И говорил Творецът с Моше и казал: „Аз съм Творецът”… (Берешит, глава 6)

Всъщност, това е най-главният принцип, тъй като науката кабала по определение е предназначена именно за тази висока цел – разкриването на Твореца на творенията в този свят. Тоест това е методика за разкриване на Твореца – висшата сила, единствената сила, съществуваща в природата – самата първооснова на Природата.

Както във физиката, някога Айнщайн е мечтал да разкрие универсалната формула на цялото мироздание, чувствайки, че всичко е управлявано от някаква единна сила, единна формула, една причина и една цел. И той много искал да разкрие тази формула, тази сила.

Именно тази единна сила разкрива науката кабала. Само че не го прави в пределите на този свят, защото не виждайки по-далеч от него, не е възможно тази сила да бъде разкрита докрай. Този свят е само свят на следствията и всичко, което съществува в него, слиза от висшия свят. Науката кабала разкрива единната формула, единствената сила, за която е казано: „Няма никой друг, освен Него” – основната сила на Природата.

Тя се нарича „Творец”, Елоким, Кадош Барух Ху, Зеир Анпин на света Ацилут – тази висша сила има много имена, които й даваме, съгласно нашето постижение. Тези „десет незаличими имена на Твореца” даваме на една единствена сила, която ни се представя в 9 основни форми, наричащи се „9 първи сфирот” (тет ришонот) – а ние ги възприемаме, усещаме и разкриваме в своята десета сфира – Малхут, в степента на нейното съответствие с деветте първи сфирот.

Затова, основната „заповед” е да разкрием формулата: „Аз съм Творецът!” – тоест да усетим Твореца, благодарение на своето подобие на Него. И тогава творението постига равенство, сливане с Твореца, с Неговото ниво и реализира целта на своето създаване. В резултат, ние уравновесяваме и привеждаме в хармония цялата природа, доставяйки по този начин удоволствие на Твореца.

Всеки път, когато правим някаква крачка по посока на духовното постижение, трябва да разберем, че напредваме, за да постигнем Твореца – силата на отдаването и любовта, която ни се представя в такъв вид. Всички наши действия трябва да бъдат насочени в една посока – към разкриването на Твореца на творенията в този свят.

И макар в нас да се редуват много различни мисли, намерения, разчети, представи за духовното, в крайна сметка, всяко намерение, действие, мисъл, трябва да се сведат до една цел – разкриването на общата формула на мирозданието: „Аз съм Творецът!” – единствената сила, освен която няма нищо друго.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41265]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Именно заради съпротивата на Фараона ние все по-силно и по-силно се стремим към съединение, а той всеки път ни води до отчаяние заради неспособността да направим това. А ние отново се опитваме и отново нищо не се получава. Така непрекъснато се издигаме като по стъпала в желанието си за съединение, което расте все повече.

Защото ние се издигаме над постоянно нарастващите трудности, над разкриващия се все повече Фараон, който не ни позволява да се съединим – към 10-те египетски наказания, появяващи се в самия край. Разкриваме все по-ясно, че нашата природа е зла и егоистична и че е невъзможно да се откъснем от нея. А онези единствени мигове, когато все пак ни се отдава да се отделим от нея, идват само благодарение на ударите…

И накрая ще постигнем такова огромно желание за съеднинение, а Фараонът ще стане толкова огромен, че с него нищо няма да можем да направим – и тогава разбираме колко ни е необходима помощта на Твореца. Затова е казано, че Фараонът „приближил” („кирев” – „приближил” или „принесъл в жертва”) синовете на Израел към Твореца.

А дотогава човекът не крещи към Твореца. Той продължава да воюва със своя Фараон… Това е направено нарочно, за да му се струва, че няма своя сила, с която да напредва и някога да победи Фараона!

Тоест Фараонът ни довежда до такова състояние, когато чувстваме пълно отчаяние и безсилие и не ни остават никакви шансове да излезем от неговата власт и да се съединим. Не забравяйте, че го разкриваме именно „срещу” съединението. На онова място, което Творецът после трябва да напълни и да ни съедини в една система –именно там се намира Фараонът, отделя ни един от друг и ни обещава срещу това всичко, което поискаме – всичко освен съединение.

И тогава сме принудени да избираме: или едното или другото – Твореца или Фараона. До такъв окончателен избор ни довежда Фараонът и затова, трябва да видим в целия случващ се с нас процес, че той изпълнява заповедите на Твореца, реализира Неговата програма, която ни води към целта.

А накрая ще разкрием, че Творецът е управлявал всичко: „Аз съм Творецът!”, тоест ще разберем, че Фараонът е бил само обратната страна на Твореца и ще разкрием Неговото Лице.

Само стигайки до пълно отчаяние, до пълна реализация на вътрешната програма за развитие, заложена в нашата природа, ние ще станем способни да искаме помощ свише – помощ свръх нашата природа. Тогава в нас се появява потребност от вика към Твореца и нашият вик е правилен – ние знаем към кого се обръщаме, благодарение на цялото свое разочарование от Фараона.

Когато окончателно ни се разкрие цялото зло и егоизъм, всички препятствия към съединението тогава, от обратната страна, започваме да виждаме Лицето – втората, противоположната страна на Фараона, тоест Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41258]

Filed under: Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок - No Comments→

Реакцията на душата от преминаваните от нея състояния намира израз в думите, записани от кабалистите и събрани в Молитвеник, който се нарича „Сидур” (сидур/„ред” на преминаване на състоянията). Ние не разбираме за какво е написано в молитвеника и за какви впечатления на душата говорят тези наименования, букви, съединения на буквите, свързването на думите в изреченията.

Целият молитвеник е организиран така, че за всяка душа, която усеща измененията, през които трябва да премине в определено състояние, този процес се изразява с едни и същи думи на молитвата. Не е задължително тези думи се казват на глас – душата ще ги почувства отвътре – тази молитва ще стане нейната вътрешна структура.

Всяка буква – това е определен ред, последователност от сили за получаване и отдаване. А в буквите има също така „огласявания” – напълвания, цялата ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот – светлини, точки, коронки над буквите, букви), тоест преминаваните от нас състояния.

Вътре в нас, желанията се променят и приемат всевъзможни форми, които предизвикват различни усещания. А тези усещания, прехвърлени на хартия, получават такива форми на духовните елементи като: букви, думи, изречения.

Тоест молитвата е външният израз на вътрешните духовни усещания. А в действителност, не е задължително човекът да има молитвеник. Ако преминава вътре в себе си през такива състояния, то те и ще бъдат неговата молитва.

Молитвеникът е необходим, за да видим формата на буквите и да си представим (ако вече сме способни на това), през какви състояния трябва да преминем – да си представим, какво ни очаква занапред. Ако вече се намирам в духовния свят, от онова, което чета в молитвеника, мога малко да разкрия това, което ще се случи с мен – в какви състояния ще навляза.

Както в този свят, където съм запознат с човешките преживявания и затова, докато чета някакъв роман, мога да съпреживявам ставащите в него събития и да ги преживявам в себе си. Същото е и в духовния свят.

От урока по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 21.04.2011

[41128]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→