Световният WE! конгрес, който се проведе в Ню Джърси, беше първият конгрес, на който вече усетихме, че няма значение къде сме. Хората усетиха едно и също нещо, без значение къде са.

И това не е, защото сме се научили да го правим по някакъв начин, а защото се издигнахме над мрежата на нашата материална, виртуална връзка и чрез тази виртуалност – над нея, започнахме да чувстваме духовната мрежа от връзки.

Сега продължаваме този конгрес от степента, която постигнахме. Ние прикрепяме всички разкриващи ни се трудности и проблеми към този подем. Не може да има подем без трудности, защото винаги е трудно да се издигнем, като изкачването на планина. Затова сега разкриваме различни проблеми, депресия, объркване, различни въпроси, които изискват решение и работа между нас, която трябва да се издигне на качествено ново ниво.

Ще имаме голям конгрес в Москва, а преди това ще има две срещи с групите ни в Италия и Испания. Необходимо е да се подготвим за този конгрес. Иначе, защо изобщо да го правим? Трябва да развием голямо, мощно желание и на следващия конгрес да видим себе си на напълно различно качествено ниво в сравнение с предишното.

Това, което постигнахме на конгреса в Америка, е добре. Но следващият конгрес трябва да ни даде усещането, че всички сме на едно място, а не на различни места в нашите усещания. Това е целта ни.

На предишните конгреси стояхме пред компютърните екрани, едва повдигайки се над тази виртуална връзка. Почти всички усещаха как във всяко кътче на света, на всички огледални конгреси хората имаха едно и също усещане за радост и вдъхновение и същите мисли. Но въпреки всичко, те чувстваха, че са на различни места – в Израел, в Ню Джърси, в Торонто, в Москва, в Сао-Пауло и в други градове и страни, сякаш са били всички заедно.

Сега трябва да постигнем усещането, че не се намираме на различни места, а в едно духовно пространство, в което сме свързани заедно. Трябва да изключим това „сякаш”, виртуалната илюзия и да постигнем състоянието на „всички заедно”. Няма никакви граници или разстояния за усещанията, и това е което трябва да постигнем.

Това е нашата цел на следващия конгрес: трябва напълно да се отделим от географското местоположение и от виртуалната връзка. Вярно е, всичко това съществува, но над него ние много бързо ще постигнем усещането, че сме в едно духовно пространство, а не на някакво материално място. Това трябва да постигнем на следващия конгрес.

И сега трябва да работим над това. Ако това е поставената ни цел,  тогава трябва да създадем общо желание, нужда да го постигнем. Трябва да говорим за това, да работим в тази посока и да напишем няколко песни, и да организираме няколко събития и събирания на приятелите.

Всичко трябва да се прави заради тази цел: да бъдем на едно място, тоест в едно желание, защото „място” в духовното означава „желание”. Това вече се нарича „като един човек с едно сърце”. Това трябва да постигнем и то се случва постепенно, стъпка по стъпка, от един конгрес на следващ. Това е целта.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 08.04.2011

[40215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Защо казват „манна небесна”, ако тя се открива сутрин вместо роса? Не пада от небето; появява се на земята. Благодарение на МАН, което е свързаните Бина и Малхут, ние издигаме нашите желания и изискваме поправяне чрез свойството отдаване.

Пробуждането на нашите желания за издигане, молбата към Твореца да бъдем равни на Него в любов и отдаване, се счита за МАН. Точно по такъв начин човек се напълва след като се отдели от своя егоизъм. Получавам своята душа чрез това, че се наслаждавам от отдаването и желая да бъда изпълнен с Бина, с Твореца.

Затова, аз проверявам: Искам ли това или не? Способен ли съм да напълня себе си? Напълва ли ме както преди егоистичното напълване, което се описва с „гърнета, пълни с месото, което ядох в Египет”?

