Entries in the '' Категория

За личността и общността

каббалист Михаэль ЛайтманГоворейки за единение, ние нямаме предвид уравниловка, а взаимно включване. На това се гради и методиката за възпитание: всеки е уникален и за това децата се развиват чрез обсъждания, които им позволяват да разберат чуждите мнения, колкото и много да са те.

Благодарение на това, всеки „се обогатява” от другите, прониква се от другите и става още по-уникален. Защото той взима от всички – и сам расте от това, развивайки собствените си качества.

Това ние искаме да постигнем с нашата методика за възпитание. Хората се обединяват правилно, контактувайки, влизайки във взаимоотношения един с друг и сами изграждат човешкото общество, изцяло балансиращо се от взаимното включване на всеки във всички и във всеки. Ето как излиза, че накрая уникалността на всеки разцъфва още по-ярко.

За това децата провеждат обсъждания, които ние само насочваме и подреждаме в една обща точка на съприкосновение. А междувременно, всеки има възможност да се изкаже, да изрази себе си, да бъде в ролята на съдия и подсъдим, защитник и обвинител. Само по пътя на такива взаимни включвания ние развиваме Човека във всяко дете.

Тогава от година на година те все повече ще се отличават едно от друго. Разликата между тях ще бие на очи всеки път – е и какво? Именно тя дава мощност на последващото обединение. В това е цялата работа: без подтискане на индивидуализма, ние изграждаме общност от големи личности.

Така кабалистичната методика ни позволява да използваме цялото творение. А иначе ние просто разрушаваме човека, оставяйки от него само винтче в машината, докато в действителност всеки детайл трябва да задейства машината, съзнавайки своята незаменимост.

От урока по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42866]

Да влезеш в кръга!

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Върху какво трябва да се концентрираме, за да разкрием връзката в нашето общо желание?

Отговор: Всеки трябва да се старае да си представи групата (световната и/или своята), доколкото може да я удържи в своето въобръжение и да влезе в нея: там, където няма тела, а има само желания към Твореца.

Човек вижда колко тези желания са свързани заедно в една система, иска да бъде заедно с тях, но все още се чувства отделно. Защото те са свързани, а той все още не е с тях.

После, в степента на възможността да им се отдава, той моли, изисква от тях те да му въздействат в отговор и да го включат, да го приемат вътре в тях. Така, танцувайки в кръга, вие допускате към себе си човека отстрани: вие освобождавате място и той се присъединява. Това означава получаване на поддръжка от групата.

Доколкото той моли за това, иска да се включи и да получи сила, желание и мисли от групата на мястото на тези, които са в него – не иска да остави нищо свое, дотолкова той отменя себе си. И ако той получи вместо това, което има в себе си, нещо от групата, то това се нарича, че той придобива духовното.

Друго: вътре в групата, в която той се включва и моли, тя да го приеме, давайки своите мисли и желания, той иска да разкрие общата сила, което ги напълва и свързва. Тази сила същестува между тях – това е взаимна любов и връзка.

Човек иска да се потопи в тези сили, свързващи частите на общото желание. Това се нарича, че той се е включил в слияние с Твореца – защото там той получава разум и чувство от висше ниво.

Но така самият той не се отменя, а започва да се чувства нов, роден от това, че е минал през самоотмяна, получил е от гупата мисли и желания, достигнал е връзка, а вътре в тази връзка е почувствал жизнената сила, светлината. Тоест, сега за него и съсъда/кли, и светлината са нови, духовни.

Такива са най-скорошните ви крачки.

От 8-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43030]

Кому и за какво служи моята изключителност?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От опита в преподаването виждам, че кабала разкрива цялата самобитност на човека. Тя прави това по своему. Къде тук е тайната?

Отговор: Моят позив към изключителност произлиза от Твореца, само че в неправилна форма. Аз го реализирам чрез примери: уча се от света на това, как да бъда изключителен – да кажем, искам да стана знаменит футболист, следвам модните тенденции, стремя се към богатство, към сила, към лъжа, мечтая за кариера на мафиот или на ректор на университет.

Във всеки случай, аз се уча от обкръжението, което ми натрапва едни или други ценности. Съчетавайки се с моята природа, те ме теглят към това, което най-добре ми подхожда. Всеки го влече нещо индивидуално – главното е да проявя своята изключителност.

И така, в процеса на моето развитите, обществото ми диктува своите канони, съгласно които аз трябва да изразявам своята уникалност. Сам нищо не мога да решавам. Например, раждайки се в Колумбия и попадайки в обкръжение на наркотърговци, аз ще тръгна по техните стъпки, мечтаейки за главозамайваща кариера на наркобарон. Защото не виждам пред себе си никакъв друг пример.

Ето, че излиза – в този свят аз хвърлям своята уникалност в огъня на обществото. Струва ми се, че се издигам над всички, а в действителност им служа. В крайна сметка, правя това, което искат те.

