Entries in the '' Category

На начинаещите – за духовния свят

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Не е ли по-добре, на курсовете за начинаещи, в началото да се използват само термини, свързани със законите на природата, а едва после, постепенно да се включва терминологията на кабала?

Отговор: Не. Ако при нас идват хора с точка в сърцето, можем да говорим с тях открито, да напредваме постепенно. А ако започнем да говорим с тях за законите на природата,  ще си помислят, че ги обучаваме на физика или социология. Те трябва да слушат за структурата на духовния свят – към това се стремят, това трябва да им се даде.

От 7-ия урок на конкреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41458]

Мястото, където Творецът ще ни се разкрие

Въпрос: Казваме, че всичко зависи от обединението между нас. Но какво представлява това обединение?

Отговор: Ние започваме духовното си развитие от точка, която се намира извън духовното. И през цялото време стоим в тази точка извън духовното, наричана още „този свят”, в който сега съществуваме.

Защо? За да сме независими от духовния свят. Духовният свят е сякаш огромна сфера, а сега сме извън нея, встрани. И тогава, аз мога да вляза в нея, а мога и да не вляза. Все едно, че съм самостоятелен.

Когато в мен пробудят точката в сърцето, започвам да се стремя към тази сфера, въпреки, че все още не си се представям като миниатюрна точка край огромната потресаваща сфера, в която искам да вляза. Но ме влече към нея.

С това желание, със стремежа към духовното, стигам до някаква група. Какво представлява тази група? Седят заедно мъже, учат, разговарят, впечатляват се, обсъждат, пеят, ядат. Някакъв клуб, който е доста странен – но по света има много подобни места.

Гледам на тази група, като на обикновено събиране на хора в този свят. Тогава ми казват: „Ти трябва да се съединиш с тях, да се включиш в групата, да участваш във всички мероприятия, дежурства, да поемеш определени задължения, защото имаме обща работа”. Аз съм готов – какво да се прави… Защото виждам някаква полза от това.

Така се съединявам с тези момчета, защото разбирам, че заедно, явно ще постигнем нещо. Освен това, не виждам друго място, където да мога да правя това – затова се подчинявам.

Постепенно, с годините, установявам, че на мястото, където се намирам, наистина има вътрешно съединение. Разкривам го след няколко години. И тези години не са минали напразно. Това са годините на моята вътрешна работа, когато не съм чувствал, но висшата светлина ми е въздействала и е извършила в мен множество действия, с огромна скорост. Тогава започвам да чувам… Какво означава „да чувам”? Изведнъж започвам да обръщам внимание, да придавам ценност на вътрешното състояние между нас – на единението в чувствата, в сърцата.

Просто е дошло времето – и аз започвам да се впечатлявам от тези думи, да им придавам важност. Това е резултат от светлината, която е работила над мен през висички тези години, прониквайки все по-дълбоко в сърцето ми – и сърцето е започнало да откликва на тези думи: „обедиенение”, „поръчителство”, „любов”, „отдаване”, „като един човек с едно сърце”. Започвам да чувствам някакви вътрешни отклици на тези думи. От всяка дума, в мен възниква определена реакция – усещам вътрешната същност на думата.

Така минават още няколко месеца, и още, и още… Защото по този начин, ние поправяме своите основи – Малхут на Безкрайността вътре в нас. Докато започна действително да се приближавам към своите другари. В тях, вече виждам съратници по моя духовен път и разбирам, че този път минава вътре в нас, в нашия вътрешен център, в нашето вътрешно съединение. И там, ако се съединяваме – постигаме всичко.

И ако преди съм си представял духовния свят като огромна сфера извън мен, вероятно някъде далече зад пределите на Вселената, сега, все повече свързвам духовното с моето вътрешно усещане, което се разкрива в единението между нас.

Това място сега не съществува, но ако започнем да се съединяваме помежду си, то ще създадем нова реалност, която ще се нарича „Място”. От тези общи желания ще стигнем до Мястото, в което ще се разкрие Творецът.

