Entries in the '' Category

Външното служи на вътрешното

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес We!”, Ню Джърси, урок 3

Въпрос: Ние извършваме много външни действия, но какво трябва да бъде правилното поведение на вътрешното ниво?

Отговор: Външно трябва да извършваме само това, което помага на вътрешната работа.

Аз трябва да поддържам нормално съществуване в този свят. Това е задължение на всекиго! Но всички мои други действия, желания и мисли трябва да бъдат насочени към точката на съприкосновение с духовното. Съгласно това аз трябва да проверя в групата, в къщи, на работа и сам със себе си: „какво правя с живота си?”.

Науката кабала не задължава човек да бъде ангел. Но човек, който иска да напредне, трябва да търси средства да увеличи своите усилия и да подсили връзката, за да напредне по-бързо и по-ефективно.

Всъщност няма случайности, действия или събития в живота на човек, които да не могат да бъдат използвани да облагодетелстват неговото духовно развитие. Той само трябва да знае как да ги реализира, защото няма нищо случайно. Всичко си има причина: всичко идва от висшето замислено и целенасочено. Ти трябва само да внимаваш в играта, която Творецът си играе с нас. Ако не се замисляме за случващото се с нас, тогава игнорираме това, което се опитва да ни каже Творецът!

С други думи, природата (или Творецът, което е едно и също, един закон и план) пробужда нова информация, решимот в нас във всеки момент. Тези решимот са неизправни, а ние трябва да ги върнем от лявата страна в дясната – до точката на обединение. Аз трябва постоянно да проверявам дали намерението ми е правилно и това е цялата ми работа.

Ако съм съсредоточен върху това в своите желания и мисли, тогава мога да работя каквато и да е работа за каквито и да е часове и да изпълнявам всякакви действия. Това не ме притеснява!

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39849]

Ниско носа, групата високо

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №5

Рабаш, Шлавей Сулам, 1984 г, статия 17, „За важността на другарите“: „Всеки ученик е длъжен да се чувства най-малък в сравнение с всичките си другари.

Тогава той ще може да попива ценността на възвисяването от всички, защото не може големият да получава от малкия и, още повече, да се въодушевява от неговите речи, но единствено малкият може да се въодушеви от това, което е ценно за големия”.

За това е казано:” Много научих от учителите си, още повече – от приятелите си и най-много – от учениците си”. Как може да се учиш от учениците си?

Ако аз се принизявам, а тях, напротив, възвишавам в очите си, тогава аз не мога да получавам чрез тях. Защото с душите си ние се намираме в единна система. И затова раби Хананя, велик кабалист, казва, че най-много се е научил от учениците си, тъй като пред тях той е можел да се анулира, да се принизи.

Ето и ние в общата ни голяма група трябва особено да ценим тези, които действително работят над самоотричането, – макар отвън това да не може да се види. Тази работа е най-трудна, защото се води направо против егоизма. Но колкото по-ниско аз се поставям, толкова повече получавам. Даже в егоистичното му разбиране си струва да се направи.

Във външния свят се случва същото: смирявайки себе си, ние можем да чуем другите, да се научим на нещо. И обратно, вирвайки високо нос, ние от никого нищо няма да научим. Ако аз се чувствам по-високо от другите и ги презирам, оставам празен.

Така че самоотричането е изгодно даже от гледна точка на егоизма, това е условието за включването ми в групата. Но ако прекланям глава в егоистично общество, за да получа от другите колкото се може повече, то при нас аз се принизявам пред другарите, за да получа от тях духовно въздействие, осъзнаване на величието на целта, величието на Твореца, силата, която ще ми помогне да се издигна над егоизма. В това е цялата разлика: външно работя по същия начин, но с противоположна цел.

„Всеки ученик е длъжен да издига достойнствата на всеки от другарите, все едно той е най-великият човек в поколението. Тогава обкръжението ще му въздейства”.

Аз мога да получавам само от по-високото стъпало. Затова трябва не само да принизя себе си, но и да възвися в своите очи обкръжението, групата, другарите.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39916]

Какво не достига за духовното напредване на мъжете?

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Нью-Джърси, урок №2

Въпрос: Когато се опитваме да се обединим, точките в сърцата на жените се обединяват помежду си, а точките в сърцата на мъжете също ли се съединяват заедно, или това не е важно?

