятелите, къде са всички останали хора, къде са неживата растителната и животинската природа и цялата тази Вселена? Всичко е включено вътре в това желание, но е получило друга форма.

Всичко, което съм приемал за камъни, растения, животни, хора – се оказва, че са моите желания, които съм си представял като някакви материални обекти, които могат да се пипнат с ръце. А всъщност – това са желания, от които се състои мирозданието. И освен това не съществува нищо.

Излиза, че човек, издигащ се в света Ацилут заедно със световете БЕА, започва да разкрива истинската картина на реалността – все едно открива това, което е скрито вътре в компютъра, зад картинките, които са се изобразявали на екрана. Това се нарича разкриване!

От урока по статията на Баал Сулам „Предговор към  Птиха „, 06.05.2011

[42443]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →