Въпрос: Как да достигна състояние, в което да поискам помощ от Твореца?

Отговор: Нас ни подтикват напред само чрез страдания и разочарования. Ако се намираме в своя егоизъм, как можем да се освободим от него и да напреднем? Това е възможно само ако видим неговата пълна безполезност. Аз не намирам в него никаква егоистична надежда за бъдеще – само празнота. Затова се разочаровам в своето его, опитвам се да се обърна към други източници и не намирам нищо.

Без значение колко се старая, аз не мога да се съединя с останалите с цел постигане на комфортен материален живот. И тогава започвам да мисля, че може би самото обединение съдържа някаква надежда за бъдеще и за духовния живот, който ще бъде по-добър и по-напълващ отколкото материалния живот. В крайна сметка, отдаването е добро – то напълва човек и отменя всички ограничения. Това се нарича „ло лишма”, егоистичен стремеж за духовното, с който всеки започва.

Това е необходим етап по пътя, по който искам да постигна Твореца и обединение в групата, тъй като аз се надявам да намеря своето добро бъдеще там. Всичко това е дори по-голям егоизъм, но той вече е насочен в правилната посока и ме принуждава да продължа по пътя. Всичко тук се разкрива постепенно съобразно верига от причина и следствие и е невъзможно да пропуснем някакъв етап.

От урока по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво можем да приложим от целия процес по изхода от Египет за нашата ежедневна вътрешна работа?

Отговор: Трябва да се стремим само към едно състояние – към съединение в групата. Групата е мини човечество. Ние не можем веднага да действаме във вселенски мащаби, в цялата маса човечество, а в групата ние можем да отработим всички принципи на връзка между хората.

Там ще разкрием всички състояния – „слизане в Египет”, „живот в Египет”, „бягство от Египет”. Ще усетим ненавист към Фараона – егоизма, ударите от него, изясняване на нашата природа.

Всичко това се изяснява на едно място – в моята връзка с другарите. „Ближния” за мен – това са другарите ми, тъй като не мога да обикна целия свят. За мен групата е като цялото човечество, в нея мога да обработя всички свои вътрешни свойства.

Всеки път, когато се старая да се съединя с другарите си и като разкривам разбиването, ненавистта, отблъскването от другите, аз правя нови вътрешни изяснявания. Възможно е тези изяснявания да са все още работа в „Египет” или дори „преди това”. Не е важно.

Ние засега не можем ясно да различим тези етапи. И въобще до изхода от Египет в нас няма ясни различия. Едва след това започваме да разбираме, през какво именно сме преминали. Тъй като цялата тази работа става в тъмнина, под властта на егоистичното желание, когато аз се старая някак си да бъда в него, с него или против него. И затова тези изяснявания са неясни.

От урока по Книгата „Зоар”, 13.04.2011

[40542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №6

Въпрос: Може ли в американските училища да се включат в програмата занятия с кабала в съчетание с филантропията, без да бъде използвана при това кабалистичната терминология?

Отговор: Когато се обръщаме към външния свят, ние изобщо не споменаваме науката кабала.

Ние се обръщаме към света по два канала. Първият канал – това е автентичната наука кабала, предназначена за тези, които са заинтересувани от нея.

С това ние привличаме хората с точка в сърцето, които започват да чувстват, че кабала може да напълни тази пустота, която те усещат. За тях е открит целият този материал, цялата кабалистична методика и ние от все сърце сме готови да отделим внимание на всеки, без да питаме кой е той и откъде е.

Вторият канал за нашето разпространение се характеризира с това, че ние нищо не говорим нито за Израел, нито за науката кабала. Ако се обръщаме към обикновения човек, ние говорим за законите на природата и сме длъжни да им обясним тези закони от научна гледна точка.

Ние разговаряме с хората без да използваме тези понятия, които биха ги отблъснали, които биха затруднили възприемането и възможността за комуникация. Когато съставяме метод за възпитание, ние не използваме кабалистични термини и не споменаваме националната принадлежност на кабала, ние я обясняваме от гледна точка на логиката.