Понякога е така, понякога не. Всички състояния, през които човек преминава в процеса на духовно развитие, са задължителни. Кабала ни казва и за най-малките детайли, които всеки един от нас трябва да преживее. Затова, мъдреците са казали „Напиши Тора на плочите на сърцето си.” Сърцето е нашето желание и всеки трябва да премине всички тези промени, които описва Кабала.

Когато осъзнаем, че не искаме „манна небесна” и че предпочитаме да се върнем към месото, което сме яли в Египет, това са състоянията, които разкриваме вътрешно по време на духовната работа. Всеки път, когато полагаш големи усилия за напредък, разкриваш желания, които все още не са били поправени или изяснени. Благодарение на това, че желанието се разкрива, ти го изследваш, сграбчваш го като змия, която подава главата си напред, издърпваш го отвътре, променяш го и се отърсваш от него.

От програмата „Седмична глава”, 13.01.2011

[39978]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Въпрос: Как можем да разкрием Твореца в изгнание,  след като Той е скрит от нас?

Отговор: Ние разкриваме Твореца вътре във Фараона! Защото Фараонът е обратната страна на Твореца, „помощ против Него“. Ние виждаме същата тази форма, противостоейки на Фараона, и вътре в него изучаваме кой е Твореца.

Само така можем да се учим. Ако все още не си се издигнал до следващата степен, то можеш да съдиш за нея само по недостига, който усещаш в своето днешно състояние. А този недостиг ти изпитваш от това, че до тебе достига светенето от висшия АХАП.

Г“Е на низшия винаги се намира в АХАП на висшия и той свети на низшия като тъмнина. Тъй като АХАП на висшия е изпълнен със светлината Хасадим (милосърдие), и тя самата не използва желанията си за получаване. И когато тази светлина Хасадим достигне до Г“Е на низшия – той не желае това отдаване и я възприема като тъмнина.

Именно нея разкриваме като „египетската тъмнина“. Ако аз желая тази тъмнина и съм готов да се намирам в нея, само за да мога да се прилепя към висшия, то аз постигам формата на висшия и излизам от Египет. Аз вървя именно в тази тъмнина, в светлината Хасадим – тя е абсолютната тъмнина, в която се разкрива и ГАР на светлината Хохма, която от друга страна добавя още тъмнина. Тук действат много големи сили.

Но всичко това ще се разкрие по пътя, достатъчно е само да изпълниш това, което ти е възложено. Струва ни се, че това са такива високо и непроходими степени, но когато достигаме до тях, то те ни се разкриват много бързо, както е казано: „Спасението на Твореца идва в едно мигване на окото“.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.04.2011

[40337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

По статията на Рабаш “Докато още не е паднал владетелят на Египет“, Шлавей Сулам, 1989/90.

“Властта на Фараона е в работата само за собствена полза“.

Откъде следва това? Кой не действа за собствените си интереси? Баал а-Сулам пише, че постъпки без полза за самите себе си могат да извършват само малките деца, които природата движи и лудите, които действат без предварителен разчет.

Нормалният човек си прави сметка какво може да му бъде от полза. Такива хора ние наричаме разсъдливи, умни. „Умът“ е умението да правим разчет с максимална изгода от всички възможни варианти. Например, всички виждат възможността да заработят три, пет, десет, петнайсет, осемнайсет условни единици – а аз като следствие съм си направил сметката и съм заработил 200. „Ах ти! Колко е умен!“ – казват хората, в смисъл на разсъдлив, благоразумен, действащ само със здравия разум, съгласно верния разчет.

Ние уважаваме хората, които правят грамотни разчети и умеят да извлекат максимална печалба от действията си. Такива хора ние искаме да приемаме на работа, за да могат по най-добрия начин да изпълнят своите задължения.

Излиза, че властта на Фараона, собствената ни сметка – е много уважавано нещо. Целият свят се крепи на това. Колкото повече човек заработва, толкова повече го ценим. При това заработеното може да има различна форма – в зависимост от това, какво доставя полза на човек. Един се наслаждава от музика, друг от богатство, трети от власт, а четвърти от интересна книга в библиотеката. Не е важно, ние съдим за човека по способностите му да напълни себе си, като направи правилен разчет.

