Рабаш, “Шлавей Сулам”, 1984, статия 3, “Любов към другарите“: В Тора е казано: “И срещнал Йосиф един човек, докато се лутал в полето и човекът го попитал: „Какво търсиш?“ Той отвърнал „Братята си търся. Кажи ми къде пасат те?“ И казал човекът: „Те си тръгнаха оттук“.

РАШИ обяснява: те са прекъснали братските връзки, т.е. не искат да се обединят с тебе. И това, в края на краищата, довело до това, че народа на Израел попаднал в египетско изгнание. А за да излезем от Египет, ние сме длъжни да се обединим в група, където всички да искат да живеят в братска любов.

Трябва да достигнем нивото на Висшата сила, единствено съществуваща в цялата реалност. Тя ни е създала, за да станем подобни на нея. Ние работим, стараем се и само така достигаме до потребност, до желание, до напълване, което представлява точно подобие на Висшата сила.

Намирайки се под нейно явно въздействие ние не можем да сме свободни – в такъв случай тя властва над нас. Всяко друго състояние поставя също така своите условия. Как да създаде възможност сами да изберем подобието с Висшата сила и да станем като нея?

Затова Творецът, т.е. силата на отдаване и любов се е скрил от нас и ни е дал властта на егоистичното желание, което е противоположно на Него. Но ние не виждаме тази противоположност, защото сме запознати само с едната страна на медала, която няма с какво да сравним.

Творецът е създал човечеството – множество хора, между които се простира порочна взаимовръзка. По този начин Той е закрепил егоизма, докато не го разкрием като зло, а светът, в който живеем – като Египет под властта на Фараона.

Тогава ще пожелаем да избягаме от състоянието си и за такъв случай Творецът ни е дал друга реалност – групата. В групата можем да установим други закони, противоположни на егоизма от външния свят. Намирайки се в човечеството, ние в същото време въвеждаме помежду си законите, свойствени на духовния свят. Така искаме да съществуваме – в духовен формат.

От една страна, този формат е противоположен на човечеството и затова ни е трудно да се обясняваме с другите така, че да ни разбират. Сблъскваме се със силното съпротивление от страна на човечеството. А от друга страна се стараем да разберем нашата връзка с духовното, с Твореца.

И затова хората, „блуждаещи в полето“, не знаещи къде се намират, получават импулс и се събират заедно. Такъв е законът на природата: има сила, която ги обединява един с друг, подобно на магнит, привличащ само железните части, които реагират на него, докато останалите части от пластмаса, стъкло и дърво не реагират и остават на местото си. Така се събират и частите, реагиращи на висшата светлина.

Светлината въздейства на човечеството отвън, набира все по-голяма мощ и фокусировка. Съответно, все повече и повече хора се присъединяват към това, което се нарича „група“ и започват да разбират, че трябва да установят помежду си такива закони, каквито са в духовния свят.

Подобни взаимоотношения кабалистите наричат „любов към другарите“. Това е просто название, зад което се крие не толкова любов, колкото голям и труден анализ. Ние проявяваме между себе си „злото“ – лошата връзка, произлизаща от нашата природа. И над нея трябва да установим духовна връзка, която наричаме „добро“.

Тогава ще видим в каква степен можем или не можем да пребиваваме в доброто над злото. В крайна сметка ние ще разберем, че няма зло без добро и няма добро без зло. И едното и другото трябва да съхраним, да не потискаме злото, защото именно над него разкриваме доброто.

Казано е: „любовта ще покрие всички престъпления”. А ако няма престъпления – няма и любов. Тя може да съществува само ако ги покрива.

Така и ние проявяваме понятието „любов към другарите”.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40804]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: А трябва ли вашите ученици, които изучават кабала, но не са евреи, да се придържат към празника Пасха и към другите празници? Много от нашите хора говорят, че трябва да побързат да купят маца и да направят Седер Песах.

Отговор: Скъпи мои ученици. Ще опитам още един път да отговоря, просто и окончателно, доколкото аз много пъти вече отговарях.

Еврейският народ – това е съществуваща до 1 в. от н.е. кабалистична група, която е основана от Авраам 1700 години преди това във Вавилон. От 1 в. от н.е. евреите са загубили своята духовна степен и са забравили кои са те. Днес това се възражда, защото светът се нуждае от кабала за своето поправяне.

Вие трябва да изучите всички еврейски първоизточници, защото всички те са написани от кабалисти и именно тях ние изучаваме в истинското им кабалистично тълкувание, а не както еврейският народ ги изучава от 1 в. от н.е. в земен вид, сякаш се говори за нашия свят.