От друга страна, развивайки се духовно, аз получавам от обкръжението осъзнаване за величието на Твореца, величието на силата на отдаването. Това е много абстрактно нещо, аз не знам какво е. Чрез обучението аз получавам светлина, която връща към Източника – и все пак нямам представа за нея, усещам само резултатите от нейното въздействие.

И какво, все пак се развива в мен? – Точката в сърцето, с нейните „духовни гени”. И затова само в духовното аз се развивам истински и реализирам своята изключителност. Защото тук всичко става чрез светлината, която връща към Източника. Аз поправям само външната си форма, а вътре се развива моето „Аз”.

Ако можехте да разпознавате „духовните си гени”, то всеки би виждал себе си в крайното състояние – такъв, какъвто трябва да бъде. Но се поражда въпрос: в какво тогава се състои моята уникалност? Ако тя вече е заложена в мен, то къде съм самият аз?

Аз проявявам себе си чрез реализация на собствената си изключителност, привличам светлината, за да отгледам човека от своето „духовно семе” и по същия начин получавам, допълнително към обучението, коефициент на развитие: сливане с Твореца, формата на Твореца, способността да бъда на Негово място.

Така, всеки от нас действително реализира своята изключителност – за да стане като Твореца, да стигне до сливане. Аз не раста само по размер – по пътя придобивам всичко това, което има Той, обличам върху себе си Неговата премяна.

От урока по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43309]

М. Месарович, Е. Пестел. „Човечеството на кръстопът”

каббалист Михаэль ЛайтманИдея: Намираме се пред разпад на човешката система, който ще се съпровожда от регионални, а по-късно и глобални катастрофи. Необходимо е участието на всеки в търсенето на начини за преодоляване на взаимосвързания комплекс от съвременни проблеми.

Възможността за конструктивна промяна се корени в мотивите и ценностите, които определят нашето поведение. Няма смисъл да се чакат кардинални решения на проблемите от правителствата – необходимо е осъзнаване и решение от страна на обикновените хора.

Реплика: Безспорно, не може да има никакви силови решения отгоре. Това вече е било изпробвано при съветската власт. Осъзнатото ограничение е възможно единствено отдолу, от самите хора. Те трябва да принудят властите да променят обществото. Лидерите – най-егоистичната част от обществото, ползваща всички негови блага, няма да могат да се откажат от излишъците. Решението е именно в масовото разпространение на методиката на кабала.

[43414]

Къде е твоето място в тълпата, бягаща от Египет?

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Всеки е свободен да избере пътя си

Въпрос: Аз се обучавам в курса Пролет-2011, всичко върви добре, обаче, чувайки мнението на Рав Лайтман за това, че ако мъжът следва друг духовен път, то жената, колкото и да й се нрави кабала, то тя е длъжна да следва мъжа си, и се обърках.

Такава имено е и моята ситуация. Мъжът ми не е против моите занимания с кабала, той поддържа духовното ми развитие, обаче не проявява особен интерес към кабала, неговия път е тасаввуф (софизъм).

Неговият път също ми е близък, аз намирам много общи неща между кабала и софизма, моят избор на кабала беше продиктуван от забележителната системност и изобилие от материали на руски език онлайн, а също така и моите относителни знания на иврит и Тора…

В Истанбул няма група, това затруднява за мен въпроса с обкръжението, въпроса за възпитанието на децата, защото е важна общността, обкръжението и силната среда, която мъжът ми, в отличие с мен, може да предложи …

Това действително е важен въпрос за мен, понеже много ми харесва кабала, всеки ден слушам Рав Лайтман, гледам kab.tv, чета книги, общувам с единомишленици.

И на мен, като жена, ми се иска на първо място да науча децата си на правилно виждане са света и да им открия пътя към Твореца, и разбира се да подкрепя съпруга си в неговото духовно напредване, въпреки че той е избрал друг път…

Означава ли това, че аз трябва да оставя заниманията си с кабала и изцяло да се концентрирам на пътя на мъжа си или аз ще мога да продължа да гледам уроците, да чета книги и да се опитвам, според възможностите си, да живея с това знание, да го привнеса в съвместните действия със семейството си и т.н. ? Това няма ли да е един вид лицемерие? Предварително благодаря!

Отговор: В духовното никой няма право да те принуждава да се занимаваш против волята си ”Няма насилие в духовното”. Никой никога не е принуждавал жените у нас да се занимават с кабала, жената не е длъжна да следва мъжа, както и мъжът – жената, всеки е свободен да избира с какво да се занимава…

[42243]

„Ръцете” измиват със светлина

Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

„Кой е виновен?” е риторичен въпрос

Въпрос: Какво е първото условие за широките маси, за да започнат да възприемат методиката за поправяне?

Отговор: Масите все още не разбират откъде идват бедите. Тук работата не е в правителството, не е в безработицата, не е в политическите или икономически манипулации и задкулисни игри.

Америка оказва натиск, Китай взема цялата работа – всичко това е външно, но хората предполагат, че някой в света има власт над тях. Ахмадинежад, Обама, Меркел – като че ли от лидерите зависи нещо.

