Творецът е създал с помощта на светлината на Безкрайността безкрайно желание за получаване. По отношение на светлината това желание започва да усеща себе си разделено на много части или сегменти, подобно на нашето тяло, което се състои от различни системи и подсистеми като лимфната, кръвоносната, нервната и много други.

Има по-важни и по-маловажни системи. Всички системи са еднакво важни в съвършеното състояние и когато една малка частица липсва, цялата система престава да бъде съвършена. Това е ясно.

Но когато говорим за начина, по който оперират системите в процеса на поправяне, когато се издигаме от този свят към света на Безкрайността, съществува определен ред на поправяне. Поправянето става отдолу нагоре.

Първо са били поправени душите на „праотците”: Авраам, Ицхак и Яков, които представляват трите линии, трите големи системи – ХАБАД, после ХАГАД – „синовете”, а след това ние, последното поколение – НЕХИ. Ние принадлежим на последното поколение на Месията, ние правим крайното поправяне и затова сме най-големите егоисти, а нашите „праотци” най-чистите, най-фините души.

Всички различни видове души съществуват в общата душа: мъже и жени, души, отнасящи се към Рош, Тох, Соф, към крайниците, ръцете и краката, към дясната, лявата и средната линия, към такива важни органи като мозъка, сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове и т.н. Мъдростта на кабала обяснява подробно всичко това.

В съответствие с това, ние се събираме в групи по света и се свързваме по определен начин. Всеки един от нас се пробужда, защото коренът на неговата душа се пробужда, всеки един идва от различни места в едно общо желание и цялата тази система трябва да се обедини в едно цяло. Затова всички ние сме събрани в група, в която се опитваме да се обединим помежду си.

Групата е цялостна система и ако се съединим в групата, то това ще бъде благодарение на висшата сила. Когато постигнем обединение, ние ще изградим именно системата, която ще се удостои с издигане.

Ние не трябва нищо да променяме. Ние трябва само да се напредваме. Ние не сме тези, които създават структурата на групата, и никога не разбираме защо сме в група именно с тези хора. Това сме получили и точка! Ние не знаем или не разбираме дали тези хора са достойни за духовен напредък. Творецът знае! Това се разкрива от висшето чрез светлината, която въздейства на всички желания.

Светлината избира желанията, които трябва да бъдат поправени сега, в наше време. Всяка година и всяка минута се разкриват нови желания и нови хора разкриват мъдростта на кабала.

От програмата „Неделна глава”, 10.02.2011

[39982]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

Въпрос: По какви признаци можем да определим, че човек напредва в изучаването на книгата „Зоар”?

Отговор: Не е важно какви книги изучавате, защото освен книгата „Зоар”, ние изучаваме и „Талмуд Есер Сфирот”, и статии, и писма на Баал а-Сулам и Рабаш, които обясняват как да напреднем към единство между нас и към общо учене. Те ни помагат правилно да се организираме. След като се организираме помежду си в учебна група, ние започваме да изучаваме същинската кабала.

Целта на учебната групата в кабала е не за изучаване на материалите, а да се стремим чрез тяхното четене  да реализираме „сгула”, т.е. да пробудим въздействието на светлината върху себе си от по-висше стъпало. Ако по време на ученето ние желаем светлината да се разкрие вътре в нашето единство, тогава чрез това усилие изграждаме по-високо стъпало и така нашето усилие предизвиква появата на това стъпало.

Но ако учим само за да разберем материала, тогава не изучаваме Тора. Това е така защото Тора се отнася имено към нашето усилие и проявяващото се в него ново стъпало.

Затова напредването в изучаване на първоизточниците („Зоар”, книгите на Ари, ТЕС) се определя от силата на стремежа за разкриване на следващото стъпало вътре в себе си, а не от желанието просто да знаем материала.

Няма напредване в разбирането или натрупването на знания, защото докато не  усетим висшия свят, всички наши мнения са неверни.

От урока по книгата „Зоар”, 12.04.2011

[40443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ние сме егоисти и можем да правим само това, което е важно за нашето его. Как да се избавим от него?

Затова ние изпълняваме препоръките на кабалистите. Имаме две възможности:

1. Да напредваме под ударите на нашата природа, да се развиваме от безизходност, докато все пак не пожелаем да се избавим от страданията. Но постоянното бягство от злото е дълъг и много тежък път.

2. Като се възползваме от увеличителното стъкло на разума, без да чакаме ударите да започнат. В статията „Същност на религията и нейната цел” Баал а-Сулам обяснява, че можем да повишим своята възприемчивост и ясно да разпознаваме знаците по пътя, което се нарича да разбереш от половин дума. Тъй като мъдрият вижда това, на което другите не обръщат внимание.