В това число разбира се трябва да изучаваме и “Агада шел Песах” – “Пасхално сказание” за изхода от Египет – защото в него не се говори за изхода от страната Египет, а за нашия подем над егоизма. И можете да празнувате с нас този обичай – да седнете вечерта на празничната трапеза, можете виртуално да бъдете с нас и да ядете маца с фарширована риба или хляб със свинско – както искате.

Баал а-Сулам пише в „Последното поколение”, че дори в напълно поправено състояние, всеки народ остава така, както му се иска, в своите си религии и обичаи. Само отношенията между хората се изменят: от ненавист на любов – това е и изхода от Египет. Желая на всички нас такъв празник!

[40844]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Заповеди - No Comments→

От съвършенството на света на Безкрайността в нашия свят слиза творението, което все още недостигнало този свят, започва да се разделя на две части: мъжка и женска.

Тези две части, намиращи се преди това в пълна хармония, се стараят да задържат взаимната връзка. Но в последния момент, когато връзката им се прекъсва, те се разделят на две. Това послужило за начало на създаването на системата от нечистите светове, отделяща мъжката част от женската.

В степента, в която в света на Безкрайността между тях е имало безкрайното единство, в същата степен в нечистите светове те са безкрайно отделени. Оттам, те паднали в нашия свят, в който женската и мъжката част се намират в пълен разрив и в минимална степен на съединяване, за да поддържат съществуването в неживата, растителна, животинска форма на материята и на нивото „човек”.

Но въпреки това, силата на съединението се проявява в тях не в съучастието и взаимна помощ, а в това, че те всъщност се унищожават една друга и следователно се намират в състояние на пълна противоположност на духовния свят.

Науката кабала разказва, че нашият свят е започнал своето съществуване от съвършеното творение – Адам, разделяйки се на две части, които се отделили и прекъснали контакта помежду си, но все пак останали в някаква връзка и взаимозависимост. Именно от това започва животът в нашия свят – живот, пълен със страдания.

И нашата цел е от разрива на връзката с духовния свят да преминем към осъзнаването, че само вътрешното, духовното съединяване помежду ни е способно да създаде място за разкриването на Твореца. И тогава това ще се нарича: „Мъжът и жената, Шхина между тях”.

А резултат на духовното съединяване и взаимното включване на множеството мъжки и женски части, допълващи се една друга, се явява разкриването на Твореца в тях – онази тяхна обща съвършена част, в която се разкрива висшата светлина.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 08.03.2011

[40833]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

М. Хазин: Маркс и кабала (откъс от нашата кореспонденция)

„Ако поставиш като условие „любовта към ближния”, не можеш с насилие да наложиш това условие, този закон. Това е руско изобретение. То просто не може да стане!”

Някои мои разсъждения по този въпрос:

Първоначално, основните Библейски ценности по никакъв начин не са били свързани с икономиката. Но между 4-6 век, когато станало разрушаването на античната цивилизация и на античния модел на икономиката, той бил заменен от нов модел, основаващ се точнo на тези ценности.

Въпреки идеите на Маркс, феодалният модел не бил по-продуктивен от античния (нивото на живот в античните градове Европа получила едва през 19 век, производителността на труда в късно-римските манифактури била достигната едва през 18 век).

Но продукцията на тези манифактури не била широко търсена. Те можели да работят само докато държавата „подхранвала” своите граждани за сметка на външните икономически източници (военната плячка и сребърните рудници в Испания). В момента в който тези източници се изчерпали, античната цивилизация в своя западен вариант рухнала.

Феодалната система, която се базирала на основните Библейски ценности, се оказала много по-устойчива. При това заради забраната за лихвен процент била измислена много хитра система („цехова”), която ограничавала и обема на производството, и номенклатурата на продукцията, и количеството на производителите, и дори технологиите.

Но през 16-17 век, по редица причини (тук може да се спори защо), била разрушена системата на паричното обращение в Европа, и заради спасяването на ситуацията на север от тази част на света, станало необходимо да се извърши радикална промяна на модела на стопанисване.

За модел бил приет механизма за ускоряване на иновационния процес за сметка на използването на лихвения процент. От гледна точка на ценностната основа станала революция на ценностите – една от основните забрани била отменена.

В резултат, към средата на 18 век, се формирал нов модел на икономическо развитие – научно техническият прогрес (НТП), но възникнал сериозен въпрос: Как трябва да се развива цивилизацията от гледна точка на ценностната основа? Ценностният модел се явява цялостна формация – от нея не е възможно да бъде изхвърлена някаква част без да бъдат засегнати другите.