Така, че какво лошо има в това? Защо това се нарича „власт на Фараона“? Нима не трябва да правя сметки? Нима трябва да действам неразумно, без доход? Да не би срещата с Твореца да е без печалба? Мога ли да се уподобя на лудия или на малкото дете и да се откажа от сметките си? Да не би духовния свят да е предназначен за невменяемите?

“…А духовен разум означава, че трябва да работя заради небесата, т.е. заради отдаването“.

С други думи, съществува съвършено друг разчет: не в желанията ми, а в желанията на ближния, който е напълно откъснат, отрязан от мене. Как да направя разчет, като се откъсна от себе си? Когато човек е свързан по някакъв начин с мен, аз мога да изчисля своята добрина: на един ще дам два долара, на друг всичките десет, защото ми е по-близък. От една страна, той е друг човек, а от друга страна ми е близък, ближен и затова проявявам щедрост.

В действителност, аз нищо не му давам, а просто „покривам“ близостта си към него. Тъй като колкото по-близък ми е, толкова по-неразделни ставаме в моите очи, превръщаме се в едно цяло – в мен самият.

А ако между нас има разрив, аз нищо не мога да му дам. Аз просто бих бил неспособен на това. Мога да дам нещо на някого само при условие, че го чувствам като част от себе си. Аз сякаш слагам своя дар в собствения си джоб.

Понякога давам нещо на някого, а след това съжалявам: „Навярно би му стигнало и по-малко. А може би и въобще не си е струвало да му давам каквото и да е“. С други думи, връзката ми с този човек е непостоянна. От друга страна на децата сме готови да дадем всичко, макар и тук да правим някакви разчети.

Така или иначе, всичко е обусловено от усещането, че това е „мое“. Аз на никого не давам, освен на себе си. Точно това е египетското изгнание, властта на Фараона.

От урока на тема “Подготовка за изхода от Египет”, 11.04.2011

[40385]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Нашият егоизъм е „помощ срещу противното”, която трябва да използваме, за да се издигнем до нивото на Твореца. И тя работи в две сфери.

Първата е връзката на човека с групата, когато неговият егоизъм работи срещу онова, което се нарича „Исраел” (намерението „право към Твореца”).

Втората е, когато егото се противопоставя на единствената сила, управляваща света, тоест срещу Твореца.  Нашето его се бунтува срещу тези две сили и им оказва съпротива с всички средства и всеки миг – затова цялата работа е насочена само към това.

Колкото повече се стремим да постигнем връзката между нас в отдаването, в любовта, във взаимното поръчителствo, толкова по-бързо ще разкрием, че не сме способни на това! И тогава ще ни се наложи да се обърнем към Твореца и да си имаме работа с Фараона, намиращ се срещу Него.

От историята за египетското робство е известно, че Моше – водачът на народа на Израел, разговарящият с Твореца, не се появява веднага. Всичко това се случва след дългите години на изгнание в Египет, когато народът на Израел вече стене от  тежката работа и се обръща с вопли към Твореца. Едва тогава една еврейска жена ражда момче – Моше, и цялата тази история започва да се развива – издига се нова сила в човека, която се нарича Моше .

Именно тук започва работата срещу Фараона – изясняваме си, дали си струва да привлечем висшата сила, за да създадем такава връзка в групата, която ще ни сплоти като един народ с едно сърце, дотолкова че в това единство да разкрием Твореца. Тоест работата се извършва в две области. Преди всичко това е тежката работа, от която „започнали да стенат синовете на Израел”, когато искаме да изградим своя духовен съсъд (желание) и не сме способни да го направим. И тогава крещим, защото не знаем какво да направим.

И тук започва вторият етап: но на кого да крещим и как? Необходимо е да разкрием висшата сила, искаме тя да присъства вътре в нашия съюз –  и не само, за да осъществим връзка един с друг. Цялата наша връзка е била с цел да разкрием силата на Твореца – силата на отдаването и любовта.