Какъв е смисълът да се излиза на улицата с гръмки искания, ако това не помага? Колко правителства можем да сменим и каква е ползата от това? Нужно е да разберем веднъж завинаги, че промените могат да дойдат само свише – от силата на Природата, а не от някакъв управник. Защото той е такъв, какъвто е и целият народ. Какво разбира той? Какво може да направи в глобалния свят, където всяка страна зависи от всички?

Достатъчно е да използваме елементарната логика: в света има повече от 250 държави. Какво може да направи премиер-министърът на една отделно взета страна, в условията на тотална взаимна зависимост? Какви могат да бъдат вариантите в рамките на общия пазар, където действат жестоки закони, където не правиш нито крачка на дясно или наляво, тъй като всеки има определен сегмент? Или на главата на държавата, според ранга, се дава вълшебна пръчка?

Масите възлагат надежда на смяната на властта, а на практика ще стане само по-зле – не заради конкретните лидери, а просто защото самата посока е невярна. Засега, хората не знаят от кого в действителност зависи ситуацията. И ако не разпространим в света науката кабала, те така и няма да узнаят, но ще почувстват, че цялата работа е в нас. Те знаят за кабала, която скриваме и ще посочат точно нас.

И тогава, както е казано за периода на Гога и Магога, целият свят ще предяви към нас претенции. В началото ще има войни между народите, а после, те ще се обърнат срещу Израел. И това е естествено: те са в конфликт, не знаят как да бъде, възлагат отговорността на тези и онези, а след това започват да разбират, че опасността е надвиснала над всички, че всички се намират в отчаяно положение, а средства за спасение няма. Откъде е тази напаст? Кой е виновен? Не, не е Обама, не е Ахмадинежад, не е Меркел и не е Саркози – виновни са те, евреите.

Защо? Така чувства човекът. Това е естественото усещане на антисемита: „Вие сте виновни за всички беди”. И между нас казано, нима не е прав? Прав е. Така и ще бъде, ако не разпространим за необходимото време методиката за поправяне, ако не покажем, че сме готови да я дадем на целия свят. Трябва да изпреварим всеобщите претенции, предварително да подготвим отговор на желанието на света да приеме лекарството, преди да е дочакало пристъпа на болестта. При това не, защото се боим за себе си, а защото това е желателно в очите на Твореца. Защото Той не иска всички хора да страдат.

От урок по статията „Свят”, 30.05.2011

[44343]

Майсторът и неговото божествено творение

Баал аСулам започва „Въведение в науката кабала” с думите: „Раби Ханания бен Акашия казал: „Поискал Творецът да удостои Исраел, затова Той им дал Тора и Заповедите…”

В мидраш „Берешит Раба” е казано: „Заповедите са дадени само, за да може с тяхна помощ да се изчисти Исраел”. Оттук възникват два въпроса:

а) Каква е привилегията, с която иска да ни удостои Творецът?

б) Каква е „нечистотата”, „грубостта”, която е в нас, и която трябва да поправим с помощта на Тора и Заповедите?”

Знаем, че в света действа само една сила, освен която няма нищо друго. Но тогава излиза, че тя извършва някакви „неразумни” действия. Кой знае защо, тя ни е направила егоистични, груби, тъмни, безчувствени – казано накратко, лоши!

И нима това е добро творение? Ако Творецът е абсолютно добър, то как може в нас да има нещо лошо, което не е от Него? Ако творението е лошо, тогава следва да попитаме Майстора, който го е създал – откъде може да има в творението някакъв порок, ако не от корена?

А освен това, ако Творецът вече е създал такъв порок и нарочно ни е направил покварени и егоистични, то защо след това ни дава средство, което се нарича „Тора и заповеди”, и ни принуждава да поправим онова, което сам е развалил и направил в нас лошо?!

Тези въпроси са много дълбоки и в крайна сметка, започваме да ги разбираме едва, когато започнем да се издигаме по духовните стъпала. Само там разбираме, че преимуществото на светлината се постига от тъмнината. Ако тази тъмнина я нямаше в нас в началото, нямаше да можем да постигнем светлината. Невъзможно е да я постигнем по друг начин!

Не си мисли, че това е „заплащане” за твоята работа, и че за някого е нужно първо да поработиш, а после да получиш за това награда. Тази работа е необходима само на теб – ако не беше тъмнината, която превръщаш в светлина, изобщо нямаше да имаш възможност да почувстваш, какво е светлината! 

Ние разбираме това само, когато излезем в духовния свят и започнем да изпълняваме действията на поправянето, превръщайки тъмнината в светлина, с помощта на „Тора и заповедите” – особена последователност от духовни действия, които е необходимо да изпълним педантично.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[44216]

Спасение от апокалипсиса в стил лукс

Съобщение – „Богатите купуват луксозни бункери”: Земетресенията, цунамитата, пожарите, наводненията и проблемите с ядрените реактори, накараха много хора да се замислят за тленността на всичко съществуващо и за своята лична безопасност.

