Всички сме марионетки, лишени от свобода на избора. Хората се прераждат в този свят, в материалния, в «животинския» живот. А в това време, техните егоистични желания растат, докато не се стигне до особени отчаяни състояния, насочени към разкриване на зачатъка на душата, точката в сърцето.

А може би и не точката в сърцето, а просто страданията подтикват човека да търси и тогава той се присъединява към тези, в които душата вече се е «врязала».

Вътре в общия котел на желанията не престава варенето, а на определен етап част от човечеството придобива възможност за свободен избор. Това означава, че хората действат, така да се каже, независимо от Твореца. Тъй като те се освобождават от своето егоистично желание, а то изцяло и напълно се намира в Неговите ръце.

Аз ставам свободен и независим от егоизма, т.е. от Твореца, който го управлява. Заедно с другите ние се превръщаме в самостоятелно действащи лица, искаме сами да разберем и да осъзнаем случващото се и сами да вземем участие в процеса.

Аз не искам Творецът да ме управлява, аз искам да действам като Него, но по своя воля. Благодарение на това аз опознавам Неговата работа, Неговите действия, Неговите цели. Моята «печалба» е в това, че аз се уподобявам на Него, ставам Човек, изпълнявайки в точност същата тази работа, която Той е правил по отношение на мен.

В крайна сметка цялата изгода е в това, че аз доставям на Твореца удоволствие. Няма нищо друго, освен това.

Но има също така и хора, които не притежават такъв тип душа. Техните души могат само да се приобщават към развитието в една или в друга степен. Ставайки, както се казва «прах под краката на праведниците», те получават благодарение на това светене, одухотворение, разбират важността на процеса и също придобиват своя душа.

Така и в нашият свят има лидери, «водещи» и «водени», такива които просто живеят свой живот без да си задават въпроси за него. Те съставляват 99.9% от населението, заработват хляба си и не изпитват нужда за нещо повече. Но в единението между всички, всеки достига своя корен в общата Малхут.

Благодарение на взаимовръзката, всички ние усещаме себе си живеещи в един свят. Разбира се, големите учени, философите и мислителите го разбират много по-добре отколкото градинаря или търговеца на пазара, който умее само да продава дини и да гледа футбол по телевизията. Съвсем не е нужно да го презираме, те в нищо не са виновни – просто неговите желания имат такава структура и той действа по такъв начин. А някой друг човек има нуждата да познае света от висотата на Малхут на Безкрайността, в противен случай той чувства себе си нереализиран.

Цялата разлика между тях е в желанието, което Творецът е създал и пробужда към живот. Всичко е от Твореца. И затова мислителят трябва да разбере, че в своята реализация той не е с нищо повече от търговеца. Защото обстоятелствата изобщо не зависят от него. И излиза, че в този смисъл в тях има пълно сходство, тъй като всички техни сметки се подписват от Твореца.

От урока по статията “Съзидателният разум”, 28.04.2011

[41714]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

„Разумът” в духовното е светлината хохма, светлината на мъдростта, която се облича в съсъд. В съответствие с тази светлина, усещаме и разбираме Твореца. Става дума, не за самата светлина хохма, а за приемащата я светлина хасадим, тоест за тази степен на отдаване, на която сме способни. Тези две светлини се съгласуват, съизмерват се една с друга.

В нашия свят, ние получаваме направо в своето желание някаква част от светлината, без да я обличаме и не се уподобяваме на Твореца. Затова сме много ограничени в своя разум. Това не е съзидаващ разум, защото не ни учи, не ни показва, какво да правим по-нататък за разкриването на Твореца.

От друга страна, в духовния свят получаваме висшата светлина, тоест разкриването на Твореца в съсъд за отдаване. Това означава, че разкривам Твореца, като напълно разбирам кой е Той и какъв е Той.

В нашия свят мога да гледам на човека, като на стена. За мен, той е „непробиваем” – не разбирам неговия език, не се ориентирам в неговите свойства, не знам неговите мисли. Той е скрит от мен. А в духовния свят, нашият контакт означава обединяване. Аз генерирам в себе си свойството отдаване, в което се облича светлината и тогава го разбирам – с други думи, разбирам другия. Моето желание приема неговата форма, неговата структура. И така е с всеки.

Аз имам „сиво”, безформено получаващо желание, отнасящо се до Малхут на Безкрайността. И в това желание, чрез любовта и отдаването, изграждам различни модели, за да приемат формите на всички души, съществуващи извън мен. Създавам в себе си място за сглобяването на „конструктора” на душите и по такъв начин, включвам всички в себе си.