От урока по книгата „Зоар”, 24.04.2011

[41396]

Египетското робство в мащабите на Вселената

каббалист Михаэль ЛайтманФараонът и всичките му министри са верни роби наТвореца, „ангели“ – т.e. сили, реализиращи програмата на творението. Те изпълняват заповедите на висшата сила, Твореца – освен когото нищо повече не съществува.

Но докато Творецът поставя Фараона да царствува – т.е. с цялата си преданост да работи за Твореца и вместо Него да властва над човека в този свят, за да му даде усещане за тъмнина и да го доведе до необходимостта да разкрие противоположната сила – отдаване и любов.

Сега в нашия свят започва да се разкрива самият Фараон. Преди ни са се разкривали само неговите помощници, министрите му. Ние не сме чували за Фараона до самия край на „Египетското изгнание”, когато изведнъж се казва, че е „станал нов цар над Египет”. А до тогава са действали някакви негови управляващи и министри.

Така се случва и в историята на човечеството. Въздействали са ни всевъзможни по-дребни сили, насочвайки ни към развитието на човешкото общество, към нови изобретения, към откриването на нови континенти, нови технологии, докато не достигнахме глобалния свят.

И точно тук започва да се разкрива самият Фараон – силата, която пречи и не ни дава възможност да се съединим. Вече много хора по света чувстват, че спасението е само в съединението. Ние виждаме, че при такава взаимозависимост нямаме друг избор – щом светът е толкова глобален. Единственият път да подобрим живота е да се обединим.

Защото при такава зависимост един от друг нямаме друг изход. Не можем да се разведем като в несъстояло се семейство и да тръгнем в различни посоки. Ние се намираме на малко Земно кълбо и няма къде да отидем – затворени сме като в клетка.

А ние не можем да се договорим помежду си в този свят, да организираме някакво общо световно правителство, да достигнем някакво общо мнение и през цялото време спорим. И тези разногласия няма да свършат – те само ще растат.

Много ще е странно да видим това,  та нали всички толкова много зависят един от друг: Европа, Америка, Арабските страни, Азия, Росия, Япония, Китай – нима не може да се съберат някъде на едно място, да проведат поредните „G-50” и дойдат до съвместно съглашение? Иначе светът просто ще се върне към първоначалния „хаос и тъмнина”.

Но хората няма да могат да се договорят. Силата на злото през цялото време ще застава между тях и те няма да могат да разберат кое ще ги обедини. Те ще разкрият само своята неспособност към съединение, но така и няма да разберат как да го достигнат.

Защото да разкриеш „как” да се съединиш – вече значи да разкриеш висшата сила – единственото средство, способно да ни съедини. Към това състояние вървим.

Очаква ни нелеко време. Засега на човечеството някак си му се отдава да продължава да живее по старому, все едно че светът не е вече глобален и може да се съществува без да се отчитат интересите на всички останали. Но нашето развитие непременно трябва да ни доведе до обединение. А сили за това обединение няма да има – ето тук ще се разкрие Фараонът, който ще ни раздели.

И тогава, както е казано в историята за Египетското робство, „ ще закрещят/ този път синовете на целия свят/”, не знаейки какво да правят. И ето тук ще им се разкрие, че има методика, науката кабала – разкриваща Твореца на творенията в този свят.

Защото без да разкрием тази сила, ние не ще можем да подредим даже най-обикновен живот този свят, ние просто няма да можем да съществуваме – ще се изядем един друг. Така ще се разкрие необходимостта от науката кабала като средство за разкриване на Твореца и ние ще разберем защо светът е бил създаден в такава форма и е преминал през такова развитие – само за това, стремеийки се към Неговото разкритие да се уподобим на Твореца и да се слеем с Него. С това ще се реализира цялата програма на Сътворяването.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41290]

Поръчителството като условие на живота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Покрива ли силата на поръчителството всички желания на човека или само едно желание – да излезеш в духовния свят?