Някои записват мъдрите съвети, но не ги пропускат през сърцето си. Има всякакви случаи, всеки си има своя „съдба”. Доколкото човек чуе това, което му се казва, дотолкова и ще напредне, ако е готов да направи разлика между егото си и духовния път, ако правилно тълкува същността на изгнанието и избавлението и е готов да отстоява своето, макар то да е неприятно за егоизма му.

Човек работи, за да извиси в очите си важността на подема над егоизма, независимо , че това му доставя болка и му се струва като загуба. Всеки път той проявява нови неща и с всеки нов щрих загубата на егоизма вече не е тягостна в сравнение с откриващото се духовно постижение. И тогава отново добавят въглени в гърлото на себелюбието му – до следващия подем.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

През целият ни път нашата тояга постоянно или се превръща в змия, или отново става тояга, опора в духовния път. Тоест вървим или по-ниско от знанието и в знанието, или с вяра над знанието.

И когато отново се повдигнеш след като си паднал и си започнал със своя разум да съдиш какво е добро за теб, трябва да се предпазиш от това, връщането към вярата над знанието също да не бъде егоистично решение, към което те задължава разума.

Иначе се получава, че вървиш с вяра под знанието, а не над него, намирайки се вътре в знанието ти падаш още по-долу.

Това е много фино и остро изясняване, пробождащо сърцето ни, и трябва да умеем да гледаме истината в очите, за да не се отдаде на Твореца да ни разиграва и да ни заставя да паднем. Тъй като ние трябва да хванем „змията“ за опашката и да я повдигнем от земята, за да се превърне отново в тояга, а не да паднем под бремето на тези състояния, под тежестта на тази змия.

Нужно е време, за да може в човек да се наложат тези понятия и да започне да разбира дали се намира в такава работа или не, прави ли такива изяснения или не. Работата с „тоягата“ и „змията“ е вече работа на самия егоизъм, когато човек се намира между  двете влияещи му сили: Фараона и Твореца.

И всичко зависи от това, какво ще направи той с тоягата – ще я изпусне ли на земята или ще я вдигне – така той ще строи своя собствен духовен съсъд (кли), своето „Аз“.

И това не означава да бъде просто добър психолог и да умее да излезе от себе си и да погледне на себе си отстрани, за да повярва. Това все още са просто психологически прийоми, а не вътрешна духовна работа.

Тук става дума за такива изяснявания, които стават в човека, който е установил някакво отношение между Твореца и самият себе си. От тези две точки той започва да строи Фараона и Твореца, а самия себе си – посредата.

И тогава ще може да се бори с любовта към самия себе си, която така стремително го увлича, и благодарение на своята ненавист към това егоистично свойство да се издигне над своя егоизъм.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 13.04.2011

[40551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво да правя, ако не съм евреин и не празнувам Песах?

Отговор: Тогава празнувай, какъв е проблемът? Защо да не можеш да имаш отношение към това? Нали се отнасяш към „Исраел” – към желанието, устремено право към Твореца (яшар-Ел).

А освен това, можеш да празнуваш този празник в чест на това, че някога е имало група кабалисти, преминала целия път на поправяне, която се  разбила, за да ни помогне днес отново да се издигнем. Празнувайки Песах, асоциираме себе си с тази група – не с народа, а именно с групата кабалисти.

Всеки, който иска да се измъкне от сегашното си състояние към духовния свят, трябва да уважава и цени тази група, която е проправила пътя и е написала за нас книги с инструкции, с помощта на които можем да вървим напред. Ние честваме нашите учители, без каквато и да е връзка с националната принадлежност. Принадлежим на тази група, искаме да сме причастни към нея.

А после, когато излезем в духовния свят ще открием, че сме заедно с тях, че нашата група – това не са само другарите от целия свят, но и те също. Главно те – всички кабалисти от всички поколения, отказали се някога от Вавилон, за да застанат на духовния път. И ние сме в тяхната група.

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40579]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Нашият свят е мнима реалност и въпреки това кабалистите се отнасят към нея много сериозно. Защо?

Отговор: Защото ние растем в нея, в нея действаме. Въпреки че тази реалност е въображаема, ти си длъжен да я приемаш сериозно и да я изграждаш така, сякаш реално съществува.

Представи си, че се присъединяваш към децата и играеш с тях по най-сериозен начин, истински, както го правят те. Децата тичат, стараят се да съберат нещо, карат се заради играчките – това е животът за тях. И ти участваш в техния живот, помагайки им да съберат неговите части, за да могат да растат бързо и правилно в този „пясъчник”.

