Въпрос: Когато човек се опита да излезе от Египет, т.е. от себелюбието, той получава удари, които може да преодолее само обръщайки се към Твореца за помощ. Но освен това, съществува и материалният, земният егоизъм, който получава удари, семейни, здравни, икономически и т.н., на своето стъпало. Как да се отнасяме към тези проблеми?

Отговор: Каквито и проблеми да се появяват в моя живот, преди всичко аз трябва да ги видя като проблеми, идващи от Твореца. Дори ако нещо ме боли, аз пак трябва да се издигна над този проблем чрез вяра над знанието. Въпреки всичко, аз трябва да направя разчет над проблемите, а не под тяхната тежест. Аз трябва да остана свързан с „подателя”, с Твореца.

Що се касае до действията, в този свят аз трябва да разреша всички проблеми по общо приетите методи. Банката, работата, семейството, здравето – аз трябва да се погрижа за всичко така както всеки човек в този свят.

Така ти изграждаш двустранно отношение към проблемите:

• Най-напред, те идват от Твореца и ти си имаш работа само с Него. Ти искаш да имаш тези проблеми, защото те ти дават възможност да се издигнеш над знанието и да останеш свързан с Твореца. Тогава ти правилно ще се отнасяш към проблемите и дори ще започнеш да ги обичаш и уважаваш. В крайна сметка, без значение до колко те безпокоят, до колко сол слагат в раната и до колко ти влияят на нервите, имено това ти помага да се издигнеш над тях.
• Второ, ти разрешаваш идващите проблеми както е прието в материалния свят.

В твоето отношение трябва да присъстват тези две граници. Ти преписваш проблемите на Твореца и в същото време искаш да работиш с тях. Ние не оставяме Фараона извън нашия живот, а се наслаждаваме на неговите проблеми. В крайна сметка, само чрез тях ние можем да го отблъснем, да се отделим от него и да се изкачим все по-високо и по-високо.

Фараонът е най-скъпоценната плът, моята сърцевина, моята най-чувствителна точка, моето дете, най-важната и тънка струна вътре в мен.

Въпрос: Но Фараонът се противопоставя на обединението на приятелите. Какво общо имат материалните проблеми с това?

Отговор: Те също те отвличат от вътрешната работа. Не е случайно, че толкова много кабалисти са имали материални проблеми. Творецът преднамерено е предизвиквал върху тях болести и позор в очите на хората. Това е било с цел да им даде място за преодоляване.

В крайна сметка, всичко това е в резултат на утежняване на сърцето на Фараона. Желанието постепенно се разкрива вътре в теб и съобразно с него ти изпитваш различни проблеми и в другите, и в себе си.

Въпрос: Трябва ли да искам помощ в такива случаи? В крайна сметка, Творецът ни помага само в едно отношение – обединение.

Отговор: Правилно, а проблемите те възпрепятстват да направиш това. Когато си болен, ти е трудно да се концентрираш върху любов към другарите. По скоро ще забравиш всичко за тях. И това означава, че трябва да потърсиш помощ. Няма никой освен Него. Всичко идва от Твореца, но се случва по различни канали.

Ти трябва да постигнеш целта, но твоето тяло, твоето „малко магаре” е болно и не може да те носи. Тогава какво трябва да направиш? Да го оставиш да умре? Но ти се нуждаеш от него по пътя.

Защо възприемаш този свят отделно от висшата работа? Дори малките проблеми могат да бъдат от помощ, ако работиш с тях правилно. Без значение какво се случва с нас, важно е да запомним, че всичко идва от един единствен Източник, докато действително не почувстваме себе си в духовно изгнание.

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Коментар на Пасхалната Агада” на Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): Приятно ни е, когато ядем днешната маца (по време на вечерната пасхална трапеза), да си припомним опитването на египетската маца (в първата кабалистична група).

Защото (днес) ние също се намираме, един вид, в робство извън Земята на Исраел (Земята на Израел – на иврит е Ерец Исраел, което означава „Желание, насочено към Твореца”) и затова искаме с тази заповед да привлечем спасението (от Фараона – егоизма), за да се извърши то колкото може по-бързо в наши дни – затова днес ядем маца, подобно на нашите (духовни) бащи в Египет.