Отговор: Поръчителството е единство, но такова единство, което показва интегралността, единството на всички части.

Машината е механизъм, който също представлява единна система, но на нея не приписваме поръчителство. Защото машината е неподвижна, тя не работи и затова не се намира в поръчителство.

Поръчителството означава, че всяка част се съобразява с работата на всички части и се задейства съобразно с тях. Тук става дума за действие, за резултат от обединението, за степента на нашата интегралност, съвместната ни работа, взаимодействието, общото движение към целта.

Поръчителство е, когато сме взаимосвързани, когато предаваме един на друг информация, сили, разбиране, желание, подем, пробуждане …

И затова, ако се намираш в поръчителство с другите, няма от какво да се тревожиш – те ще ти усигурят всичко необходимо. Всички подсигуряват всички, и никой – сам себе си. Всеки действа само за благото на другите. Доколкото аз осигурявам другите, дотолкова те ме обезпечават с всичко необходимо.

Същото условие е закон за живото тяло: всяка клетка получава хранителни вещества от организма. С други думи, ако тялото, органа, клетката умее да отдава, да освобождава сили за общността, то в нея се появява възможност да получава живот от общността.

Иначе всяка част остава изолирана, затапена. Само отдавайки себе си на другите тя може да получава от тях жизнени сили. Тя работи като бутало: получава – дава, получава – дава, оставяйки за себе си само толкова, колкото е необходимо за извършването на тази работа. Това е животът.

„Що за живот е това?” – ще кажеш ти. – Та аз само предавам сили, прекарвайки ги през себе си нататък”. Обаче в тази работа ми се разкрива Твореца и аз се приобщавам към Него. В самите желания и действия няма нищо, но те откриват нова дълбочина на постижението.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41413]

Има ли в детето връзка с Твореца?

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Раждат ли се децата с точка в сърцето, напълнена с безусловна любов?

Отговор: Не. Нито един човек не се ражда с точка в сърцето, пълна с любов към ближния. Напротив, той се ражда с порочна точка в сърцето. Именно тази черна точка се нарича „точка в сърцето”. Той трябва да я развие, да я разшири, поправи, напълни по пътя на съединението с другите.

Има деца, които се раждат с точка в сърцето и има такива, които в това им земно превъплъщение още не е „изплувала отгоре” – в неговото усещане на въпроса за смисъла на живота.

Въпрос: Съществува ли в малкото дете контакт с Твореца и трябва ли от ранни месеци да му се създават условия, в които то би развило своята духовност?

Отговор: Ние започваме да работим с децата след като те навършат три години. Дотогава те не възприемат нищо, освен своето животинско състояние.

Трябва да формираме в децата правилно отношение към ближния. До 3 годишна възраст те не разбират какво е това ближен. А след 3 и повече години в тях възникват начални „обществени отношения” с другите деца, те вече играят с тях заедно. Затова може да се започне работа с тях.

Из 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41478]

Участието на всички – залог за успех

каббалист Михаэль ЛайтманСветовния конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №6

Въпрос: Стотици и хиляди американски деца фактически са оставени на самите себе си и многочислените социални служби, които трябва да се занимават с тях търпят пълно поражение.

Притежаваме ли ние някакви книги на тази тема, които можем да им предложим?

Отговор: Все още не, но сме заети с подготовката им. Надявам се, че в периода от три до шест месеца вие ще започнете да получавате серия от книги, съдържащи методиката за възпитание на децата от различни възрасти: как да се създават групи, как да се провеждат беседи, да се развиват децата, да се изграждат връзки помежду им…

Освен това, вие не трябва да чакате материали само от нас, а трябва да се присъединявате към нас и заедно да ги създаваме! Човек, който не се занимава с разпространение няма шансове духовно да напредва! Как светлината може да премине през него, ако не се старае да я предаде на другите?