Но дори спасяването на живота, може да се направи с шик и комфорт. Явно точно затова, търсенето на бункери в стил лукс, които защитават хората от всевъзможни катаклизми е нарастнало в САЩ с 20 до 1000 процета!

„Ние не можем да задоволим търсенето на този вид продукт” – заявява К. Томпсън, собственик на компанията Northwest Shelter Systems, производител на частни бомбоубежища. Цената на убежището е от 200 000 до 20 млн. долара.

Един от бункерите на компанията, построен в Небраска, изглежда изключително разкошно: на площ примерно от 13 хил. кв. м. са разположени медицински център, кухни, стая за молитва, компютърна зала, маса за билярд, своебразен аналог на затвор и дори напълно оборудвана винарна. В такъв бункер, в продължение на една година могат да преживеят 950 човека.

Ще отбележим, че в Америка, луксозните убежища в случай на настъпване на края на света, вече отдавна се ползват с постоянно нарастващо търсене. Местата в luxury бункерите се продават на цени от 50 хил.  до 1.5 млн. долара.

При това на Запад, дори къщите се оборудват с бункери – в случай на мащабни катастрофи. Така, през 2009 г. във Великобритания, за продажба била предложена къща Goldenhill на стойност 12 млн. долара, оборудвана с бункер с повишена защита от радиация, със своя кухня, баня и няколко спални. Този бункер е предназначен за 15 човека.

Реплика: След такава подготовка, можем да опитаме и да повоюваме… Има програма, в съответствие с която, природата преднамерено издига човека в началото на развитието на неговия егоизъм до нивото на неговото осъзнаване като зло, а после чрез удари го принуждава да се издигне над него – към обединение, за да  почувства единната сила на природата в единното желание – вечния и съвършен живот. На седящите в бункера, все едно, ще им се наложи да изпитат злото и да го поправят на добро. Как? Те, после сами ще разкажат за това…

[44219]

Отдаването носи радост

Въпрос: Защо е казано, че действието отдаване винаги носи усещане за радост?

Отговор: Ако човек е привързан към висшето, то това сливане задължително ще му донесе радост, защото той се включва в съвършенството на висшия. Това не е просто някакво весело настроение, а усещане за напълване със съвършенство и вечност, принадлежност и зависимост, докосване до нещо съвършено и вечно.

Такова чувство изпитва човек, който има връзка с по-високо стъпало, в което влизат: учителят, групата, Творецът. Колкото повече ги цени, толкова повече изпитва съвършенство. Но после възниква въпрос: а как използва той това чувство? Може би просто търси приятно усещане, за да се успокои? Или го използва, за да се издигне и на свой ред да отдава?

Тоест важно е, използва ли той своята връзка с „учителя, групата, книгите”, за да придобие духовен съсъд, който се нарича „вяра”, или за да напълни себе си? Ако търси егоистично напълване, то това е нечисто желание, „клипа”, която иска да се захване за святостта и да изтегля от там светлината.

Макар че, през такива нечисти състояния също трябва да се премине, да се почувстват по пътя и със старание да се преодолеят.

Накрая трябва да постигна това, че няма нищо, освен единствената власт – властта на Твореца. Това означава, че Творецът – добрият и творящ благо напълва целия ми свят, всички мои желания, цялото ми сърце и разум. През цялото време, трябва да усещам, че се намирам във властта на Твореца, и че Той ме изпълва. А не да позволявам на клипа (на своите нечисти желания) да се самоизяждат.

Има хора, които получават наслаждение от такова самоизяждане. Или дотолкова са свикнали с него, че вече не могат да излязат от това състояние. Но то е много лошо и не носи напредък.

Човек мисли, че страданията му помагат да напредва и някога ще свършат. Но това никога няма да свърши. Напредъкът се осъществява именно за сметка на това, че се стремим към радост, към добро, към щастие от извършването на добри дела – към по-високото стъпало, към вярата. Това се нарича вяра във висшия, когато човек усеща, че принадлежи към съвършенството – присъединява се към висшия.

Но попитай себе си: дали се стараеш да се присъединиш към висшия, за да получиш удоволствие от това или търсиш вдъхновение и радост, които ще ти помогнат да придобиеш способността да отдаваш?

От урока по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44248]

Дух на живота, пълен с надежда

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес “We!”, Ню–Джърси, урок 8

Рабаш, статия “Какво е нужно да се изисква от събранието на приятелите”: Всеки е длъжен да внесе в групата духа на живота, надежда и енергия. Докато, той е дошъл в групата, той се е отчаял от придвижването в духовната работа от собствена слабост и отсъствие на стремеж.

Но идвайки в групата, той е длъжен да усеща в нея “бушуващ огън”, изгаряйки го от вътре и въвличайки го в групата, която му въздейства, без да го пита дали е способен да устои срещу приятелите.

Сега, групата е вдъхнала в него живот, пълен с надежда, и благодарение на нея той е придобил увереност и сила да издържи, дори може да чувства, че е способен да достигне съвършенството.