И в резултат, в края на 18 век, се формирали две принципно различни позиции: или напълно да се откажат от всички Библейски принципи, или да върнат забраната за лихварството. Първата е т.н. „Западен” глобален проект, а втората – „Червеният” глобален проект.

Първият представил две основни тези: главна цел на съществуването е печеленето на пари, главният принцип на съществуването е „свободата”, разбирана като правото на всеки индивид да избира сам за себе си ценностите, зачерквайки от Библейската система всичко, което не му харесва.

Вторият теоретично трябвало да се откаже от лихвения процент, но това би било жалко (НТП вече харесвала на всички). И тогава се появила блестяща идея: лихвеният процент (заедно с НТП) да бъдат оставени, но да се забрани личното придобиване на доходи от него! Защо трябва да бъде отменена частната собственост!

И Маркс, и Ленин (на първия етап от своята дейност), смятали, че тези принципи ще бъдат приети от почти всички. Така и би станало, ако ставаше дума само за онези хора, които се придържат към Библейската ценностна система.

Те би могло и да бъдат убедени (макар да е доста сложна работа). Изобщо, Маркс смятал, че до социализма/комунизма може да се стигне по пътя на еволюцията. Но онези, които по принцип отричат Библейската ценностна система (а такива, в рамките на „Западния” проект се появили много), на практика не могат да бъдат убедени, защото живеят според други принципи! 

С други думи, насилието, до което стигнали болшевиките през лятото на 1918 г. (дотогава, те дори пускали от затворите своите врагове „срещу честна дума”), теоретично би трябвало да бъде приложено само срещу носителите на „анти библейските” (от християнска гледна точка, на сатанинските) ценностни принципи! Друг въпрос е, че ако машината за насилие се появи, започва да размножава насилието във все по-голям мащаб. Но как да бъде решен самият проблем – все още не е много ясно.

Обобщавайки, мога да кажа следното. Всички разсъждения на Маркс, останалите марксисти, кабалистите и други хора, се опитват да изградят правилно общество, предназначено за хора, които се подчиняват на Библейските принципи. Онези, които ги отричат (осъзнато, разбира се), трябва да бъдат изведени от тази система на отношения, тъй като ще направят всичко, за да не се появи никога общество, изградено върху тези принципи.

[40839]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво е Кадиш?

Отговор: Кадиш – това е освещаване. Кадош – свят(свещен). Свят – означава особен (специален), отделен, както се произнася при сватбения обряд: “Сега  ти си мекудешет на мен”– “Сега ти си посветена (избрана от целия свят) на мен “.

Има се предвид посвещаването на човека на Твореца. Когато човек достига следващото стъпало на поправяне на своята душа, на него той усеща най-голямото разкриване на Твореца, най-голямото напълване със светлина на своята душа. И това негово състояние предизвиква в него благодарност към Твореца – Кадиш:

Да се възвиси и освети Неговото велико име.

В света, сътворен от Неговата воля.

Да установи Своята царска власт

И да израстне спасението.

Да приближи идването на своя Машиах (Месия)

В живота и в дните ваши

Докато е жив Домът на Израел,

Скоро, в най-близко време, и да кажем: амен!

Да бъде велико името Му, благословеното вечно во веки веков!

И да бъде благословявано, възхвалявано, прославяно, възвеличавано, произнасяно, почитано, величано, възпявано името на светия [Творец], благословен Той, превише във всички благословения и песнопения, възхваления и утешения, произнасяни в света,

– и да кажем: амен!

Кабала обяснява, че Творецът се разкрива чрез напълването от Него на поправените души. Усещайки това състояние, човек, усеща в своето отношение към Твореца – Кадиш, защото самият той е станал свят като Твореца.

Святост означава свойството отдаване и любов. Който не е достигнал това свойство, произнася празни думи.

[40842]

Filed under: Духовна работа, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Защо е написано „този свят е сътворен единствено за Исраел”, а не за народите на света, въпреки че тяхното поправяне е целта на творението?

Отговор: Ние трябва да следваме научните определения на мъдростта кабала. „Свят” (олам) означава „скриване” (алама). Скриването е създадено само за Исраел, тези които се стремят „направо към Твореца”. Тези, които желаят да достигнат Твореца, трябва да преминат през скриване, страдание и удари, за да изградят в себе си отрицателна форма, противоположна на Твореца, а след това да пожелаят да достигнат свойствата на Твореца – отдаване отделено от получаване.

Това трябва да достигнем. При това нашето желание не трябва да бъде подобно на Твореца в цялата Негова мощ. Не! Ти можеш да имаш желание, което тежи само 1 грам, но то трябва да бъде поправено! Поправено желание означава, че ти знаеш какво е да бъдеш отделен от получаване. Това свойство е най-важното и ние трябва да го усетим.