Не мисля, че трябва да се занимаваме с филантропия, трябва просто да научим децата правилно да се отнасят към света.

Когато аз постъпих в университета, изучавах анатомия, физиология и психология. През първият семестър по инициатива на един от професорите ние посещавахме психиатричните болници, операционните, моргите и родилните домове.

Бяхме около 20 здрави и самоуверени млади хора и аз помня колко силно впечатление ни направи това на всички. Сред нас имаше момичета и след посещението на родилния дом аз започнах да гледам на тях по съвсем друг начин, аз започвах да изпитвам уважение за тези страдания, които тя изпитва по време на раждане.

Жалко, че нашите деца не виждат и не усещат това, то би изменило тяхното отношение между половете в училище.

Трябва да покажем на света, без да го тушираме, какво представлява днешният егоистичен свят, а след това да го обсъдим в клас: “Какво видяхте? Какво мислите за това? Защо се случва това? Как мислите, такова ли съществуване е достойно за човечеството?”

От 6-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40898]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

Въпрос: Моят въпрос е свързан с разпространението. В училище разговарям със съучениците си за кабала.

Създава се впечатление, че това им е интересно и между нас възниква определен контакт, но когато се върнат у дома, пренебрежителното отношение на семейството и обкръжението им към това, проваля всичко. Как да създадем важността на целта в семействата?

Отговор: Затруднявам се да отговоря, защото не съм се занимавал никога с това. Тъй като, ние говорим за любовта към другарите и за любовта към ближния не със страничните хора, а с онези, които вече идват при нас.

Науката кабала казва, че е необходимо да разпространяваме нейните знания пасивно, без принуждаване. Трябва да дам на човека определена информация: защо страда светът, каква е причината всички да се чувстват зле, къде се „подхлъзваме”, защо възникват кризите.

И да се постараем да му обясним, че всичко това става съгласно програмата на природата, за да ни демонстрира, че егоистичното развитие по растяща експонента е завършило и сега ни предстои падане. Това означава, че ще усетим страдания и проблеми (възможно е да са сериозни), тъй като развитието в егоистичната плоскост е завършило и сега трябва да се издигнем над него.

Ето, такава информация трябва да разпространяваме в света. Но ако сега, започна да говоря за това с хората, ще трябва много часове да обяснявам, докато разберат. Ето защо, ние разпространяваме науката кабала пасивно, чрез книги или Интернет и тези, които се заинтересуват и почувстват, че това напълва  някаква тяхна потребност, ще ни намерят.

Известно е, че се намираме в полето на висшата сила, в полето на светлината. И ако в човека има склонност към собствено поправяне, своего рода възприемчивост към обединяване, към духовност, което е равнозначно на любовта към ближния, към отдаването и към Твореца, тогава той ще намери нашите първоизточници. Няма никаква необходимост да му се оказва натиск и да се разгръща голяма пропаганда.

Можеш да говориш с приятелите си за кабала – за това няма забрана. Но ако виждаш, че след това веднага забравят или им е безразлично, или веднага променят своето мнение, дори ако отначало са се съгласявали с нещо, то всичко това е знак, че очевидно, тази наука засега не е за тях.

Ако съм на твое място, бих им дал да прочетат книга, която според теб ще е подходяща за тях. Събери малка библиотека в дома си. Моят съвет е всички да го направите.

Всеки, който изучава кабала, трябва да има сбирка от книгите ни в пълен обем. Заедно с тях, дръжте 3-5 книги, най-вече подходящи за начинаещи и им давайте по ред да ги четат, а после ги прибирайте обратно. И тогава ще видите – проявяват ли те интерес или не.

Книгите имат особена сила. И макар, че обикновено чета и работя с текст на компютъра, все пак не мога да нямам пред себе си книга. Тя има духовен корен, а компютърът – не.