Вземайте пример от американския учебен център, участвайте в разпространението, иначе няма да достигнем успех и развитието ни ще става много бавно. Имаме нужда от сили, от много сили! Наистина ни е нужна вашата помощ!

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40887]

Не в хляба сме единни…

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Казахте, че духовното напълване ще компенсира равенството. Готов ли е светът да чуе това, или трябва да заменим думата „духовно напълване” с нещо друго?

Отговор: За да се разкрие с какво да напълним нашия егоизъм, ние трябва да се съединим помежду си. Тогава с вътрешното си духовно напълване ще можем да покажем на света, че има отговор на въпроса, че всеки човек ще напълни себе си, над удовлетворяването на насъщните си потребности.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41470]

Всичко останало остави на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „Wе!”, Ню Джърси, урок  №7

Въпрос: Ако започне трета световна война, ще бъдат ли защитени по някакъв начин хората, които са избрали духовния път? Или всички, в еднаква степен ще преживеят ударите, които ще стовари Природата върху нас?

Тъй като „без хляб няма Тора”, как можем да бъдем сигурни, че при създалото се положение онези, които последват нашия път, ще имат необходимото за живота, за да продължат разпространяването на науката кабала?

Отговор: Ние трябва да разкрием единственото съществуващо съвършено състояние – света на Безкрайността. Колкото повече се стремим към него – всеки поотделно или в група – толкова по-близо се намираме до светлината и така, разбира се, ще подобрим нашето положение.

А за бъдещето, трябва да се безпокоя в тази степен, в която ми е дадено да се занимавам с вътрешната си духовна работа, с работата в моята група и с разпространението в света. Всичко останало трябва да оставя на Твореца – на Висшата сила.

В едно от своите писма, Баал а-Сулам пише за двата, привидно взаимно изключващи се принципа: „ако не аз на себе си, кой ще помогне на мен” и „няма никой, освен Него”.

За всичко, което се отнася до разпространяването на науката кабала, поправянето на себе си, на света, на групата – човек трябва да си каже: „ако не аз на себе си, кой ще помогне на мен”.

А след като е направил всичко, което е по силите му, трябва да каже: „няма никой освен Него”.

От 7-мия урок на конгреса „Wе!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41472]

Напредваме с правилното изграждане

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е, че „целият народ на Исраел са поръчители един за друг”. От друга страна, водим разговор за глобалното състояние на цялото човечество, за необходимостта да разберем всеобщата взаимозависимост. Как се съчетава това?

Отговор: Хората, притежаващи духовно желание („точка в сърцето”) и наричащи се „Исраел”, са способни да осъзнаят ситуацията. Те могат сами да я поискат, да се устремят към нея, ако привлекат на помощ висшата светлина.

И затова, могат да станат проводници към Твореца за цялото човечество, което е способно да напредва, само във връзката, в сливането с Исраел. Не е по силите на човечеството да се стреми към поръчителство и към Твореца, защото хората нямат точки в сърцата. Но от безизходност, при заплахата от смърт, те могат да се присъединят към Исраел и да получат от него светлината, за да се движат заедно във втория ешалон – в качеството си на „ариергард”.

„Исраел” е главната част, а човечеството върви след тях по духовния път. Трудно е да се каже колко хора ще бъдат Исраел. Възможно е, утре към тях да се влеят милиарди китайци. Но така или иначе, хората с точка в сърцето, със самостоятелен духовен порив се наричат „Исраел” и стоят начело на общото напредване.

От урок по статията „Поръчителство”, 24.04.2011

[41406]

Ако утре започне война…

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Как си представяте посоката за разпространяване на науката кабала без споменаване на думата „кабала”? В Русия вече имаше неуспешен опит с вестник „Новият свят”.

Отговор: Действително този опит не успя и за това има няколко причини. Първо, това бе направено преждевременно – кризата още не се забелязваше, т.е. нямаше с какво да се обърнем към читателите, а и сега мнозина се опитват да я прикрият. Хората могат много дълго да си затварят очите – до последната секунда.

