Entries in the '' Категория

Не трябва да „заспим“ и да се „събудим“ в Края на Поправянето

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Доколкото разбирам, Творецът си играе с нас на игра, която има определена цел. Но всяка игра има свой край и значи, примерно след 200 години тази игра ще завърши?

Отговор: Надявам се да завърши по-рано. Казвам ви го с пълната увереност, че ще можем да я завършим в следващите няколко години. Няма никакви пречки.

Въпрос: Ако тази „игра“ завърши и ние със сигурност достигнем до там, докъдето трябва да достигнем, да поправим душата си – тогава в какво се състои разликата между лявата и дясната линия? И какво ще стане ако в крайна сметка изберем лявата линия?

Отговор: Целта на творенията се състои в това, че всеки от нас – малка точка в общото кли/желание – да достигне до съвършенство, до такова съединение с всички останали точки на това кли, което съществува между клетките на съвършения, здрав организъм.

За да достигнем до тази цел, ние трябва да разберем, да усетим, да постигнем цялата тази обща голяма система, защото всъщност ние сме един организъм, в който сме съединени един с друг.

Дори нашето физическо тяло функционира благодарение на това, че през него преминава някакво информационно поле. Това не са просто лимфна система, кръвоносна система, нервна система и т.н. – това е една обща информационна система. Затова е невъзможно да стане така, сякаш съм взел сънотворно и съм заспал или съм замразил себе си за 200 години, и след това да ме събудят и аз да се окажа в Края на Поправянето. Такова не може да бъде!

Аз трябва да развия разума и сърцето си, способността си да разбирам, да осъзнавам, да постигам. Няма как за един час да налеем в едно дете всички тези знания, които то трябва да усвои за 20 учебни години. И точно така няма да успеем на научим човек, израснал в джунглите на всичко това, което трябва поетапно да получи в течение на няколко десетки години. Имаме примери за това.

С други думи, всеки човек трябва да премине през свой, личен път на развитие, постепенно, упорито да развива себе си. И разликата е само в това, ще го подтикват ли през цялото време отзад с „пръчка“ или той ще напредва по собствено желание.

Тъй като ни предстоят определени етапи на поправяне и всеки от нас е задължен да премине последователно през тях. И всеки път аз съм като малкото дете, което родителите са заставили да прочете още една дума и още една и още една… И аз толкова страдам от това, че ме принуждават да уча, докато не разбера, че все едно, на мен ще ми се наложи да го направя.

А ако съм умен, то разбирам, че мога да изработя в себе си желание към четене. Да кажем, като гледам другарите си, които вече са се научили добре да четат, аз започвам да се стеснявам от своето неумение и в мен се появява желание да ги „догоня“. И тогава на мен вече не са ми нужни никакви подтиквания, аз сам се движа напред.

В това е разликата между лявата и дясната линии – пътя на страданието, когато от всички страни върху тебе се сипят удари, и „сладкия“ път, когато се намираш в правилното обкръжение, което пробужда в тебе чувство на завист. Ти гледаш на тях и им завиждаш за това, което ти нямаш, а те имат. И това те заставя да се движиш.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39824]

Книга на книгите

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Има книги, които са написани от обикновените хора – за това, какво те усещат в този свят. И има книги, написани от кабалистите, които постигат духовния свят и пишат за усещанията си в духовното.

Тези книги се наричат особени, свети книги. „Свят“/„кадош“ – дословно означава „отделен“. Духовният свят е напълно отделен от нас, от нашето его и затова човек, описващ този висш свят чрез своите усещания, пише свята книга – особена, отделена.

Сред всички книги, написани през цялата история от хиляди хора, постигащи духовния свят, има една особена книга. В кабалистичните източници я наричат просто Книгата, дори не споменават нейното име „Зоар“: „написано е в Книгата“, „прочетох в Книгата“.

Тази Книга е дотолкова открояваща се, че всички останли редом с нея, дори не се считат за книги, доколкото са я писали особена група от хора, постигащи всички десет най-висши сфирот – в Малхут на Безкрайността. Всеки от тях е съответствал на една от десетте сфирот в тази Малхут. Техните души са били толкова особени, че всяка от тях произлизала от корена на определена сфира в Малхут на Безкрайността.

Тази особена среща в действителност се е състояла преди около 2000 години. Девет ученика заедно със своя учител Раби Шимон се уединил в пещера в Северен Израел, стоели са там и са учели.

Това е много особено место. Когато ходехме до Тверия с моя учител Рабаш, ние често посещавахме тази пещера. Рабаш обичаше много да ходи там. Стоеше по няколко минути и по израза му беше видно, че сякаш беше изчезнал, като че ли беше извън тялото си – дотолкова се съединяваше с духовната сила на тези десет сфирот, на десетте души, които седейки в тази пещера са разкривали света на Безкрайността.

Съединявайки се, те са постигнали 125-те духовни степени – от нашия свят до света на Безкрайността. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, че това се е случило само веднъж в историята, когато група от хора е постигнала толкова висока степен, защото са се съединили помежду си и са учили заедно.

И само при пълното поправяне (Гмар Тикун) ние постигаме същата тази степен, която те са постигнали и ще я постигнем именно благодарение на тяхното единство. Как те са се съединили помежду си и какво се е получило от тяхното съединение, кога са го постигнали, какво се е разкрило във връзката между тях – за това те са писали в своята Книга. И в това е цялата книга „Зоар”.