Ако в групата няма такъв дух – няма никаква надежда да постигне нещо. В статия 225, “Да издигнеш себе си” от книгата “Шамати“ е казано: Невъзможно е човек да издигне сам себе си и да излезе от своя кръг – от своето обкръжение. Всички се придвижват само заедно с групата. Ако аз не ù предам добро настроение – в мен също няма да го има. Ако не искам групата да се придвижва – аз също няма да се придвижа, нали ние създаваме общо желание/кли.

Колкото повече говорим за това, заставяме себе си все по-дълбоко да разберем, започваме по-ясно да различаваме духовната реалност – ненавистна, противоположна на нас, нежелана, но това е тя. А след това ние започваме да я виждаме действително важна и висша.

Но главното – въпреки това, че е неприятно, дава на всяко духовно действие, на всяко духовно състояние, истинско определение – това е отдаване и любов към ближния вътре в групата, обединение за постигане на Твореца, силата на нашето общо отдаване и любов.

От 8-я урок на конгреса “ We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41828]

Енергията на моите усилия

каббалист Михаэль ЛайтманД-р Ицхак Орион: Квантовата област свързана с неопределеността, но не абсолютната. Оказва се, че в дадено състояние не всичко излиза към света пълно – винаги нещо остава.

А наблюдателят вижда само личната реализация, която му е представена случайно и неопределено. Просто част от възможностите остават нереализирани – така както в механизма на ДНК или в процеса на сработване на решимот.

Аз не зная до какво ще доведе това, но ми е ясно, че резултат ще има. Как работят решимо в материалния свят?

Отговор: Решимо – това е следващата степен, която на мен ми е нужно да се появи и разкрие. Тя, безусловно, съществува в мен. Едновременно ми е необходимо да добавя към решимо собствени усилия, които стават светлина, енергия, въздействаща на решимо. Тази енергия по същността си – е моя болка, желание да проявя усилия, които придават нова форма на текущото решимо.

По-този начин аз сам построявам следващата степен. Дори в зачатъчен вид тази степен вече е заложена в решимо, но всичко се разкрива в моето възприятие. Решимо се дава от Твореца, а цялата негова реализация е възложена на мен.

Посредством светлината Той е създал първо точка, нещо от нищото, а по-нататъшното низхождение до нашия свят е осъществила светлината, въздействаща на тази точка.

Получавайки я във вид на решимо, аз влагам усилия и изпълнявам същите действия, които и Творецът, за да се върна в началното състояние. И на целия този път съм идентичен с Твореца. До самия край възпроизвеждам същите тези действия, които Той е извършил отначало. По-такъв начин аз Го “подменям”, и вървя със същите тези стъпки.

Затова е така важна стълбата на състоянията. Всяка нейна степен се състои от решимо и усилия – и докато решимо са вече зададени, то състоянието аз го построявам. Именно аз влизам в него и го усещам. Всичко произтича от моите състояния, всичко изхожда от мен.

От урока на тема: “Съвременна физика и наука кабала”, 05.05.2011

[42269]

Трапезата, на която сме поканени

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, “Свят”:  Казано е в “Изреченията на праотците”: “Всичко е дадено под залог, и мрежата е разкрита над всички живи, магазинът е отворен, и търговецът дава в дълг, и книгата е открита, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе в дълг, нека дойде и вземе.

А събирачите на дългове обхождат непрестанно, ежедневно, и изискват от човека с негово знание и без неговото знание, и има в тях, на какво да се опрат. А съдът е съд истински, и всичко е готово на трапезата”. От началото на творението са записани всички хора в списъка на поканените гости. И замисълът на Твореца ги задължава да дойдат на трапезата, без знание или със знание.

Трапеза“ това е краят на поправянето на Малхут в света на Безкрайността, която е длъжна да напълни света на Безкрайността. Това състояние вече е запланирано и съществува, ние сме в него, на нас само не ни достигат инструментите, съсъдите, за да усетим това. За тяхното поправяне и поставяне в порядък ние и говорим.

По този начин, “всичко е готово на трапезата”. Тя вече е готова и Творецът чака “гости” – нашите поправени желания, за които сме длъжни да се погрижим.

Всичко се явява производно на тази трапеза: светлините НаРаНХаЙ и съсъдите КаХаБ-ЗОН, спускащи се от Малхут на Безкрайността по стълбата на духовните светове. В първоначална и финална форма, с други думи, първото и третото състояние пораждат второто състояние, в което ние се намираме, те определят нашия път между тях, всички наши поправяния.

И затова е необходимо да се грижим не за началната и не за крайната форма, а само за нашия принос, за нашето участие в процеса, за това, че по най-ефективен начин тези действия се вливат в последователността и ускоряват развитието, правейки го максимално продуктивно, интензивно и фокусирано.

От урока по статията “ Свят “, 29.05.2011

[44270]

Духовният еталон

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо буквата „самех” в Зоар е в съотношение с ГАР (трите висши сфирот) де-Бина, когато буквите започват от ЗАТ (седемте нисши сфирот) де-Бина?

