Въпрос: Грижата за другите някога ще стане ли моя природа?

Отговор: Не, няма. Само егоизмът, който управлява човек, може да бъде естествен. Всички следващи състояния са над него и могат да бъдат постигнати чрез непрекъснати усилия.

Да влезеш в духовното е също като да се повдигнеш над земята в нашия свят. Ти не можеш просто да седиш във въздуха. За това е нужна сила, която да те държи, въпреки силата за гравитация. Гравитацията е силата на нашия егоизъм. Тя винаги ме дърпа надолу; затова веднага щом забравя за целта  падам на земята.

Ако искам да се свържа с останалите, преди всичко, аз трябва да полагам непрестанни усилия, за да се задържа „във въздуха”, в стремежа към свързване. Тук не може да има отпускане: в момента, в който забравя, падам.

Ето защо грижата за другите никога няма да стане навик или втора природа. И ние трябва да сме благодарни за това, тъй като по този начин получаваме възможност да реализираме нашата свобода на волята във всяка следваща секунда.

Ако това беше навик, който ме движи, аз щях да бъда ангел. Ангелът се подчинява на своята природа: природата на отдаване. Той се държи във въздуха, защото е „по-лек от въздуха” и не се влияе от силата на земната егоистична гравитация. Но човекът се влияе.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40988]

Filed under: Без категория - No Comments→

Само чрез съединението може да се постигне разкриването на Твореца и на духовния живот. Но без обкръжение, човек никога не може правилно да си представи духовното, а също така отдаването и любовта към ближния.

Той трябва да си изгради обкръжение, което развива в него това „изкуствено”, неестествено желание – стремежа да се съедини с другите. Защото това е заблуда по отношение на нашия егоизъм, който не вижда в него никаква полза за себе си.

И когато обкръжението започне да отглежда в него новото желание, новите ценности, само тогава човекът ще открие, че има сила, съпротивляваща се на съединяването – Фараонът!

Дотогава той не си е представял, че е толкова трудно да се съедини – не му се е искало много, но се е отнасял към това някак „неутрално”. Но колкото повече се е запалвал от своето обкръжение по идеята за обединението като от добрата реклама, стремейки се към тази изкуствена ценност, която по-рано изобщо не е усещал, толкова по-силно е ставало препятствието по неговия път – особената сила, пречеща само на това съединение.

Тя е съгласна да ти даде всичко, което искаш, всички наслаждения на този живот в този свят само кажи – какво искаш? Пари, почит, власт, знания, пътешествия, всякакви развлечения, каквито пожелаеш. Какви ли не напълвания е изобретило човечеството за себе си в последно време, които не са съществували през миналите векове. Ние произвеждаме 30-40 пъти повече всякакви стоки, от които няма никаква нужда.

На всеки половин-една година трябва да смениш всичко с ново: от компютъра – до мебелите и дрехите. Така заблуждават човека и всичко това е работа на Фараона, но на материално, животинско ниво.

А когато постигнем желанието за съединяване, тогава в нас се разкрива истинският, неумолимият Фараон, който изсмуква от нас всичките ни усилия и ги обръща в своя полза. Ето тогава се открива силата, която е готова да ти даде всичко – освен съединението!

И тук започваме да разбираме целта на Фараона и защо той така отчаяно се съпротивлява точно на съединяването. Първо, за да изпитаме нужда от помощта на Твореца, на висшата сила! И второ, за да израсне до своята пълна, окончателна степен нашето желание да се съединим и да ни издигне до висотата, до нивото на самия Творец!

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41262]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: На сайта на групата „Кочевники” и на още много други места в Гугъл се споменава, че в средата на 60-те години Михаел Лайтман е бил звукооператор на групата „Кочевники”. Вие ли сте това, Лайтман? Между другото фамилията Лейтман произлиза от лейтн – запояване. По-скоро вашият праотец е бил ковач.

Отговор: Да, аз вече споменах за моето участие в група „Кочевники” в студентските си години. Но с никого от членовете на „Кочевники” не съм се срещал от тогава. Снимката е от годините, когато бях звукооператор:

Що се отнася до произхода на фамилното ми име – аз и сега кова! Пристигайки в Израел в началото на 70-те години, навсякъде слушах как на иврит четат Лайтман (לייטמן). Омръзна ми да поправям хората – и се съгласих с тях…

[41232]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Дали ни харесва или не, във всяко състояние трябва да почувстваме недостиг, т.е. от настоящето състояние да си представим бъдещото. Ако го изградя правилно, тогава въпреки всички свои усилия, аз ще почувствам колко отдалечен съм от него. С други думи, аз действително го искам, но не мога да го постигна.

Това се нарича „недостиг”, подготовка за бъдещото състояние, което винаги се разкрива преди преминаване в ново състояние. Чувството на недостиг е многомерно и неприятно.

Следващото състояние блести над мен и поради това блестене аз започвам да го ценя повече, докато възприемам своето настоящо състояние като неизправно и недостатъчно. Аз чувствам доколко ми липсва сила да се издигна и доколко го желая.

В резултат аз достигам до сходство със своето страстно желание да се издигна и до осъзнаване, че нямам начин да го постигна, и имено тогава изпадам в молитва, вик, и висшата светлина идва да ми помогне. В крайна сметка, този вик (молитва) показва моето голямо желание, което притегля правилната светлината, която ми помага да се издигна до следващото стъпало.

Аз трябва да достигна до вик, който съдържа два компонента: 1) моето голямо желание да достигна до отдаване и 2) осъзнаването, че никога няма да го постигна. Само когато почти ще експлодирам от това напрежение, предизвикано от моето желание и безсилие да го реализирам, светлината реагира на болката и ми повлиява.

Безсмислено е да чакаме светлината сама да дойде. Тя идва в отговор на моето желание за отдаване и ме притегля със сила, достатъчна да ме издигне до по-висшето стъпало.

От урок по статия на Баал а-Сулам „За Юда”, 18.04.2011

[41023]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→