Това изисква много сериозно отношение. Необходими са големи усилия, за да се отгледа дете в нашия свят. Точно по този начин човек трябва да се отнася към себе си – към онова духовно дете, което расте в него. Тук не трябва от нищо да се отказваме – аз се грижа за себе си, за семейството, за децата и родителите, за всички материални нужди. И макар илюзорността на всичко да е очевидна – това не е важно.

Картините на материалния свят се рисуват в моя мозък от егоистичното желание. Него аз не мога да поправя, тъй като се намира на неживот ниво. Дори великият кабалист раби Шимон е трябвало да се храни, да пие, да си осигурява приходи, да се грижи за учениците. Може би си мислиш, че са витаели в облаците, без да мислят за семействата си и за прехраната?

Този свят е част от моето израстване, „включително и зъбоболът”, както казваше Рабаш. Разликата е само в това, че трябва отново и отново да се устремявам нагоре, към отдаването, към духовния свят. А кабалистите имат друг проблем – да се държат сериозно в детския пясъчник. Те са длъжни да го направят. Ето защо се отнасяме отговорно към възпитанието и другите сфери на материалния свят. Човек е длъжен да обезпечи всички свои насъщни нужди.

Материалното изчезва от нашите усещания едва в края на поправянето, когато няма повече нужда от тази игра на въображението.

От урок по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40484]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Благодарение на естествената възможност, намираща се в занятията с кабала, когато те са с намерение да се достигне свойството отдаване, се проявява лекарственото действие на тези занятия по кабала, както е казано от Твореца: “Аз създадох егоизма, и направих Тора-лекарството“, човек се изкачва по стъпалата и се издига към висотата на свойството отдаване, докато окончателно и изцяло не загуби искрата на егоистичната любов. И не започне да се възвеличава в своите действия само заради отдаване така, че дори и получавайки необходимото, да го получава, успявайки да отдава.

Баал а-Сулам. Даряването на Тора. п.12.

[40567]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Кабалистите ни съветват да не умуваме, защото целият наш ум е егоистичен и може само да ни спре, а да хвърляме повече сили  в действията.

Разбираемо е, че в мислите и желанията си аз ще остана в моя егоизъм, а с действието мога да извършвам отдаване. И нека да отдавам, защото възнамерявам да получа изгода за себе си, защото иначе нищо не бих отдал.

Но ако извършвам такива действия, каквито ме съветват кабалистите, значи в това вече има духовна добавка. Това вече не е само заради самия себе си, но е възможно да даде също и някакъв духовен резултат, за който аз не мога да мисля направо. Това работи по такъв „обиколен път”.

Тоест, нашето напредване не става направо. И с всяка работа, която извършваме, ние строим прекрасни градове за своя егоизъм, които се обръщат в бедни градове за Исраел („яшар-кел” – вървящият „право към Твореца”).

И тук се крие още едно допълнително препятствие. Ако аз работя за Фараона, строейки градове за него, но видя, че едновременно, постепенно достигам свойствата  отдаване, вяра, любов, единство, съединение, като „допълнителни резултати” от своята егоистична работа – тогава все още би било хубаво и разбираемо! Аз щях да знам, че надявайки се на егоистичната изгода, постепенно ще придобия желанието за отдаване.

Но не става така! Аз не само не придобивам желание за отдаване – аз виждам двойна загуба! В своето его виждам, че съм спечелил прекрасни градове – и не съм ги искал, но не съм имал избор. А за Исраел, който е в мен, съм загубил двойно – вместо това да напредна, аз съм получил бедните градове.

Ако заедно с прекрасните градове на Фараона, израснеха такива прекрасни градове и за Исраел – би разцъфтял успешен духовен „бизнес”, то тогава добре. Но няма нищо такова! Аз виждам, че моето его, моят Фараон е спечелил – а моят стремеж към Твореца е загубил и само ме е отделил от Него.

И тогава се обърквам и смайвам – що за път е това?! За сметка на какво ще мога да се приближа към отдаването? И тук лежи  крайъгълния камък, който може да спре човека от пътя.

Защото от тази точка нататък, човек трябва да напредва  с молитвата – със своя вик към Твореца. Той ще разбере, че сам няма да може да воюва с Фараона и да се избави от бремето на робството, а тук е необходима трета сила.

Преди не е чувствал потребност от Твореца и затова е забравял за Него. Той е мислел, че това е нещо съпровождащо, добавъчно, разкриващо се в самия край на пътя – но не го е считал за първа необходимост. А от историята с Моше виждаме, че Творецът му казва : „Да отидем при Фараона” – Творецът сам му се разкрива чрез горящия храст. Тоест от страна на човека все още съществуват огромни препятствия, пречещи му да се свърже с Твореца и да се обърне към Него, за да работят заедно, като партньори, против Фараона.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 12.04.2011

[40427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата “Зоар”. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата “Зоар”, 08.04.2011

[40421]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→