Именно на тези два етапа работим, и докато напълно не ги завършим, обединявайки целия Исраел и привличайки вътре в нас Твореца вместо Фараона, няма да можем да излезем от Египет. А това излизане става като бягство в тъмнината със страшна бързина.

Има няколко крачки, които трябва да направим по посока на излизането. А светлината, която ги осветява – това е съзнанието, че съществува само една висша сила: „Няма никой, освен него”. Само Той действа върху нас и ни превежда през всички тези стъпки, състояния – всички наши усещания, мисли, желания идват към нас свише. А от нас самите зависи само една единствена точка на свободата – да отнесем всичко случващо се към Твореца.

И този свой свободен избор реализираме в групата – обединявайки се като един човек, за да Го разкрием – намиращият се вътре в групата. Така се подготвяме за излизането от Египет, за да се издигнем над своето его и да преминем под властта на силата на отдаването.

Това е най-великото събитие в живота на човека. И неслучайно цялата Тора започва с Изход, а месецът, в който се случва, се нарича начало на всички месеци. Началото се отброява от излизането от Египет и само на тази основа е изградена цялата Тора и целият духовен живот – „човекът”, който започва да израства от животинското съществуване, нарастващана сила на вярата, наричаща се сила на Твореца, която се издига над земното, животинско знание. Всичко това започва с излизането от егоистичния Египет…

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако излизането от Египет става много бързо, защо е нужна подготовка?

Отговор: Едното няма отношение към другото. Подготовката е необходима, за да съм способен да стигна до напълването. За тази цел трябва да изпитвам недостиг. Защото ние не излизаме от Египет с краката си, а с желанията – от едно желание в друго.

Ако не изпитвам потребност от новото състояние, значи не съм се подготвил за излизането от Египет. Трябва да поискам да стигна до отдаването – до такава степен, че пред себе си да виждам само него. Нека силата на отдаването да ни обедини в едно цяло – ето какво искам.

Нека всички се разтворим и слеем там, без каквито и да е различия – няма никой, който е отделен, а има само една обща сила на отдаването. И тогава висшата светлина ще ни напълни.

Изпитвам ли потребност от това? Ако не, тогава не съм готов за излизане от Египет. Възможно е още да не чувствам в себе си изгнанието, още да не съм завършил „седемте плодородни години”. При мен всичко е наред: групата учи, прави общи трапези, пикници, конгреси…

Само когато състоянието стане нетърпимо, когато почувстваме необходимост да се обединим помежду си и точно това бъде за нас спасението – тогава се подготвяме за излизането от Египет.

Въпрос: Тогава защо излизаме много бързо?

Отговор: Човек не може предварително да знае, кога ще се напълни чашата на неговите усилия. В духовното няма време. В момента, в който чашата се напълни, когато е проявил своето желание в достатъчна степен, веднага става скок и ти преминаваш към действие – към бягството от Египет. Но дори миг преди това, все още не знаеш, че още малко – и чашата ще бъде пълна. Напротив, предишният миг може да ти се стори като най-отдалечен от излизането – египетската тъмнина, бедствията, които те мачкат…

Защото до последно, докато не се откъснеш от Фараона, ти се асоциираш с него. И затова изпитваш много силни и тежки удари, без да виждаш възможност да се спасиш от тях. Всеки удар само ти показва колко си слаб и неспособен на нищо.

И внизапно, именно в тази тъмнина се разкрива силата, посредством която можеш да избягаш от Фараона. Разкрива ти се мракът и това ти помага при бягството. И веднага – в мига, в който желанието най-накрая се е проявило – започва спасяването.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как да се науча да придавам по-голяма важност на намерението, а не на разбирането на текста по време на четенето на кабалистични източници заедно с групата или когато чета сам?

Отговор: Когато чета сам, също трябва да мисля за това, че всички ние сме съединени заедно. Аз, сякаш се потапям в нашето общо желание, което ни свързва в едно, в което сме обединени заедно въпреки, че не го усещаме.