Отговор: А ние как използваме буквите в нашия свят? Нима имаме отношение към ЗАТ на Бина, З”А и Малхут на света Ацилут?.. Защото е известно, че буквите от „алеф” до „тет” произхождат от ЗАТ на Бина, от „ют” до „цадик” – от З”А, куф-рейш-шин-тав от Малхут, а петте крайни букви (МАНЦЕПАХ) – от парса.

Всички завършват до парса на света Ацилут. По-долу се намират световете БЕА, под тях е този свят, а ние съществуваме още по-надолу от този свят – в нашия свят. Как ние използваме буквите?

Работата е там, че в света Ацилут се намира модел, съгласно който се разделя всяка част в цялата реалност. Затова, където и да се намирам, аз мога да използвам буквите съгласно своята степен.

Например, във Франция в хранилището за Международни мерки и теглилки (International Bureau of Weights and Measurements, BIPM), се намира еталона на метъра от сплав на иридий и платина. (Впоследствие било решено да се откажат от използване на физически еталон, и сега метър се определя, изхождайки от постоянната скорост на светлината, като дължина на пътя, през, който минава светлината във вакуума за 1/ 299 792 458 секунди).

По такъв начин в нашият свят съществуват световните мерни еталони, по които ние проверяваме нашите средства за измерване, и във всяко място можем да измерим обектите и разстоянията между тях.

Подобно на това е света Ацилут, където се намира главния модел – еталон, по който всичко е точно разделено и премерено във всичките други светове. Въз основа на този модел се изграждат всички останали степени, световете БЕА, всеки от които е проекция на света Ацилут и затова в тях също има букви.

Нашият свят също се явява проекция на висшите светове, въпреки че неговия материал е съвсем друг – егоистичен. И затова в нашия свят ние също използваме букви. Освен това, ние използваме думите на нашия свят за описание на духовните светове, така нареченият език на клоните.

От урока по Книгата Зоар.26.05.2011

[44040]

Как да плаваме с вдигнати платна срещу вятъра

каббалист Михаэль ЛайтманВинаги вървим по „криволичещ” път: стремим се към отдаването и съединението – и биваме отблъснати назад, разкривайки колко не съответстваме на отдаването и съединението. После, въпреки всичко преодоляваме това състояние и осъзнаването на злото, издигаме се над своите лоши усещания и напредваме.

Тук действа условието: „Прави каквото искаш – само не побягвай!” Когато почувствам отблъскване в разума и сърцето, си мисля: „Не си струва да продължавам – това не е за мен. Тук няма нищо и трябва да се върна у дома!” и просто стоя на края на пропастта – тогава, трябва да преодолея съмненията с вяра над знанието и да продължа напред.

Затова е казано, „преимуществото на светлината ще се види от тъмнината”. Тоест от състоянието на тъмнина, неразбиране, празнота в сърцето. Точно по този начин напредваме: стремим се напред, получаваме тласък назад и го усещаме много повече от напредването. Тоест сякаш правя крачка напред (1) и две назад (2), а след това трябва да престъпя тези две крачки и да се върна напред – тогава се оказва, че съм направил една крачка нагоре!

Защото, когато са ме отблъсквали, в мен са се разкрили нови желания, нов егоизъм, още по-тъмен и жесток, а аз трябва да го преодолея, да се издигна над него и да се съединя с групата, с още по-мощна сила отпреди.

Сега, отново трябва да напредна две крачки, пак да получа допълнителен егоизъм, който да ме отблъсне две крачки назад, да го преодолея и над него, ще се издигам все по-нагоре. Тоест всички сили, които ме тласкат назад, превръщам в помощ за своето напредване.

Така се издигам на планината, на която се намира дворецът на Царя: колкото по-нависоко съм се изкачил, толкова по-силно ме бутат надолу, а аз се катеря обратно с голяма упорство и се издигам все по-нависоко. Състоянията стават все по-лоши.

Както е казано за раби Шимон, авторът на книгата „Зоар”, който преди да се издигне на най-високото, окончателно поправено състояние, паднал толкова ниско, че се почувствал като обикновен търговец на пазара. Тоест колкото по-нагоре се издигам, толкова по-дълбоки са моите падения, когато чувствам, че изобщо не принадлежа на този път – но въпреки всичко, вървя напред.

Как мога да почувствам сладостта на сливането, ако не съм усетил горчивината на разединяването и ненавистта? Ако не съм изпитал глад и апетит, как мога да усетя вкуса на храната? Вкусът се ражда от дълбочината на желанието, на глада, на страстта. Ако нямам нищо от това, как ще мога да почувствам нещо?

Затова ни принуждават да се стремим към духовното и да мечтаем за него, да го преследваме… Макар, това мое желание да не е реално, да не бягам натам и да не се съединявам правилно – това не е важно! Но когато се отблъсквам назад – ето, това е реално! Именно моето падение е истинско!