Разказва се за съществуването на група кабалисти, която под предводителството на Авраам е излязла от Вавилон (преди 3700 години), с цел да се съединят помежду си с връзките на любовта, както е казано: „Възлюби ближния като самия себе си”. И те почувствали върху себе си как се затруднява сърцето и се ожесточава властта на властващия над него его – Фараона.

Но въпреки всичко, започнали да преодоляват това затруднение макар че егоизмът нараствал все повече. Те постигнали вътрешното състояние на излизането от своя егоизъм, което се нарича изход от Египет, и вместо егоистичните връзки, които съществували между тях, те се свързали с връзките на отдаването и любовта, които означават излизане зад пределите на Египет.

Ето защо, всичките действия, които изпълняваме по време на празничната трапеза, се извършват от нас с единствено намерение: да стигнем до същото освобождаване от егото. Ние повтаряме всяко действие и обичай, установени от тази група кабалисти, съгласно Баал а-Сулам, който много подробно обяснява всеки етап от празничния ритуал, защото това изразява, доколко човек наистина желае да излезе от своя Египет!

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41004]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

“Комментари към Пасхалната Агада” Баал а-Сулам (от статията “За Йехуд“): “Ето оскъдният хляб, който са яли нашите отци в земята Египетска” (Пасхална агада): защото заповедта за вкусването на маца е била дадена на синовете на Израел още преди изхода им от Египет, когато са пребивавали в робство – в олицетворение на избавлението, което е трябвало да направят набързо.

Винаги става така, когато напредваме от едно състояние в друго, излизайки от степента, на която се намираме сега: в египетско робство, във властта на Фараона, на нашето упорито „зло начало“, което ни държи и не ни дава да се издигнем над завистта си, над ненавистта, сладострастието и честолюбието.

Колкото и да се опитваме, все още не ни се отдава да се издигнем над тези егоистични свойства и да се съединим помежду си с връзки, които съответстват на степента, след изхода от Египет – да станем „като един човек с едно сърце“, да постигнем взаимно поръчителство, за да се разкрие общата сила на отдаване и любов, която се нарича Творец.

И затова, намирайки се още под властта на Фараона, трябва да си представим следващото състояние – да играем в него както децата играят на това, как стават възрастни. Така и ние трябва да играем на „възрастен“ духовен живот.

От урока по статията на Баал а-Сулам “За Йехуд”, 18.04.2011

[41010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: С какво намерение, с каква потребност трябва да влезем в Песах?

Отговор: Няма друго намерение или мисъл, освен идеята за единството. В нашето единство, ние искаме да разкрием Твореца, а Творецът е свойството отдаване и любов, фундаменталната сила на мирозданието, която желаем да разкрием помежду си.

Това не е любов „в нашето изпълнение” – тази сила действа над нашия егоизъм. Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Тя стои над ненавистта и те, заедно, създават за мен усещането за Твореца.

При това, в мен може да господства само една от тези сили, но не и двете едновременно. И в моите очи, Творецът ще бъде толкова по-велик, колкото по-голяма бъде разликата (∆) между любовта и ненавистта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Казвате, че ако сами не поискаме да се променим, природата ще ни принуди да го направим. Каква промяна в света може да извърши нашата малка кабалистична група, ако по-голямата част от него не иска да мисли за нищо?

Отговор: За по-голямата част от света е много по-лесно да се промени, отколкото за нас – тя не притежава свобода на волята! Именно ти притежаваш свобода на волята, защото имаш егоистично сърце и точка от другия свят.

В теб има две сили, затова се намираш в постоянно противоречие и борба между тях. Това касае теб, а не цялото човечество! А при тях всичко е наред: лошо е – да, лошо е, добре е – да, добре е, но за какъв духовен свят ми говориш ти?!

Ако ги няма двете сили – няма свобода на избора, няма подеми и падения, няма размисъл за това как да напредваш, няма вяра над знанията. Знания и вяра над знанията?! Малхут и над нея Бина?! В повечето хора я няма връзката между тези два свята. Има я само в нас – във всеки от нас! Това е наш проблем, а не на целия свят!

Затова, в момента, в който стигнеш до решението, ти започваш да въздействаш на всички останали души, които нямат свобода на волята – „вливаш” в тях своето решение, своя избор, своя стремеж и ги водиш след себе си – като пастир, който води стадо от хиляди крави. Разбира се, по-лесно е на кравите, отколкото на пастира, защото той трябва да знае пътя. Но нищо не можеш да направиш – ще ти се наложи да станеш пастир!