Старая се да бъда на същото ниво. И намирайки се с всички заедно, вътре в тази съединяващата ни система, където пребиваваме в едно желание, една енергия, аз искам да усетя, че между мен и другите няма никаква разлика.

Тогава, четейки текста се опитвам, доколкото съм способен, да проникна в неговата същност, но главното е да не се отделям от вътрешното съединение между нас. Ако трябва да отделя 99% от силите си, за да мисля за нашето съединение – аз трябва да ги дам. И само 1% да използвам за четене. А понякога, дори не знам, за какво чета там – появяват се много големи пречки.

Но изобщо не трябва да ме вълнува фактът, че по-късно дори няма да мога да кажа какво точно съм чел. Най-важното е, че следейки с поглед буквите, съм искал да се съединя с всички. И това е достатъчно, за да може текстът да ми въздейства.

Дебело искам да подчертая, че преди всичко трябвя да се мисли за съединението между нас, а вече после – доколкото можеш да четеш, вниквайки в текста – чети.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ни обучава чрез методите за съединяване помежду ни?

Отговор: Баал а-Сулам допълва „Зоар” с коментар, който предотвратява материализацията на текста на книга „Зоар”. Той ни подготвя за формирането на духовното състояние в нас, извън пространството и времето, извън образите на нашия свят, за да пожелаем да го усетим в себе си, а не отвън.

Коментарът „Сулам”, както и всички книги на кабалисти са написани за хора, вече притежаващи духовно постижение, за да им помогне да разберат, какво усещат. Обясняват ми, какво точно усещам сега – аз съм на нивото, когато „душата на човека го учи”. Тогава, от четенето на кабалистичните текстове започвам да разбирам, точно какво усещам.

Но до появяването на духовните усещания в мен, кабалистичните текстове се явяват не източник на знания, а „сгула” (особено въздействие), защото при четенето им, в мен се проявява въздействието на висшата светлина, измивайки ме като с поток от жива вода.

Затова не искам да обяснявам, за какво говори всяка фраза в „Зоар” от гледна точка на парцуфим и сфирот, за да не се успокои човек с повърхностно знание. Искам да се старае да изнамери в себе си, в своите усещания, какво може да е това. Тогава, той ще се устреми повече към разкриването, като по такъв начин изгражда в себе си желания, потребност от него.

От урок по книгата „Зоар”, 11.04.2011

[40370]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Искайки да се погледнем отстрани и да изследваме самите себе си, стигаме до изучаването на науката кабала.

Цялото учене, всъщност се базира на два първоизточника: книгата „Зоар” на Рашби и „Дървото на живота” на Ари, тоест коментарът на Баал а-Сулам върху тази книга, който се нарича „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, изучаваме всевъзможни статии, който ни обясняват как да подхождаме към този материал.

В действителност човек, който стига до науката кабала е готов да направи всичко заради постигането на духовното. Освен това, тя наистина изисква да се издигнеш над своята природа към другата природа.

Книгата „Дървото на живота” започва с много красиви стихове: „Знай, че преди началото на сътворението имало само висша, изпълваща всичко със себе си светлина…” – само висша светлина, една обща сила на природата и нищо, освен нея.

А когато били създадени творенията, светлината изчезнала. Тя си отивала постепенно, по малко, по 125-те стъпала. Защото творението все повече и повече увеличавало своето егоистично желание и съответно, светлината отстъпавала все повече – като по конус. Колкото по-егоистично ставало творението, по-агресивно и грубо, толкова повече изчезвала светлината. Докато не сме се спуснали до нашия свят, до състояние, в което присъстват само творения, а от висшата светлина останала само миниатюрна искра – оживяващата ги сила.

Но защо творенията пречат на висшата светлина да се проявява?! Защото в нея е включен целият наш живот: тя е вечна и съвършена! Но защо не сме способни на бъдем заедно с Нея и да Я усещаме?