В крайна сметка, ние можем да отдаваме само ако виждаме изгода. Както е написано, ние „сменяме крава за маймуна”, получавайки това, което считаме за по-предпочитано. Например, за мен една книга е по-важна отколкото парите. Тогава аз давам пари, за да получа книга. Това се нарича придобивка.

Но защо е придобивка? Ти не заплати ли със свои пари? Не. Това, което съм дал, е по-маловажно отколкото полученото. Ако трябваше да дам в замяна нещо равно по размер, то аз не бих могъл да го направя. Аз винаги трябва да си представям, че за мен полученото е по-предпочитано отколкото отдаденото. И колкото е по-голяма разликата между тях, толкова повече това ме напълва, тъй като имам по-голяма печалба: „Погледни какво намерих! Почти е като дар!”

Така живееш ти: твоето напълване трябва да бъде колкото се може по-предпочитано отколкото отдаденото в замяна. И тогава това не се нарича отдаване.

Как човек усеща отделянето от получаването заради отдаването без той да получи нищо в замяна? Аз съм склонен да работя без да получа нищо в замяна, ако вярвам, че по този начин заработвам бъдещия свят. Това е сякаш аз си отварям сметка в бъдещето и правя вноски в нея. Това дори е по-надеждно: никой няма да ги открадне и нищо няма да се изгуби както в този свят.

Но как усещаш, че си напълно отделен от резултата на отдаване, че нямаш никаква облага и че е напълно отделено от теб? Ти работиш усърдно през целия си живот и никой, дори и Творецът, не знае нищо за теб. Но ти знаеш за това, ти работиш и желаеш да останеш само в това. Но ако работиш, за да не се чувстваш виновен, това е твоята отплата.

Как можем да се отървем от желанията за получаване? Ти трябва да чувстваш това отделяне като 1 грам и това е всичко – ти не се нуждаеш от нищо повече. Тогава си готов за разкриване. В крайна сметка, това вече е образ на истинското свойство на отдаване, образ на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 11.04.2011

[40367]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво привлича мъжа към конкретната жена? В това привличане има ли духовен корен?

Отговор: Ако разглеждаме този въпрос на ниво духовен свят, то тук, в нашия свят, хората изпитват влечение на физиологично, животинско ниво.

Нивото “човек“ в нас е – стъпалото, на което ние трябва да се обединим за да разкрием Твореца, така че да прозрем новото ниво на съществуване. Затова, аз избирам за себе си съответстващ ми не по външните признаци (на нивото на физиологичното тяло “душа“ не съществува), а този, който ще успее да ми бъде максимално полезен за постигането на целта.

И същия такъв избор ние правим и по отношение на другарите, групата и книгите. На всяка крачка аз винаги избирам най-полезното средство.

И ако трябва да си представим как да се оженим съгласно духовния свят, то от всички възможности аз избирам онази жена, с помощта на която, по най-спокойния и ефективен начин  ще достигна целта!

Подразбира се, че всички предпочитания при избора на партньор, съотнасящи се към този свят – губят своята важност. Този избор човек прави сам за себе си. Надявам се, че в нашето обкръжение ние ще видим такива двойки.

От лекция в аудитория “Кабала за народа”, 08.03.2011

[40827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Как след конгрес да съхраним, в себе си, онова състояние, което сме постигнали там, тъй като обикновено, винаги следва падение?

Отговор: Ние не можем да си го позволим, подобно на това както не можем да кажем на една майка да не се грижи за детето си, когато е болна. Има такива ситуации, в които необходимостта засенчва всичко. И само при смърт на майката, някой друг поема грижите за детето ѝ.

В нашия случай – нямаме време за почивка, безсъдържателно многословие и падения. Светът около нас се развива много бързо, а ние изоставаме и сме длъжни да бъдем „в крак” с неговото темпо.

В момента, все повече и повече, започваме да усещаме всичко лошо, ставащо се по света, което е свързано с нас до такава степен, доколкото закъсняваме с поправянето си.

Затова аз не трябва дори да допускам мисълта за падение след конгреса – това не трябва да става .

Освен това, до лятото предстоят редица важни събития: Конгреси в Италия, Испания, Москва. Трябва всички ние да се сплотим и да се готвим за тях. Ето защо, нямаме никакво междучасие. Всичко е много сгъстено във времето. И това е добре доколкото отговаря на темпа на промените в света.

От лекция на Конгреса, 25.03.2011

[40548]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→