Отговор: Всички души се съединяват заедно, защото ние всички сме единна душа. В статиите на Баал Сулам се говори, че в света съществува само една душа, която се състои от мъжка и женска част. И тези две части създават такава връзка помежду си, която дава възможност да се зароди живот.

В нашия свят мъжът и жената заедно пораждат продължението си – синовете и дъщерите. А в духовния свят, съединявайки се заедно, ние раждаме ново стъпало, също наречено „син” или „дъщеря”. Излиза, че между нас се намира Твореца, както е казано:”Мъж и жена, Шхина между тях”, и в резултат тримата се съединяват и стават едно цяло – и това е нашето следващо стъпало.

Така че жените имат същата задача като мъжете и даже повече, защото жената притежава хисарон /ненапълнено желание/. Тя задължава мъжът да напредва, да излезе от дома си, за да печели, да издържа семейството, да бъде отговорен. И същото се случва в духовния свят.

Затова, ние мъжете, много се надяваме, че жените ще поемат отговорността за напредването на мъжете, ще бъдат по-активни и ще окажат още по-голям натиск върху нас. Защото желанието идва от женската част, а реализацията му се извършва от мъжете, но без женското желание не може да има изпълнение от страна на мъжете.

Ето защо е необходимо жените да обединят силите си, за да поискат от мъжете по-реално обединение между тях, което ще донесе светлина на женското желание. По този начин трябва да работим заедно.

От 2-рия урок на  конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39780]

Духовното развитие: период на кърмене

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Човек израства в групата, като в майчина утроба, и става по-самостоятелен по отношение на нея. Той влиза в двегодишен период на „кърмене” и започва да изгражда по-осъзната връзка с групата.

Той самостоятелно задейства разума и чувствата, неговия егоизъм продължава да расте и човек редува съединяването с другарите и отдръпването от тях, отново и отново, като бебе, кърмещо се от майчината гръд.

Това е по-високо стъпало на обединение. Тук човек получава от групата по-силни духовни светлини хасадим, наричани също така „майчина кърма”. А вътре в него тези светлини се превръщат в „плът и кръв”.

Така човек израства, укрепвайки връзката си с групата и притежавайки по-голяма самостоятелност. Тази самостоятелност се изразява в това, че той все повече анализира, оценя групата и се съгласява с нея, сливайки се с нея все по-силно според степента на растежа на егоизъм му.

После следват нови етапи, аналогични на порастването в нашия свят до възраст шест, девет, тринадесет, двадесет, седемдесет години и т.н.

И винаги, през целия си духовен живот, човек все по- силно се слива с групата, ставайки при това все по-самостоятелен. Те, все едно, израстват един срещу друг, докато не се уподобят напълно един на друг. Това е краят на поправянето на човека.

И така, ние нямаме никаква свобода на избора, нито едно наше действие не произлиза от нас, освен правилната връзка с групата. Ако ние можехме да прекараме този свят през духовен филтър, задържащ всичко, което не се отнася до нас и пропускащ само това, което сме направили, което сме придобили сами, тогава от всичките ни действия би останало само едно – обединението с групата.

Ние изучаваме разбиването на духовните съсъди, което е извършено специално за да се окажем в нашия свят толкова разделени, отдалечени един от друг, ненавиждащи се един друг. Това ни помага да се поправим.

Защото тук ние можем да се проверяваме: каква помощ сме получили от другарите и колко им помагаме, в каква степен се обединяваме от външни действия към вътрешни, до каква степен сърцето ни е способно да съпреживее желанията на другите.

Трябва да се обединяваме чрез точките в сърцата. Защото те са единственото, което имаме от духовния свят. И затова Баал Сулам пише в статията „Свобода на волята”, че човека стараещ се непрекъснато още по-силно да се съедини с подхододящото общество, където го е довел Твореца, е достоен за похвала и награда. Само от това зависи неговото добро бъдеще.

Тук има още един проблем: а дали тази група е подходяща за мен? Достатъчно възвишена и мъдра ли е тя? Няма ли да има усложнения по духовния ми път? Няма ли да се случи помятане?

Това вече зависи само от мен. Ако аз се приобщя към обкръжението, което има поне малко желание да влезе в духовния свят, това е напълно дотатъчно. Всичко друго зависи от мен. Ако се старая да проникне вътре и да видя точките в сърцата на другарите, които там, вътре, са споени заедно, тогава ще достигна светлината на Безкрайността.