Нямаме избор. Преди всичко трябва да накараме хората да разберат сегашната ситуация. И това може да бъде обяснено без да се използват каквито и да е кабалистични източници. Защото цялата история на човечеството, възможността за свободен избор, процесите на разбиване и поправяне, могат да се опишат най-общо – без споменаването на кабала.

Длъжни сме да направим това, за да дадем на човека рационално, логично, просто обяснение за случващото се в света – за да види общата картина и това да не предизвика в него отблъскване и предубедено отношение.

Защото в крайна сметка кризата, обхващаща целия свят, е много по-силна и сериозна от онова, което ни се представя като съобщения от средствата за масова информация. Те просто искат да я скрият от нас. Кое правителство иска събития, каквито се случват в Либия и в други държави? Точно затова се стараят да скрият ставащото – защото няма решение.

Така че след като човек разбере, види, съгласи се, почувства онова, което всъщност се случва всеки ден, може да му се разкрие и нещо повече.

Но преди всичко трябва да проведем глобално, широко разпространение, включващо и нашето сътрудничество с ЮНЕСКО по въпросите, свързани с предложената от нас система за възпитание, и обяснението за причините за природните катаклизми, кризата в семейството, наркотиците и т.н.

А след това ще стигнем до науката кабала – когато стане въпрос за решението: с какво да напълним нашето его или да дадем отговор срещу него. Тогава ще се наложи да разкрием, какво има предвид науката кабала. Но не в началото. Постепенно хората трябва да осъзнаят в какво състояние се намират и да разберат, че освен войната, има и друго решение. Защо може да започне война?

Работата е в това, че в Древния Вавилон сме разрушили връзката помежду си, разпилявайки се по целия свят. А сега нашата връзка е станала глобална. Но вече няма къде да избягаме – можем да я разкъсаме само, разпалвайки война…

От 7-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41474]

Пълен комплект за три милиона в пустинята

Баал а-Сулам, „Поръчителство”: „Всеки представител на Исраел станал поръчител за това, никой от народа да не изпитва нужда от нищо.

Това всеобщо поръчителство освободило всеки от каквито и да е грижи за своите нужди и позволило в пълен обем да бъде изпълнена заповедта за любовта към ближния като към себе си, отдавайки всичко, което има, на всеки нуждаещ се.

Защото човек повече няма да се грижи за потребностите на своето тяло, тъй като знае и е уверен, че шестстотин хиляди предано обичащи се намират до него и са в готовност да се погрижат за него.” 

Става дума за явление, което е дълбоко скрито, и в същото време съдържа много актуални за нашето време моменти.

Преди всичко как може това да съществува: нима обединявайки се с другите, ще мога да бъда сигурен, че отсега нататък нищо няма да ми липсва? От какво следва това?

По-нататък, ако погледнем на ситуацията от историческа гледна точка, тя изглежда още по-странна. Три милиона човека отиват в пустинята. Това съвсем не е шега – те нямат опит с живота в пустинята – не са номади, а пришълци от Египет, които са живели добър,  охолен живот, много развит по това време. Животът им е бил уреден във всяко отношение и изведнъж – в пустинята.

Как да организират системата за снабдяване? Как да опазят всички от глада и жаждата? Жените с кърмачета, старците – как да ги обезпечат?

Работата е в това, че при излизането от егоизма се разкрива нова сила, нова реалност, наречена „поръчителство”. Това е общото кли, духовният съсъд, духовното измерение, в което няма да изпитваш никакви лишения, а ще има онова, което се нарича „манна небесна”, включително и вода, и храна. Поръчителството ще обезпечи всички твои ежедневни потребности.

По какъв начин?

Става дума за условия, позволяващи да се стигне до равновесие, да се придобие хармония с Природата. Връзката с Природата ще постави човека в такова положение, когато изобилието на Твореца ще премине към него.