Кабалистите казват, че за всичко е виновна егоистичната ни природа – затова и се наричаме „творения” (нивраим) – от думата „извън” светлината (бар). Защото цялата наша природа е насочена към получаване на наслаждения и така гасим светлината, вместо да ѝ позволим да премине свободно през нас, просто като през нещо прозрачно.

Ще можем да направим това, ако прекараме през себе си светлината – от единия към другия така, че никой да не я задържа и да не я спира. Тогава, тя ще участва заедно с всички нас в единна система, прозрачна за светлината.

Това е системата на нашите желания – ние действаме само със своите желания, а биологичното тяло изобщо не ни пречи. За него изобщо не става дума. Говори се за това как аз, в своето егоистично желание искам да спра, да попия в себе си и да погълна светлината.

Именно такива мисли преграждат пътя към светлината. Но в мига, в който ги отменим в себе си, започваме да се чувстваме във вечен свят, в друго намерение – по-високо от тази материя и без никакви граници, в пълна хармония. До това състояние трябва да стигнем сега.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: За да изляза от Египет, трябва преди всичко да разкрия, че именно Творецът ме държи в Египет…

Отговор: Творецът не те държи в Египет, а те учи как да излезеш от него. Не желае да останеш там. Той те обучава, за да бъдеш готов да излезеш от него в новите свойства/желания/келим.

Така учим детето да ходи. Ти го пускаш, а то стои и плаче от страх. Не може да направи и крачка към теб. Защото за тази цел, трябва да вдигне краче и да се задържи на другото. То не може да го направи. Може да стои само на два крака. Но да вдигне едното краче, да се задържи на другото, да прекрачи напред и така последователно – това, то още не може. Ние трябва да го научим. Но това не означава, че искаме да го оставим в сегашното му състояниен – не го задържаме.

Въпрос: От една страна, трябва да стигна до разкриване на единствената сила, която властва в реалността – „Няма никой, освен Него”. От друга страна, трябва да постигна взаимната грижа в групата. Как да работя с тези две съставни? Каква е следващата крачка, която трябва да направя сега, на този етап, в деня на празника Песах, който ние обявихме за атака?

Отговор: Да бъдем заедно! Нищо повече. Само заедно!

Засега, още се намираме в такова състояние, че ако мислим за „заедно”, то забравяме за Твореца. „Заедно” – това сме ние, а Творецът е сякаш нещо чуждо, допълнително.

Вярно е, че засега чувстваме по този начин. Но трябва изкуствено да се стараем да си спомняме за Него. И въпреки, че през цялото време мислим за нашето обединение, трябва да се постараем понякога да се появява и мисълта за това, че без Твореца не постигаме единство, че се нуждаем от Него – засега, за да се съединим един с друг. Грубо казано, искаме да Го използваме, за да се обединим заедно.

После, в резултат на цялото наше развитите, ще стигнем до такова състояние, че ще пожелаем да бъдем свързани помежду си, за да се уподобим на Твореца, да Му служим, да се включим в Него.

Но това идва поетапно, стъпаловидно. А сега, в нашето сегашно състояние – заедно!

Написано е, че Творецът се разкрива само при излизането от Египет. А преди това, човекът не може да си представи тези свойства, защото все още се намира в своето его.

От урока по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[40250]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо е недостатъчно просто да сме съвместно загрижени за целта, а трябва и всеки да е загрижен за всеки?

Отговор: Общата загриженост – това е нещо неясно, неразбираемо. Грижата на всеки за всеки, това не означава, че аз преживявам именно за него.

Аз се вълнувам за такова понятие като група, означаващо за мен нашата взаимна връзка, при която вътре в много стотици хиляди точки в сърцето се строи новата реалност.

Има отделни точки – стремежи към духовното, и има съединение на тези точки – система, в която се съединяват тези отделни части. А има нещо, което превръща това съединение в едно цяло – и аз съм загрижен за това цяло, за това, доколко тези точки се сливат в едно.