В собствените си очи ние изглеждаме малки, приземени, егоистични. Все едно не разбираме нищо и нищо не усещаме. Но на дълбоко вътрешно ниво ние сме съединени и пребиваваме в съвършенно състояние.

И затова, ако съществува физическа група, позволяваща на човека да се присъедини към нея – това е достатъчно. Всичко останало зависи от това, доколко ще му се отдаде да се потопи в нея и да открие вътре изначалното единство.

От 3-тия урок от конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39675]

Не се ли получи тук – никъде няма да се получи

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №5

Аз нямам ни най-малък шанс да се изменя, ако не се слея с другарите си. Колкото се слея – толкова ще се издигна. Рабаш пише за това в статията „Цел на групата-2“: „За да се включи един в друг, всеки трябва да отмени себе си пред другия. Това се осъществява посредством това, че всеки е длъжен да види достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Този, който предполага, че е малко по-високо от другарите си, той вече не може да бъде с тях”,и губи изцяло.

Някои мислят: „С тази група не ще успея, а ако бях с друга би се получило“. Той не разбира, че това зависи не от групата. На него му показват това, което той трябва да види по отношение на егоизма си. На друго място той не би успял много повече.

Възможно е да ви се струва, че там, в централната група Бней Барух, където седи Рав Лайтман, всички са много напреднали, всичко е така както трябва…

Никой не се ползва с протекции. Ако започнете да напредвате, то може да получите много по-трудни въпроси за решаване, проблеми и пречки.

Рабаш например ми каза в началото: „Остани да живееш в своя град и пътувай дотук, за да се учиш. Няма нищо страшно, ти не трябва веднага да се приближиш към мен“. Две години аз пътувах до него за да се уча, понякога по два пъти на ден.

Човек не трябва да мисли, че ще има друг шанс в друга група, че по-добре ще се обедини с други другари. Ако не се получава там, където се намирате, то и на другото място, при други условия, също няма да успеете. Готов съм да се подпиша, повярвайте ми. Тъй като всеки получава своето свише.

Не трябва да изменяте нито мястото на живеене, нито работата си, освен ако не възникнат сериозни проблеми за участието в занятията. Там където се намира човек, там трябва на първо място да се обедини с другарите си – докрай. Ако така прави – благодарение на това, ще го доведат докъдето трябва да попадне физически и духовно.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39922]

Светът си е загубил главата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв е най-големият проблем в света?

Отговор: Липсата на глобално ръководство се явява най-голямата опасност за мира в света и именно това причинява всички съвременни кризи.

G20  показа, че страните не могат да стигнат до съгласие по основни въпроси. Световно  ръководство не съществува, а глобалният интегрален свят го изисква.

Въпрос: Не смятате ли, че след арабските страни, промени, тоест независимост, ще поискат севернокавказките (мюсюлмански) региони на Русия (Чечня, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария)?

Отговор: Не смятам, защото както е казал Остап Бендер: „Бих взел на части, но ми трябва всичко.” В същото време, защо да им е зле да получават пари и всичко необходимо от бъдещата жертва и да се готвят за нейна сметка за пълното й завладяване? Защо да си тръгват, ако целта е да вземат всичко, целия свят.

Въпрос: Какъв е стимулът за развиването на кабалистично общество?

Отговор: Стимулът за развитие в демократичното общество е конкуренцията. Стимулът за развитие в авторитарното общество е властта, а след това корупцията – използването на властта не, за обществени интереси, а за лична изгода. Корупцията постепенно изкупува държавата, чиновниците, внедрява свои хора в органите на властта.

Но, корупционната власт не е способна да управлява държавата, защото корумпираните чиновници се интересуват само от личните си интереси.

Затова, такава власт ще се смени от властта на нацистите, на националистите, което ще доведе до световна война, или ще се смени от власт, за която стимулът за съществуване ще бъде съблюдаването на равенството на всички членове на обществото, а после и на света.

[39900]

Упражнения за отдаване

Всемирен конгрес  “We!”, Ню Джърси, урок №5

Рабаш, Шлавей Сулам, 1984 г, статия 1, “Целта на групата“: “За да се достигне до отдаване на Твореца, е необгодимо преди това да започнем да отдаваме на човека – и това се нарича любов към ближния“.

Тъй като нашата природа е напълно противоположна на любовта към ближния. Аз обичам само себе си, всички мои сметки както съзнателните, таки и подсъзнателните, са построени изключително на личната изгода.