Но какво е ценното и достойно за подражание в този млад човек – това е неговото желание да разпространява науката кабала. Той е смелчага! И трябва да се учим от него.

Струва си, всеки от вас да провери своите възможности в разпространяването. Защото, колкото повече разпространявате науката кабала, толкова повече се обогатявате вътрешно. И в съответствие с това, колко хора получават чрез вас знания за духовния свят или духовно напълване, такова напълване ще премине и през вас. Вие, сякаш ги раждате и те вече стават ваши деца – това също способства за вашето израстване.

А човек, който не е приближил никой до науката кабала и на никой в този свят не е оказал духовно влияние, като че ли не е дал на никого живот и няма продължение. Всеки от нас трябва да бъде разпространител.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40872]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Едно желание трябва да бъде общо. Във всеки един от нас има две части: мъжко и женско начало. Аз въздействам на теб, ти въздействаш на мен и на другите, а другите – отново на мен и т.н. Не може да бъде така – аз да се грижа само за себе си. Сам себе си аз никога не ще мога да напълня.

Заедно с общият организъм аз мога само да запълня останалите, предавайки им моето желание или напълване. Никога не ще мога самостоятелно да насоча нещо, право към себе си.

Това е значението на интегралната система. Нейната същност се състои в това, че никой не може да набави нищо за себе си чрез собствената си сила, а само чрез обкръжението. Да, и то при условие, че човек не мисли за себе си, а само за своите приятели.

И тогава неговите усилия се възвръщат към него, ако разбира се – той не мисли, че тези усилия ще се върнат обратно при него.

От урока по статията от брошурата към Песах, 14.04.2011

[40657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Длъжни сме да спазваме законите на природата, искаме това или не. Всичко зависи само от това, доколко ние добре познаваме тези закони и следствията от тяхното изпълнение.

Сега в света се разкрива нов закон на природата – Законът на единството между цялата природа и човечеството. Това ние наричаме “глобален и интегрален свят“.

Този закон сме задължени да съблюдаваме също както и всички останали закони на природата – т.е. ние сме длъжни да мислим за единството и съединението между нас. Нашият свят с огромна скорост ни разкрива тази връзка между абсолютно всички негови части. С всеки ден ние все повече разкриваме как всичко в този свят е взаимосвързано, колко тясно се преплитат и зависят всички един от друг.

Виждаме, че колкото и да искаме да премахнем тези връзки между нас, между страните, народите, да се разделим един от друг – ние сме неспособни да направим това. Напротив, от ден на ден разкриваме все по-тясната връзка помежду ни, все по-голямата взаимозависимост – и това става без нашето желание.

Този, който вижда по-надалече, може да каже, че ако се разкрие цялата истина, то на нас ще ни се наложи да усетим пълната зависимост на всеки човек в света, когато – всеки ще зависи от всеки. И на мен няма да ми бъде добре дотогава, докато и всички останали около мен не се почувстват също добре.

За нас все още е непонятно как можем да съществуваме по такъв начин. Но това е аналоговия, интегрален закон за глобалната система. И за сега ние само произнасяме думички като “интегрална“, “глобална“, но за нас е абсолютно необходимо да разберем наистина какво представлява тази система.

Това означава, че всички нейни части са свързани една с друга, че ролята на всеки един е съвършено важна, и всеки се нуждае от всички. Това наистина е една страшна зависимост – и в мислите, и в действията, и в желанията, и в разчетите – всичко трябва да е напълно различно – интегрално.

До сега в нашия свят ние никога не сме изграждали интегрална система. А тя е подобна на тялото ни. Въпреки че в него може и да има някакви дребни нарушения и незначителни болести – това не е чак толкова опасно, дори може и да не се чувстаме болни, но ако се разкрива интегралната система – то ти чувстваш себе си добре,  само при условие на пълно равновесие и взаимовръзка на всички нейни части.