Напредвам със свои сили. Но когато ме отблъскват назад – го прави светлината. Тоест именно това отблъскване е и моят истински духовен съсъд. И отново напредвам със свои сили, а светлината ме отблъсква назад. Точно тези падения раждат в мен истинското духовно желание – истинската ненавист, истинското отблъскване, истинската потребност. А докато действам със свои сили, това е просто игра, както е казано: „Направи всичко, което е по твоите сили!”

Тоест именно в паденията, точно изучавам истинската форма на отдаването и напредването. Фараонът ме учи да разбирам Твореца. И не е възможно да усетя наслаждението и вкуса на съединението, ако преди това не е имало свади, отблъсквания, ненавист.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42847]

Как да започнем да чуваме учителя

каббалист Михаэль ЛайтманНевъзможно е да напредваш правилно, ако се водиш от твоето собствено мнение, защото ти изцяло си в този свят. Ще можеш да израстваш, само ако откриеш същността на две различни становища: да чуеш своето собствено мнение и мнението на учителя, да разбереш разликата между тях, да ги сравниш едно с друго, така че винаги да преминаваш с вяра над знанието и да приемаш гледната точка на учителя.

Трябва да избираш и да напредваш през цялото време, приемайки мнението на учителя като свое, въпреки твоя все по-голям нарастващ егоизъм и всичките ти вътрешни съмнения и доводи, независимо от уж очевидни факти и обща логика, която ти казва, че не се водиш по твоя собствен разум, а под или над него.

Ако човек може да се справи с всичките тези проблеми, той ще може да напредва. Ако не, няма шанс за успех. Така само малцина достигат духовния свят.

За да оцелеем в тази вътрешна борба през цялото време и да продължим противно на нашата логика, ние трябва да бъдем подпомагани от групата, която винаги усилва важността на учителя. Това означава, че е необходимо да се снижим пред групата, за да получим от нея сила, за да надвием нашето собствено мнение и да приемем това на учителя.

Има трима участващи в процеса: човекът, учителят и групата. Всичко това е необходимо за достигане разкриването на Твореца (който може да бъде разкрит също от обратната страна), така че мнението на учителя и това на Твореца се обединяват в едно. Тогава човек ще може да напредва, разбирайки, че групата и учителят са представители на Твореца във връзката му с него. По този начин човек трябва да разбира всичките свои идеи, оценки и избор само по отношение на тях.

Ако имате късмет, вие ще може да го направите и да вървите напред; ако не, дори няма да усетите, че не извършвате правилния избор и няма да се придвижвате в правилната посока. Няма да имате никаква скала, по която да можете да измерите.

Кога „думите, които идват от сърцето влизат в сърцето”? Ако правилно установяваш своето мнение по отношение мнението на учителя, ти ще започнеш да чуваш какво ти говори.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43945]

Поправяне на недостатъците пред погледа ни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казвате, че човек не е нищо друго освен усещане и съзнание, каквото и да се случва около него е извън неговия контрол и той просто отбелязва резултата. Ако е така, какво означава да търсим това, което се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Точно сега чета или слушам от книгата „Зоар”. Докато минавам по нея, си представям всички образи в съзнанието си: ангели, хора и пейзажи.

Защо възприемам това като външен образ, вместо да разбирам това с усещанията и мислите си, незабавно да го виждам в себе си? Това е защото съм непоправен и моето желание да усещам наслада, моето его разделя възприятията ми на вътрешни и външни. Показва ми тази повредена картина, в която всичко, което книгата „Зоар” описва привидно се случва от външната страна, не вътре в мен.

Но от външната страна няма нищо. Цялата реалност е в мен. Защо тогава извършвам своя опит като външен? Това е, защото аз не мога да обединя цялата реалност в себе си все още, аз не я възприемам като моя жизненоважна част. Защо това е така? Защото се свързвам с това егоистично, разделяйки всички части на вътрешни, които са по-важни за мен и външни, които са по-маловажни, напълно незначителни или игнорирани от мен. Това е моята егоистична, не поправена форма на възприятие. Какво да правя тогава?

Това е, което трябва да си казвам:

  1. Книгата „Зоар” говори единствено за моето вътрешно състояние и свойства, и с изключение на това, което се случва вътре в мен в момента, няма нищо друго. Човекът е малък свят и всичко е в него.
  2. Всичко, което виждам като случващо се от външната страна се определя единствено от моето собствено непоправено възприятие. Ако поправя себе си, ще видя всичко вътре в мен.

С други думи, разликата е между това, което си представям докато чета книгата „Зоар” като нещо случващо се извън мен и което ще бъда в състояние да възприема като възникващо в мен, показващо ми не поправеното ми възприятие. Следователно, аз трябва да се стремя да търся правилната форма на възприятие вътре, моля се и се моля това да се разкрие в мен.