Но това става при условие, че в своето желание отделям на всеки неговото място, представяйки си кой, къде трябва да застане. Откъде знам това ли? Просто в степента на своето отдаване, позволявам на другите да влязат вътре.

В резултат, се създава картина, сходна с емблемата на Московския конгрес. Кръгът – това е цялото мое желание и в него отделям сегмент за всеки. Постепенно, този кръг се напълва с души и така, си връщам своята собствена душа. Защото сега, тя е един вид извън мен: всичко, което си представям отвън, е именно моята душа.

Излиза, че свойството отдаване, което генерирам е само средство, условие, позволяващо ми да върна в себе си моята душа.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Какво означава да поискаш от висшата сила и как да я попиташ? Просто да кажеш вътре в себе си: поправи моите свойства?

Отговор: Когато човек е в самото начало, той се обръща към Твореца като към някаква личност, странична власт, външна сила, намираща се извън него – все едно се моли на “идол“ или на някакъв измислен образ. Но какво да се прави, в началото всички ние си представяме Твореца така.

Но след това започваме да разкриваме, че тази сила се намира само вътре в нас – в съответствие със забраната: “не си прави чужди богове“, тоест – намиращи се извън теб.

Ние се задълбочаваме все по-навътре и по-навътре и разкриваме, че в нашето най-дълбоко място – там се и намира Твореца. Подобно на майката, която те е родила, и след това ти я усещаш като най-вътрешната сила, създала те, точката на твоето начало, твоят източник. Така човек чувства Твореца.

Творецът започва да се усеща в теб като най-вътрешния източник на сили, чувства, разум.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41667]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - No Comments→

Въпрос: Ако не усещаме Твореца, как можем да получим Неговите свойства и да станем подобни на Него?

Отговор: Човек не усеща нищо извън себе си, извън своето тяло. Tова се отнася както за Твореца, така и за другарите и групата. Затова първо трябва да работя върху отдаването си на ближния, за да го обикна като самия себе си. А ако постигна това, значи ще мога да отдавам и на Твореца.

Ако съм съгласен да работя само за Твореца, но не и за ближния, това е знак, че не съм готов да работя и заради Твореца. Защото все още не си правя сметки „извън своя интерес”, а оставам вътре в себе си и искам да получа резултати от работата, награда.

Тоест цялата работа се извършва само по отношение на групата, в която всъщност създаваме място за разкриването на Твореца.

Ние не получаваме никаква светлина – напълваме се от своето отдаване! Ще „произведа” това свойство от себе си, с помощта на силата, която идва при мен и ми дава възможност да се намирам в отдаване – в това усещам силата на Твореца, обличаща се в мен. Именно това ми служи за напълване.

Никога няма да разкрия нещо „извън себе си”, дори ако се казва, че „излизаме навън от себе си” и се свързваме с другите. Всичко това е моето въображение , моето възприятие – сякаш излизам от себе си.

Казано е, че Малхут на света Ацилут се нарича „картина на Твореца”.

А също така е казано, че трябва да доставям на Твореца радост с всички състояния, които получавам от Него. Но какво означава да получавам от Него състояния? Защото те зависят от желанието, което се пробужда в мен: повече или по-малко, от преодоляването на моето егоистично желание и неговото поправяне. Как е свързано това с Твореца, който не се променя?

И какво изобщо мога да му дам? Няма на кого да отдавам, няма кой да приеме работата ми.

Накрая разкриваме, че поправяме само своите свойства и не излизаме никъде от тях. А самото свойство отдаване е чисто свойство – не мога да работя за някаква „изгода” от него. Мога само да го ценя като особено, възвишено свойство, съгласно своето трепетно отношение към светлината и ближния, които ми внушават усещане за величието на отдаването и любовта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Човек е създаден с желание за получаване за себе си, което се нарича желание да получава поради егоистична изгода. Но му казват, че той трябва да се откаже от това желание да получава, и да придобие ново кли (желание), което се нарича желание да отдава. Но не всеки човек се удостоява с това, тоест може да придобие тези келим (желания), пригодни затова – в тях да може да влезе Висшата светлина (да се разкрие Творецът).

Относно това как може човек да придобие желание за отдаване, мъдреците са казали (Кидушин 30): “Аз създадох злото начало (егоизмът в човек), и Аз създадох Тора – като подправка (добавка към егоизма във вид на намерение “заради отдаване“)“. Именно  с помощта на Тора (изучавайки я, с цел да поправя себе си), той (човекът) може да придобие отдаващите намерения.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 6. “Важността на  вярата присъства винаги”.