Трудно е дори да си представим, че в човешкото общество това ще се осъществи… Но това трябва да стане, и то съвсем скоро.

Вие изобщо разбирате ли, какви непоносими страдания ще бъдат усещани от пропастта между нашето днешно състояние и разкриващата ни се вече система на взаимовръзка между всички нас?! Защото помежду ни царят – омраза и разобщаване, а нас ще ни поставят в духовния модел, където всички ние ще бъдем длъжни да сме свързани един с друг чрез любов и отдаване, взаимно общуване, участие, разбирателство. И ти ще бъдеш – длъжен,  желаеш или не!

Като пример, сега ние се стараем да създадем между себе си подобна система, всичките части на която да се свързани една с друга. Но нима сме способни на това?… Обаче, природата вече плътно ни притиска, приближава ни към това и то в мащабите на цялата наша планета. Неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество – всички влизат в системата, в която всяка част е свързана с другите. Ти си направил нещо лошо някъде, в едно място – и изведнъж налита ураган, става цунами, пропада фондовата борса, избухва епидемия, растат разводите – хиляди всевъзможни действия.

Обикновените хора не виждат цялата тази система и никакви обяснения за нея и не им помагат да я видят и осъзнаят. Те не  вярват доколко всичко е взаимосвързано на всички нива на природата, от недрата на Земята и чак до всички краища на Вселената.

И с всеки ден ние ставаме все по-противоположни на тази разкриваща се глобална система. По такъв начин в нашия свят се разкрива духовният свят – пълната взаимна връзка между всички части от реалността. Ние все още не разбираме, в какъв нов свят влизаме. Но… законите на природата са абсолютни и милост и протекция не трябва  да чакаме отникъде.

Въпрос: Ако ние можехме да видим условието: ако не се сближим, не се обединим в такава степен то – ще стане например земетресение… Защо всичко това не ние показано явно?

Отговор: С други думи – защо Творецът (общата сила на природата) не се открие явно на хората ли? Той се разкрива неявно – чрез учените и кабалистите. Учените говорят за природата на този свят, доколкото могат те да я разкрият. А кабалистите ни разказват за по-висшите сфери.

И ако ти разкриеш това явно и би видял неизбежното бъдещо състояние, то ти би бил лишен изцяло от свободен избор! Твоя живот би свършил на момента! Това е все едно да кажеш на човек, че след 10 часа той ще умре. Защо не ни дават възможност да  знаем от по-рано? Защото тогава ти ще мислиш само за това – и за нищо друго. И това ще те лиши от всякаква свобода в избора. Ако ти видиш този закон това ще те превърне в роб! А Творецът желае ти съзнателно да разбереш, че – единството е прекрасно само по себе си.

От урока по  Книгата Зоар, 15.04.2011

[40780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Тора (методиката за нашето поправяне), с която ние се занимаваме е необходима, за да се покори нашето зло начало (егоизмът). Тоест (и чрез това) да се достигне сливане с Твореца, така че всички наши действия да бъдат само заради отдаване (както е при Него). Това означава, че в самия човек няма никакви сили да се поправи сам, и (даже просто) да тръгне против своята природа.

Затова по отношение на разума (мислите) и сърцето (желанията), в които човек трябва да се осъвършенства (в посока отдаване и любов към другите), на него му е нужна помощ. И тази помощ идва във вид на Тора (поправящата светлина). Както са казали мъдреците “Аз създадох злото начало, и Аз направих Тора за неговото поправяне“. И когато се занимават с Нея (за да се поправят), Нейната светлина възвръща към източника (Твореца).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. “Какво е Тора и работата по пътя на Твореца”.

[40890]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - No Comments→

Въпрос: Ако гледам на схемата на висшите светове – къде там е човекът?

Отговор: „Човек” – това е парцуфът Зеир Анпин на света Ацилут.