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Много важен принцип на духовната работа е, че тя, цялата се извършва срещу нашето желание, не като егоистичната работа в този свят.

Защото, когато съм принуден да работя в нашия свят, преди висичко внимателно преценявам струва ли си да направя това.

Или ми харесва самото занимание, и тогава то вече не се нарича работа, а приключение, пътешествие – когато се наслаждавам от самия процес. Или това е някакво трудно занимание, но аз се наслаждавам от неговия резултат – от заплащането, от възнаграждението.

Аз, винаги трябва да виждам изгода от работата, разбираема за моя разум и желание, заради която я работя. Всичко зависи само от това, доколко ценя очакваната награда – в зависимост от това, съм готов да влагам сили.

Но по духовния път, ние работим срещу природата си и нищо не ни поддържа. Затова нямаме никаква мотивация, „гориво” за извършване на действия, които ни се струват безмислени.

И разбираемо е, че се придвижваме по малко, от „ло лишма” (заради себе си), стигайки до „лишма” (заради отдаването). Както е казал Рамбам, „на жените, малките деца и робите”, т.е. на нас, намиращите се засега на тези нива, тайните (истинската цел) се разкриват постепенно. Наричат се тайни, защото засега, човекът не може да си представи откъде да вземе енергия, мотивация за работа.

Това е толкова невъзможно, както не мога да полетя! То е над моята природа. И затова изминаваме толкова дълъг път, придобивайки някакво разбиране, усещане, идващо към нас за сметка на светлината, която връща към Източника.

Това не става по естествен, рационален начин – напротив, колкото повече сили влагам, толкова повече се отдалечавам от целта – така оценявам това в своите усещания! И само в някои отделни, редки моменти, изведнъж разкривам, че само така ми се е струвало в моите егоистични възприятия, сякаш вървя назад – а от гледна точка на отдаващите желания, аз наистина съм напредвал. Така вървим напред.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 12. 02.2011

[40430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Трябва ли да започнем с кабалистичното възпитание от нашите деца, за да ги направим пример за външния свят или вече сме готови да се обърнем към външния свят и въпросът е само в това, как да го направим?

Отговор: Родителите трябва да възпитават децата, както е организирано от природата. Затова, ако разбирам кое е най-доброто, което мога да дам на детето, това е свързано със светлината, с Твореца, със силата, която може да го защити и развие до най-високото ниво, със силата, която го съпровожда в този и в бъдещия свят, и аз несъмнено ще поискам да дам на детето тази подкрепа, тази закрила.

Аз искам светлината да възпитава детето, а не просто учителят в училище. Преди всичко, искам да му дам духовно възпитание, а като допълнение към това, то може да учи в училище и в университет.

За мен не е толкова важно работник ли ще стане или професор – за мен е важно с какъв духовен багаж ще завърши живота си, ще бъде ли щастливо през този живот, ще знае ли за какво да живее.

Затова, духовното възпитание е несравнимо по-важно, отколкото материалното, посоката на което се променя на всеки няколко години. Днес, човек завършва обучението си и трябва отново да започне да учи. Светът е изправен пред революция в областта на информацията.

Трябва ли първо да възпитаваме децата си и с тяхна помощ да разпространяваме системата за духовно възпитание или трябва направо да култивираме духовното възпитание в света?

Сега, незабавно трябва да пропагандираме духовното възпитание. Докато нашите деца израснат и ние успеем да ги представим на света, ще мине много време. Сега, без каквато и да е връзка с нашите децата, вече подготвяме материали за методиката на духовно възпитание и ги разпространяваме в света – на всички езици, през различни обществени организации.

Ние възпитаваме нашите деца и ще се радваме, ако деца и от други страни виртуално се присъединят към това и вземат учстие в летните лагери, които искаме да организираме. Трябва да видим резултатите от кабалистичното възпитание на децата си.

Сега, вече ги виждаме, но те не са достатъчни, за да се обърнем към света и да му покажем какво се случва. Ако след две – три години покажем, че пет-шест годишни деца вече разсъждават правилно, на единайсет – дванайсет разбират какво става в света и са зрели личности, а на петнадесет – шестнадесет завършват университет, ние ще имаме какво да кажем на света.

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40904]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→