Условието на поръчителството се състои в това, че човекът се съгласява да получи „хляб от небесата”. С други думи, той предава себе си на отдаването, за да получи само необходимото, ако се нуждае от нещо. А ако не се нуждае, тогава не – защото отдаването си е отдаване.

Това условие е задължително. Тъй като излизането от Египет е същността на вътрешното съкращаване, издигането над егоистичното желание. А какво трябва да се направи по-нататък? По-нататък може да се работи само в обединение. След скока се изисква единство – сплотяване на намеренията, мислите, целите, за да станат всички те едно цяло. Именно тук поръчителството влиза в сила.

По нашите сили е само да го поискаме, да го пожелаем – но то се осъществява свише. За това е казано: „Ще направим и ще чуем”. Поръчителството се реализира посредством силата на висшата светлина. Ако сме съгласни, тази сила идва и въдворява сред нас обединението. 

При това, всичко се случва над егоистичното желание, когато човекът иска да престане да се грижи за себе си.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41419]

Конникът без глава

Мнения на СМИ: Липсата на глобално управление на света е най-сериозната опасност за световното спокойствие и може да доведе до финансова, екологична и ядрена криза.

Няма орган, който да ръководи света, и на никого не му е ясно, как да го създаде. Никакви международни организации от типа на ООН, форуми като G20, не могат да стигнат до съгласие помежду си по нито един от основните въпроси, свързани с екологията, безопасността, икономиката, курсовете на валутите.

Светът се приближава към нови военни, екологични и финансови кризи.

Но първо всички трябва да осъзнаят, че има проблем в невъзможността проблемите да бъдат решавани съгласувано, и има проблем в това, че никой не знае решението на този проблем!

Реплика: Така ще продължава, докато не бъде осъзнато наличието на проблема, на необходимостта от неговото решаване, от липсата на възможност за решаването му. От това напълно отчаяно състояние, ще стигнат до необходимостта да обърнат внимание на онова, към което призовава кабала.

[41230]

Поправянето не започва отвисоко

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Ако нашето разпространение не обхване хората, притежаващи сила и власт, това ще бъде ли достатъчно за успеха?

Отговор: Написано е: „Сърцата на управниците и царете – са в ръцете на Твореца“. Нито един властимащ не е способен да направи нещо в света. На вас само ви се струва, че те действат по свое желание и променят нещо.

Аз се опитвам да убедя хората, че поправянето не започва отвисоко. Поправянето започва с това, че хората с точка в сърцето, а след това и тези, които са близки до тях  разбират в какво се състои поправянето на света. Те започват да се обединяват помежду си в единна вътрешна система.

А управниците са глухи и не са способни да изменят системата. Те са задължени пред своята свита, управляващия апарат, парламента, членовете на коалиции, и не могат да изменят нищо, защото тутакси ще ги свалят. Те зависят един от друг.

Ние виждаме, как стават промените сега: половин милион души излизат на площада, и режимът пада. Но това не излиза от правителството- отвисоко не може да стане изменение.

Какво може да промени правителството? Когато се събират главите на правителствата, какво могат да решат? – Нищо. И така продължава през всичките последни години – те са просто безсилни.

Не очаквайте, правителствата да направят каквото и да е. Това са марионетки, движещи се на сцената, за които пишат във вестниците, не повече.

Изменението, за което говорим ние, става в свойствата на човека. Как може правителство, в което са събрани най-егоистичните и твърди хора, да може да разбере това и да започне да се изменя? Нито при едно правителство в света няма за това никакви вътрешни данни.

Затова, аз въобще не мисля за тази възможност. Чрез някои организации, такива като ЮНЕСКО, може да се разпространява науката кабала в завоалиран вид. Но и на това аз не възлагам големи надежди.