Това е, което наричаме да постигнеш съдържанието. Както е написано от Баал а-Сулам във „Въведение към ТЕС”, параграф 155, „Въпреки че те не разбират какво учат, чрез стремежа и голямото желание да го разберат, те пробуждат върху себе си Светлината заобикаляща душите им.” Аз се стремя да видя тази картина в нейния автентичен вид и постоянно да я приближавам.

От урок по книга Зоар, 24.05.2011

[43852]

Расте онзи, който иска да расте

Баал а-Сулам, „Свят”: „Наред с тежкото егоистично противостояние между хората, се обострят националните отношения. Всичко това няма да си отиде от света и няма да помогнат никакви средства и уловки – ще стане онова, което трябва да стане.

Не трябва да си мислим, че светът може да поправи сам себе си. Дори ако хората разберат, че нашият егоизъм е цялото зло на света, при всички случаи поправянето е невъзможно без „подправка”, тоест без кабалистичната методика. Предстои ни да дадем на света светлината, връщаща към Източника, а това може да бъде направено само по пътя на изучаването на науката кабала в този или в друг вид, съобразно различните типове желания, тоест хора в нашия свят.

Така или иначе, трябва да им дадем светлината. Няма да поправим егоизма по никакъв друг начин – тук не помагат нито психологията, нито социологията, нито прекрасните начинания, нито бедите. Всичко това, може само да съдейства за привличането на светлината, връщаща към Източника. Без нея нямаме никакви шансове.

Защото, в светлината е заключена целта и цялата програма за нейното постигане, всички етапи, които трябва да преминем. И затова, без светлината, ние сме като животните, нямаме сили да се помръднем от мястото си. Тя трябва да дойде и да окаже върху нас своето въздействие – само тогава ще започнем да се движим.

Защо изпитваме беди и всевъзможни промени? Всъщност, това не са промени, а именно беди, които ще растат дотогава, докато по някакъв начин не започнем да привличаме светлината – макар и малка част от нея, дори да го направят само някои от нас.

Развитието се осъществява само чрез светлината. Трябва добре да се осъзнае това. Няма и най-малък шанс, егоистичното желание да намери само пътя за развитие. В продължение на цялата история, то е намирало тази възможност с помощта на светлината, която е идвала, без да очаква, че ще я повикат и непрекъснато ни е подтиквала напред.

Но днес сме преминали границата, след която трябва да изпреварим идването на светлината със своето желание, насочено именно към нея. Отсега, всичко започва „с нашето подаване”, с „молитвата и добрите дела”. Тази формулировка означава, че ние самите трябва да поискаме да се развиваме – вече не в егоистично преследване на нови наслаждения, а над егоизма. Необходимо е пробуждане, издигане от наша страна.

И затова, не можем да се развиваме, докато не формираме в себе си молба, очаквайки че в отговор, към нас ще дойде силата на светлината, която ще ни окаже своето въздействие и ще ни даде нови свойства за обединение и любов, за да се сплотим в глобално, интегрално цяло. Само в тази светлина са заложени нашите бъдещи състояния. Ние не знаем какви са те и как да ги преминем, но нашата работа всъщност, е много проста: търсим силата, която ни развива.

Това е всичко, не са необходими никакви премъдрости. Аз не знам предварително, какво ме очаква. Понякога забелязвам, че има нещо ново в разума и в чувството, откривам нов, тънък слой разбиране и усещане. Това, прилича малко на въздействието на светлината, която пробужда и поправя в нас желанията. Не трябва да се намесваме в нейната работа – необходимо е само с всички сили да ускорим развитието.

Светлината никога няма да ни подейства, докато не я помолим за това. Задължени сме първи да дадем своята молба – ето какво се изисква от нас. Защото тази молба, тази потребност инициира духовното действие над материята на желанието. Благодарение на нея изясняваме, кои сме и какво сме, и какъв е Творецът. На своето малко стъпало, макар и малко, разбираме висшето стъпало, за да се слеем с него – не го разбираме напълно, а само мястото, към което се приобщаваме. Защото, прилепвайки се към точката в майчината утроба, аз трябва да се сравня с нея по свойствата.

По такъв начин, творенията осъществяват голямата работа, като желаят да се слеят с висшето в мъничък сегмент на възприятието. А после, те искат висшето да ги анулира все повече, напълвайки ги със своите светлини на развитието. Подобно на зародиша, ние молим именно онези светлини, които ни развиват, а не тези, които носят наслаждение – и така стигаме до съответствие с Твореца.

От урок по статията „Свят”, 29.05.2011

[44266]

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.7

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За човечеството няма друго средство за поправяне, освен изпълнението на закона на Висшето управление: “Отдаване на ближния заради Твореца“, включващо два етапа:

  1. “Възлюби ближния, както себе си“ – означава, че грижата за благото на обществото трябва да е не по-малка и преди естествената загрижиженост за себе си.
  2. “Възлюби Твореца с всичкото си сърце и душа“ – предполага, че грижата за благото на ближния и обществото, трябва да бъде единствено за това, да се придобие благоволение в очите на Твореца, от това, че изпълнява Неговото желание.

Баал а-Сулам. „Свят“.