Как да седя, как да изглеждам, как да мисля, какво да гледам – всичко това аз пропускам през филтъра на своя егоизъм, оставяйки единствено това, което може да бъде в ползa или се явява като заплаха за мен. Всичко трябва да служи единствено за моето благо – моята природа е такава.

Но аз трябва да достигна до всеобщото отдаване, всеобщата любов – вечната сила на Твореца, вечния живот. А за това са необходими предварителни упражнения в група. И затова Рабаш продължава:

“…Любовта към ближния е възможна единствено при самоотричане“.

Едното идва вместо другото. Отдаването и получаването не могат да живеят заедно.

В мен съществуват 613 желания, и като цяло, моето желание действа само за себе си. Такава е ситуацията в началото. Но след това аз започвам да си режа от него “парченце по парченце“, започвайки от най-лесните и стихайки до най-трудните желания.

Така ча поправям себе си крачка по крачка и вместо частите от егоистичното желание в мен се проявява желание да отдавам (<). А в останалите си желания аз все още оставам в намерение заради самия себе си (>). Така аз поправям своите части.

Но тук има условие: ако съм поправил в себе си дори и едно желание за отдаване, то останалите вече не могат да останат в егоистично намерение. И затова те трябва дa  преминат в съкращение.

В мен има голям съсъд, и в началото (1) той целият е обърнат за моя собствена изгода. Преди всичко аз произвеждам съкращение (2) – и само тогава мога да преобразя в отдаване другото, най-първото малко желание (3).

И така в мен е имало голямо желание. Аз му правя съкращение, а след това отрязвам  своя най-тънък пласт и от него мога да извърша отдаване (hhh). При това над всички останали желания все още цари съкращение (Т). след това аз отрязвам втори пласт, трети, (a, b, c), и ги поправям и тях един след друг.

В един човек не могат да съществуват двете желания: това, което е обърнато за мен, и обърнатото за отдаване. Тъй като те са противоположни едно на друго. За да мога аз да придобия и най-малкото желание за отдаване, всички останали желания трябва да бъдат съкратени.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39945]

„Зоар” – за всички

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Скоро ще завършим работата по книгата „Зоар”, за да я направим достъпна за всички. В оригинал книгата е написана на арамейски език (арамит), който е обратен на иврит.

Тези два езика вървят паралелно – иврит говори от страната на светлината, а арамит – от страната на кли/съсъда/желанието. Преплитайки се, те разказват за съединението между светлината и съсъда.

За да ни предадат методиката за поправяне на желанията/келим, авторите на „Зоар” са написали книгата на арамейски език. В нея има също и големи части на иврит, където се говори за разпространението на светлините. Но там, където става дума за работата на душата, е написано на арамейски. При това е написано в много сложна форма –  и на единия, и на другия език.

Работейки над книгата, ние я преведохме от арамейски на иврит и я изчистихме от всевъзможните допълнения – препратки към източници и други неща, които много затрудняват четенето й от тези, които трябва да се запознаят с книгата „Зоар”, за да извлекат от нея поправящата светлина.

Вече около година работим над това. Надявам се, че в рамките на тази година работата ще бъде завършена и тогава ще можем да поднесем книгата на всички. Паралелно с това превеждаме готовите части на английски, руски и испански. Да се надяваме, че всички ние ще можем да се насладим на светлината, която се крие в книгата „Зоар”.

Засега я изучаваме всеки ден на нашия сутрешен урок в продължение на 45 минути. При Рабаш я четяхме по половин час на ден. Защо? Ако човек по време на урока е в правилното намерение, са му достатъчни 30-45 минути, за да извлече от тази книга сила за целия ден. Тази сила после ще работи над него през цялото денонощие и той ще може да продължи своето поправяне с порцията светлина, която е получил.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39871]

Природата е над логиката

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Сега ни дават пример за това, как светът може да се измени. Събират се половин милион хора на главния площад в столицата на държавата и искат нова власт. От техния протест пада правителството. Може ли да се повярва на такова нещо?! Защото това е против логиката.

Това е много важен пример за това, което може да се случи с всяка власт. Ако това става с диктаторските режими в Северна Африка и Азия, толкова повече може да стане в Европа и Америка. На нас само ни се струва, че няма такова нещо.

Работата е в това, че в нашата природа сега се разкрива ново средство за изменение на обществото, и това ще произведе големи сътресения.