Ако душата се включи в Малхут на света Ацилут и я заставят да достигне съответствие със Зеир Анпин на света Ацилут, съгласно желанието да се уподоби на Зеир Анпин, който се нарича Творец (Кадош Барух Ху) – то, по това действие за подобие, душата се нарича подобна – доме, Адам – „Човек” (Адам) – означава „подобен” (доме) на Зеир Анпин.

Тоест човек – това е желанието за наслаждение, на което се е удало да се издигне в Малхут на света Ацилут и да я приведе в сливане със Зеир Анпин. Защото сливането (зивуг) – това е мярка за подобие по свойства. В степента, доколкото ти се е удало да приведеш Малхут към такова сливане – ти се наричаш човек.

В зависимост от подобието на Твореца ти преминаваш стадия на подобие, на своето духовно развитие „човек”  – стадия на развитие на зародиша (ибур), или вече си се родил и си станал новороден (еника), или си дораснал до състоянието на „дете” (катнут), или на възрастен (гадлут).

Доколкото ти си съединил Малхут със З”А, съгласно силата на своето желание, доколкото си искал да се уподобиш на З”А (на Твореца, „Кадош Барух Ху”), реализирайки своето желание „отдолу нагоре” – в тази степен ти се наричаш човек.

А ако не – то ти се отнасяш към животинското ниво на своето развитие. Защото ако не се обръщаме с такава молба нагоре (не издигаме МА”Н), то сме напълно управлявани свише. Само този, който започне да изменя себе си от получаване на отдаване, включвайки се в системата от връзки на Малхут със З”А, се нарича човек.

Всичко се определя от моето желание да стана отдаващ, човек, Адам – подобен на Твореца! Това означава, че съм готов да приема върху себе си цялото „бреме на властта на небесата” (Малхут), тоест да изпълнявам всички закони на връзката между Малхут и З”А – само и само тя да се е осъществила. С това аз напълно поправям своята душа.

И с това, вече не съм подчинен, както животното, а имам свободата на избора, за да избера, че искам да изпълнявам закона за отдаването: „да обичаш ближния като самия себе си”. Това означава, че аз се съединявам с другите без всякакви прегради – Творецът се намира между нас и ни съединява.

Аз трябва да достигна състоянието, когато другият става за мен по-важен от самия мен. Както сега, аз мисля само за себе си и пренебрегвам останалите и ако това засяга моите лични интереси, то няма да се спра пред нищо – така трябва да заобичам ближния.

Това се нарича „както самия себе си”. Ако достигам любовта към ближния, то сам вече не съществувам. Аз не мога да мисля наполовина за него и наполовина за себе си – за себе си аз вече забравям. Това е законът на интегралната система.

Ако се включа в цялата тази система – само тогава нейната положителна реакция се възвръща към мен, Това се нарича безкористно отношение, без всякакви оглеждания за самия себе си. За себе си аз не мисля – за мен съществува и ме е грижа само това, което се намира извън мен. И само при това условие, то ще се върне обратно към мен.

От урока по статия на Рабаш “Пояснение към Птиха”, 15.04.2011

[40751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Защо при жените винаги има разногласия със свекървата?

Отговор: И двете жени имат голямо желание да властват над един и същ мъж. Известно е от Тора, че по-рано всичко е било обратно.

Преди да се ожени, мъжът е довеждал своята невеста в дома на родителите, при майка си, където тя се е „варила” в привичната за него среда. По такъв начин жената е разбирала характера на своя бъдещ мъж и е получавала от неговата майка цялата информация за него, за да се присъедини правилно към него.

Мъжът се намира между двете жени – своята майка и своята жена (висшата, бина и нисшата, малхут). Ето защо за мъжа е естествено да се отнася към жена си в някаква степен, както към майка и често пъти да вижда в жена си своята майка.

Всичко това действително слиза в нашия свят от духовния свят, така че на жените се налага да прощават на своите мъже за това, че те са такива.

От лекцията в аудиторията “Кабала на народа”, 08.03.2011

[40825]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - No Comments→