[41678]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - No Comments→

Въпрос: Може ли да се случи така, че човекът, дошъл в кабала, да донесе със себе си своите предишни мистически представи и амулети?

Отговор: При новите има периоди, когато те вярват в силата на предметите от материалния свят и на някакви особени действия. Всички ние сме свързани в обща система, и затова във всеки стои този вирус. Въпросът е в това, умее ли човек да му се противопостави и да остава независим в точката-зародиш на своята душа. Постепенно той се избавя от мистиката, но на пътя всичко се случва.

Ние сме като малките деца, пленяващи се от простите играчки. Хващайки се за нещо в своя живот, ние придобиваме увереност, успокоява ни привичният ритуал, примамват ни “свръхестествените” възможности. Всичко това е психология.

Въпрос: Как да разпознаем в себе си властта на амулетите?

Отговор: Има ли нещо в твоя живот, на което придаваш особено значение, сякаш това е нещо повече, отколкото материален предмет? Разбира се, старата семейна фотография може да ти бъде много скъпа, тъй като на нея са запечатани хората, които обичаш. Но не поставяш ли ти нещо от материята на този свят – по-високо? Не храниш ли особени чувства, да допуснем към халата на своя учител? Не ти ли се струва, че намятайки го, ти се повдигаш в духовния свят?

Нито в един материален предмет, нито в едно материално действие не трябва да се търси нещо духовно. Защото, по този начин се покланяш на идоли. Амулет може да бъде всяка вещ, която не се отнася към вътрешното намерение, устремено към единството на групата, към създаването на “мястото” за разкриването на Твореца.

От урока по статията ” Разкриване на педя – скриване на две”, 27.04.2011

[41613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата разлика между кабалистите (хората с точка в сърцето, вървящи по пътя на духовното развитие) и религиозните маси, се заключава в тяхното отношение към Твореца. Кабалистите казват: “Всичко зависи от мен”, аз трябва да се променя, а Творецът е постоянен, понеже е абсолют. Да се променя може само този, който е лош или добър, а Творецът е само “Добър, творящ добро”. Как да Го молим да се измени и да стане по-добър? Значи сега е лош?

Кабалистът счита, че само той трябва да се измени, – и повече никой не подлежи на поправяне – нито светът, нито другарите, нито групата, нито един човек. Аз се намирам сега в Добрият, творящ добро, в Твореца, в единствената сила на природата. „Няма никой освен Него”. Как Го усещам – зависи от моите свойства.

Ако аз работя с групата, то аз работя, аз се изменям – затова ми се струва, че съществува група, която преминава различни състояния… Но всъщност, аз работя със своята сянка, със своите свойства.

И точно така е с Твореца. На мен ми се струва, че Той по различен начин се отнася към мен, ту се приближава до мен, ту се отдалечава от мен. Но това съм аз, работя сам със себе си – на фона на абсолюта, на “Добрия и творящ добро”, освен който няма никой. Аз съм в Него.

Затова “всеки съди в степента на своята непоправеност” – аз виждам своята сянка на фона на Твореца. Това съм аз и виждам отвън – самия себе си, отражението на своите собствени свойства.

Т.е. целият свят, освен кабалистите, молят Твореца да се измени и са готови да изпълняват всичко – само Творецът да е добър към тях. Те не считат, че трябва да изменят своята природа, да поправят своето “зло начало”, своето его, но молят Твореца, да бъде Той добър към тях, каквито са.

А кабалистите казват обратното: Творецът е “Добър и Творящ добро”, “Няма никой освен Него”, всеобхватната, единствено съществуващата сила на природата. Освен Твореца никой не съществува. Освен Него има само точка от желанието за наслаждение, “нещо, създадено от нищото”. Вътре в тази точка стават всевъзможни действия, изменения в нейното осъзнаване – това, че тя пребивава във висшата светлина.

Внезапно тази точка усеща, че се разширява до мащабите на Малхут на Безкрайността, след това се образуват световете, стават някакви изменения. Но всичко това усеща тази същата точка. Нищо не се е изменило. Всички промени стават само в нейните усещания. И така, дотогава, докато тя не достигне постоянното състояние – усещането, че тя като черна точка се намира в “Добрия и Творящ добро”, единствено съществуващ.

Целият този кръговрат, който ние преминаваме вътре в творението, до неговото пълно поправяне (Гмар Тикун) е предназначен само за това, да определим, къде се намираме всъщност – да разкрием Твореца.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 26.04.2011

[41552]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→