Не ви казвам да не действате в това направление – сред вас има хора, които смятат, че е необходимо да се обърнем към висшите ешалони на властта и към известните учени. Опитайте! Ще видите, доколко това са кукли на конци, играещи в куклен театър.

На всички е ясно, че нито парите, нито силата, нито армията помагат, защото в природата действат други закони. Страните воюват, и изведнъж с течение на времето се оказва, че силният е загубил. Инвестират пари, а после всичко пропада. И даже, ако не пропада, то къде ще отиде? Кой ще остане с тях?

Необходимо е да се гледа на нещата с по-зрял и широк поглед, а не чрез средствата за масова информация или това, което вижда обществото. Гледайте чрез науката кабала, а не така, както мисли света. И тогава няма да сгрешите, подобно на целия свят.

А докато ние напредваме по своя път и ще гледаме, какво ще стане. Аз никога не съм чул от Рабаш, колкото и да съм говорил с него, че си заслужава да се обръщаме към лидерите. Написано е, че когато човек достига духовния свят и гледа нашия свят, то казва: „аз видях обратния свят”.

Властниците не са велики, просто така е устроена системата в нашия свят, но в нея няма никаква реалност: всичко се управлява от съвършено други сили, а не от правителствата. Вие виждате, че всичко става по такъв начин, че и самите те не знаят, защо и как.

Оставете ги да действат сами. Създайте силен портал в Интернет: на английски език, с нашето масивно разпространение, без споменаване на думата кабала, за целия свят. Преди всичко, трябва научно да обясним на хората законите на природата: какво е това глобален и интегрален свят, какво означава всеобща връзка, какъв закон съществува в интегралната система, как всички трябва да се обединим.

Обяснете на хората простите неща – законите, които са ни известни от физиката. Тогава на всички ще е ясно, какво трябва да правят със себе си. Ние трябва да бъдем „като един човек с едно сърце”. Способни ли сме? – Не! Ето тогава обяснете, че има сила, която ще изпълни това поправяне и ние ще станем способни.

Тоест, отначало обяснете на хората истинската реалност, доведете ги до това, че те ще застинат, отворили уста: „Какво ще правим, ако това условие действително стои пред нас?” Тогава им обяснете, че ние съществуваме в тази система и можем да извадим сила, ако привлечем светлината. Как? Трябва да се опитаме да се обединим и заедно с това да четем книгата, обясняваща тази система, за да извлечем сила от там. И това е Книгата „Зоар”!

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41301]

Прокарвайки път към светлината

Египетското робство започва с това, че Йосеф иска да се обедини с братята, а между тях се разкрива ненавистта. Тук и става влизането в Египет, където те го продават.

Йосеф (праведникът, основата на света) – това е като основа, сфира, която съединява всички сфирот, намиращи се пред нея – „синовете на Яков”. Той е искал да обедини всички, но те не са поискали – всеки е пожелал да бъде сам за себе си. А Йосеф казва: „Вие трябва да се съедините в мен” – защото сфирата Есод обобщава в себе си всички останали сфирот, в нея няма нищо от самата нея.

Но всички останали свойства в човека са били против това и затова са започнали да усещат Египетското изгнание.

Тоест, цялата наша работа е само над съединяването, за което ти имаш световната група, местната група. Всеки от нас има възможността да напредва – и във физическата група и виртуално. И всеки вече има някаква подготовка за съединяването, само че ние засега не можем да вземем окончателно решението за него.

И е възможно всеки момент да ни се наложи окончателно да решим, че нищо не може да ни спаси, ако не се съединим помежду си – извън егоизма на всеки. Там, в точката на нашето съединение се намира духовното. Тази мъничка, тъмна точка изведнъж се разкрива, и в нея се открива вход в духовния свят – през такъв ограничен и тесен проход, че въобще е невъзможно да се повярва, че там може нещо да се открие.