Представи си, че точките в сърцето са късчета олово, което ти събираш едно до друго, а след това те се разтапят от топлината на любовта и се обединяват в една сплав. Тоест тук се създава новата същност – един съсъд, едно желание.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как групата противостои на Фараона и излиза от Египет?

Отговор: В духовния свят всички процеси произтичат един от друг, по веригата на причините и следствието. Затова, всеки следващ етап – това е разкриване на предходния. А засега следващият етап не се е разкрил, той въобще е незабележим и е невъзможно да го разгледаш и да си го представиш.

Винаги, съвършено неочаквано, идва ново усещане, нова мисъл, ново разкритие, и човек изведнъж започва да разбира къде се намира и, че сега е получил свише някакво ново състояние.

Затова е нереално отрано да разказваме за всички тези етапи, които ни предстоят да преминем – освен това, което разказва историята за изхода от Египет. Но всички те са насочени към съединяването между нас за сметка на висшата сила. Това е всичко, което засега може да се каже.

А всички тези етапи ще се разкриват в зависимост от нашите усилия да ги осъществим – опитите да се съединим благодарение на висшата сила, силата на отдаването.

Невъзможно е чувствено да си представим тези състояния по моите словесни описания, докато не се приближим до тях. Вие ще ги почувствате когато вече бъдете практически готови за тях. Аз мога да давам само обяснения за ума – на това, което ние преминаваме в усещанията, за да може разумът да въведе ред в чувствата. Но, ако в човек засега няма такива чувства и впечатления, моите думи ще му се сторят сухи и изкуствени, лишени от жив смисъл. Той няма да може там да се захване за нищо, с нищо да ги свърже. Преди всичко ние трябва да преминем и натрупаме в себе си различни впечатления.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40218]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо условието да станем „като един човек с едно сърце” възниква вече при планината Синай, а не още при изхода от Египет?

Отговор: „Един човек с едно сърце” – това вече е поправянето, което ние можем да достигнем само при условията на разкриване на Твореца.

Той произвежда над нас такова поправяне. А как е възможно да задължиш хората, които досега са пребивавали в „Египет”, в своето егоистично желание, да се съединят точно като един човек с едно сърце?

Ако аз засега съм потопен в своя егоизъм и още не съм избягал от Фараона, не съм се издигнал над своето его – то как ще мога да се съединя с другите като един човек? Аз излизам от Египет с помощта на светлината, благодарение на своето желание да изляза оттам, да изскоча от своето его! В мен има една точка, от която искам да изляза и да се отнеса към нея, да се отъждествя само с нея. Аз искам да се свържа с останалите само чрез тази точка. Засега аз само искам – но все още не се намирам в това!

Ние заедно бягаме, спасяваме се. Но между нас все още няма съединение – цялото това бягство се осъществява с помощта на висшата сила. Ние не разбираме, че сами засега нищо не правим, а само се подготвяме доколкото това е възможно.

Написано е: „И застенаха синовете на Исраел от тази работа!”. Ние стоим пред Фараона, пред египетските наказания, и няма изход – тези удари преминават по нас и ни помагат да се отделим от своето его. Кой страда от тези удари? Фараонът вътре в нас, нашият егоизъм. И аз вече така съм се настрадал от него, че съм готов да го оставя.

Представете си, какво ще стане., ако на света се стоварят такива египетски наказания, че няма да има какво да се яде и пие, какво да се диша – нищо няма да може да се получи, действайки егоистично! И тогава няма да остане избор, как само да избягаш – незнаейки къде, в тъмнина, затваряйки очи, само да се спасиш от съвършено безизходното състояние. Ние разрушихме Земното кълбо, разрушихме човешкото общество и стигнахме до състояние, когато всеки преживян миг предизвиква страшна болка. И тогава сме готови на бягство.

Това засега е само общо бягство заради спасението, а не единство. Ние разбираме, че трябва да се обединим като един човек с едно сърце, но засега не можем да си представим какво е това. За това на нас все още ще ни потрябва да дойдем до планината Синай (планината от ненавист), преминавайки по пътя през Крайното море (Ям Суф).

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40240]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→