Ние мислим: как може да стане така, че хората да сменят егоистичния потребителски режим, подобен на американския, с общество, основано на равното разпределение?

Правителството не може да направи това, тъй като е свързано със задължения относно всички, които го поддържат. То е задължено да им обезпечи обещаното ниво на живот и не е способно да измени нито себе си, нито жизнената философия.

Но, излизат на площада половин милион човека, и държавата се разстройва. Не поради тяхната сила – диктаторите имат достатъчно сили, за да унищожат демонстрантите с няколко бомби. Те не са способни да направят това, тъй като природата вече се е изменила, обществото се е изменило, времето е друго. Затова има неща, които ти просто не можеш да направиш, сам незнаейки защо. Така се случва.

Затова нас ни очакват големи промени.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39760]

Всеки трябва да се поправи сам!

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Аз имам много голямо желание да стана съвършена. Какво да правя: да насоча ли това желание към мъжете, или направо към Твореца?

Ответ: Не, Вие трябва да го поправите сама. Не трябва да го насочвате никъде. Всеки трябва сам да поправи своето желание. Само със средството за неговото поправяне трябва да стане нашата взаимна помощ един на друг, нашето съединяване помежду ни.

Но никой не може да поправи Вашите желания. Това ще Ви отнеме свободата на избор, самостоятелността, възможността да достигнете това ниво, което Вие трябва да достигнете – да постигнете корена на своята душа.

Само работата в групата: както за мъжете, така и за жените, в тази форма, в която те съответно трябва да се занимават с духовна работа, ще помогне на всички да се включат един в друг с душите и да почувстват, че всички ние, заедно се отнасяме към едно кли/една обща душа, както това е било до разбиването.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39827]

Различни в материалното – равни в духовното

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Въпрос: Могат ли жените да разпространяват Кабала, чрез музика и пеене, както правят мъжете?

Отговор: Според това как се развива светът, различията между мъжете и жените ще стават все по-малки. Ние виждаме, че това е заложено в самата природа (говоря за духовното напредване)  –  ето, ние стоим пред обединение.

Защо в 20 век, изведнъж, се проявява стремеж към равенство м/у половете? Защото природата ни кара да се обединяваме, а в Обединението ние сме равни. Ето защо, за сега това се случва на материално ниво, докато се издигнем на духовно равнище. Трябва само да се съхранят, но на това ние не сме способни в този свят – качествата на мъжете и жените да не се бъркат и да не ги смятаме за равни, т. е. да не виждаме тяхната уникалност. Ако ние това не го виждаме, то няма да може да създадем правилната връзка.

Природата е разделена на два пола абсолютно точно и определено, а това не бива да го пренебрегваме. Ние просто трябва да намерим правилната връзка, както обяснява науката Кабала. В нашето ежедневие не знаем как да го направим и затова допускаме толкова много глупави грешки – рушим семейството си и всеки заминава, накъдето му видят очите. Обаче постепенно, ние започваме да правим изводи от тези заблуди.

А в духовното имаме ясна методика: потребностите на жените трябва да насърчават мъжете. Жената се занимава с всички видове обучение и разпространение. В разпространението нейната роля е по-голяма от тази на мъжа, защото то прилича на раждането, т.е. е типично, именно, за жената.

Възможно е мъжете да изпълняват повече неща, но жените трябва да ги подготвят. Така както жената готви, а мъжът ходи на лов, открива континенти и т.н. Това той го прави, за да се ожени и да създаде нов живот.

Следователно, трябва заедно да участват в разпространението. Аз даже не мога да си представя как ние можем да съществуваме днес и как да презентираме себе си без жените. Има много жени, които ми помагат в работата и тяхната помощ е значително по-голяма от тази на мъжете. Аз разчитам на жените много повече, отколкото на мъжете. Тази сила е значително по-всеотдайна, постоянна, лоялна и е незаменима. Ако видя, че в работата участват жените, то аз съм спокоен за резултата – всичко ще е наред. Но ако са само мъже – е под въпрос. И това, не е липса на достойнство, а рамките, в които трябва взаимно да се допълват.

Мъжете винаги търсят нещо ново, в следствие на което те са непостоянни и непоследователни. Докато жената е много по-устойчива, но точно това затруднява личното ѝ развитие. Обединявайки се заедно, ние работим.

От 2-ри урок на конгрес „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39747]