Това става точно като раждане. Отначало изходът навън е закрит – зародишът се намира вътре в матката, която се нарича „Мем Стума” (буквата „мем” – свойството Бина, затворено от всички страни). И само след това, при условието на огромното желание да се роди, тази буква „мем” се разделя на две врати (две букви „далет” – врата/делет), на две оси (цирим/оси и същата дума – родилни схватки), и така се ражда новороденото.

Но за мига до това, в него няма никаква възможност да се разбере, да се предположи  и да се почувства, че състоянието, където се намира, може да разкрие.

Затова е необходимо силно обкръжение, което постоянно ще въздейства на всеки от нас и ще ни обезпечи поръчителството: силата за поддържане, силата за пробуждане, като ни възвръща през цялото време към намерението за съединяване.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията“, 21.04.2011

[41122]

Безотказната молба

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., „Да отидем при Фараона – 1“: Казано е: „Да отидем при Фараона”. Това означава: „Да отидем заедно, Аз също идвам с теб…”

Творецът говори с Моше – с точката в човека, с желанието, което иска да го измъкне (лимшох) от този свят във висшия свят, във висшето постижение. „Да отидем заедно”, – казва Той. Това вече е голямо разкриване – Творецът се проявява като Сила, реализираща поправянето.

„…Аз също идвам с теб, за да променя природата. И Аз искам само ти да Ме помолиш, за да ти помогна да промениш природата…”

От наша страна е необходима само молба, а по-точно искане, твърдо, точно и много, много мощно. Ние искаме от Твореца, още сега Той да поправи това, което е създал.

Казано е за това: „Победиха Ме синовете Мои”. С други думи: „Аз съм създал злото начало, а те искат от Мен, да го променя в тях на добро начало”. Именно тогава творението се нарича „синове”. Към това искане и ни води програмата за развитие.

„ Аз искам само да Ме помолиш, за да ти помогна Аз да измениш природата си и да я обърнеш от егоистичното желание в алтруистично”.

Само тази молба е готов да чуе Творецът. Никакви други молби, никакви викове и ридания не постигат резултат. Той е открит само за това – съгласно закона за подобие на свойствата. Ако ние плачем за това, което не води към единството, то в съответната степен получаваме още по-лошо състояние, за да ни помогне това зло да осъзнаем, какво си струва да поискаме всъщност.

От историята ние виждаме, че молитвите нямат никакъв ефект. Защо Висшата сила не ни идва на помощ? Защото, ние не се обръщаме с тази единствена молба, към която тя се вслушва и на която веднага се откликва.

И това е молбата за обединяването.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41249]

Точката от която започваш да разбираш

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., “Да отидем при Фараона – 1“: Истинската молба започва тогава, когато човек вижда, че сам не може да помогне на себе си. Тогава, той знае съвършено точно, че няма друго средство освен молбата за помощ към Твореца.

Но това е при условие, че човек е положил големи усилия за обединение, ако е желал да сплоти групата, така че тя да го зареди с потребността от отдаване и любов, но  е почувствал, че не може, не способен е и не е готов на това, ако не се е сдобил с успех в правилното обединение. Творецът преднамерено изкарва човек от равновесие всеки път, проявявайки се във изображението на Фараон. Защото всъщност , те са едно и също. Относно това е казано: “Няма никой освен Него“. В света властва и действа само една Сила, една воля.

На края човек разбира, че друг изход няма – той е задължен да се предаде и закрещи, да помоли, да изиска от Твореца, Той да измени неговата природа. Човек започва да разпознава, че Творецът и Фараонът – идват от една Сила, която ги движи.

И в него няма нищо повече, освен тази точка на разбиране. Тя се намира извън Твореца и извън Фараона – извън цялата природа. Малка искра, решимо, капка духовно семе, духовен ген, тази основа, благодарение на която човек погледажда и вижда, че над всичко добро и над всичко лошо еднакво властва Творецът.

Играта е вече решена, и затова изход няма – човекът трябва сега да поиска – Творецът да промени всичко. И се обръща с искане към Висшата сила.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41242]