Затова е ясно, че от тази Книга ние можем да получим най-голямата сила за поправяне на нашата душа. И затова тази Книга е толкова важна.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39874]

Да разкрием духовното измерение

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Правилното намерение е най-важното нещо, от което се нуждаем при четенето на книгата „Зоар”. Защото, ако намерението напусне човека, книгата не действа върху него. На тази тема има много изказвания и статии от кабалисти, но накратко Баал а-Сулам пише следното:

„Творецът специално е създал нашето его, като разделящо ни. Ако се издигнем над своя егоизъм и се съединим един с друг, то самото его остава – ние не работим с него, а само се свързваме над него помежду си. Тогава цялата сила и съпротивление на егото ни, объркващо връзката между нас, се превръща в мощ на нашето съединение.”

Така работи резисторът (съпротивлението) в електрическата верига. Пропускайки през него електрически ток, именно върху това съпротивление създаваме напрежение, което задейства двигател или какъвто и да е електрически прибор.

Необходимо ни е съпротивление, през което, в противовес на него, да пропускаме силата на нашето съединение. Тогава мощта на нашето единство, което получаваме, ни разкрива духовния свят.

Защото, ако между нас го нямаше това съпротивление, както е било в самото начало на творението, когато всички сме били свързани заедно, щяхме да останем на това ниво, без да усещаме себе си.

Но имено за сметка на това, че между нас се е образувало съпротивление – нашето его, което ни разделя помежду ни и сега започваме да се съединяваме, тази мощност, която получаваме, пропускайки силата на нашето единство през съпротивлението, ни разкрива духовния свят. И тогава се издигаме на 125-те стъпала на нашето съединение – против егоизма, докато не извлечем от общото съпротивление безкрайната мощ.

В книгата „Зоар” се съдържа именно тази светлина, която може да ни даде силата да преодолеем съпротивлението, да се съединим един с друг и във връзката между нас да разкрием цялото духовно измерение. Точно в това се състои нашата работа с книгата „Зоар”.

От 4-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39855]

За възприемането на действителността от децата

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Аз разказах на своя тригодишен син, че всичко, което ни заобикаля, се намира вътре в човека. Той ме попита, дали то се намира вътре в моето тяло? И аз не знаех, какво да отговоря на това. Как да обясня на детето?

Отговор: Забранява ни се да говорим за такива неща с малките деца. За правилното възприемане на действителността може да се говори с децата на 9-годишна възраст, при това информацията трябва да им се дава на малки порции, защото тяхното вътрешно и външно възприемане на действителността се намират в противоречие едно с друго.

Това може да провокира у детето конфликт, тъй като мозъкът му още не е достатъчно развит, за да съдържа две части, които са противоположни и свързани заедно. За всички останали неща може да се говори и на по – ранна възраст.

Желателно е да се съветвате с нас по такива въпроси – ние събираме голямо количество материал за детското възпитание. С това се занимава много голям отдел, два пъти в седмицата аз провеждам беседи на тема възпитание, и в тях има отговори на такива въпроси.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39789]

Стълба в небето

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Баал а-Сулам получил своето име (на иврит „Баал а-Сулам“ – означава „Владетел на Стълбата“) от заглавието на коментара „Сулам“/“Стълба“, който е написал към книгата «Зоар».

По неговите думи, разкриването на Книгата, а също и факта, че той е създал коментар на цялата книга «Зоар» – това е знак, че поколението е вече достойно за поправяне и за разкриване духовното на масите, и с разпространението на книгата «Зоар» целият свят ще се приближи до поправянето.

Когато Баал а-Сулам отпечатал «Зоар» с коментара „Сулам“, неговите ученици ходили с томовете на тази Книга на различни места, като се стараели да я разпространят. Било е много трудно. Хората са се бояли от книгата «Зоар», тъй като имало слухове, че това е много особена книга, притежаваща огромна сила, която е способна както да принесе полза, така и да навреди.

И едва в наше време, 60-70 години след създаването на коментара „Сулам“, ние предоставяме «Зоар» на света в обработен вид, достъпен за широките маси, за да могат всички да я четат и да се наслаждават от нея.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39858]

Критичната маса на общата душа

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3

Въпрос: Разбирам, че точките в сърцето постепенно ще се отворят и всички хора ще стигнат до науката Кабала. Може ли да се каже, че ако на определен етап бъде достигната критична маса, процесът ще стане не постепенен, а едновременен?

Отговор: Точно така. Всеки организъм притежава защитна сила: ако определен процент  системи работят нормално, то останалите оздравяват под тяхното влияние. Ако постигнем своята критична маса, то целият свят веднага ще го почувства.

Сякаш вълни ще обливат хората и те ще започнат да разбират и чувстват повече. Изведнъж ще им се изясни, че истината е такава. Тя ще се прояви в чувствата и разума на човека така, че той ще я възприеме естествено, без дори да знае, откъде е дошло това усещане. А то ще дойде от връзката между нас.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39843]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.36

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Как може човек да достигне абсолютно равенство по свойства, така че всички негови действия да бъдат за отдаване на ближния, тогава, когато в цялото му съществуване няма нищо друго освен  получаване за себе си?

Тъй като по силата на природата от която той е сътворен, човекът е неспособен да извърши и най-малкото действие в полза на другите, и когато отдава на друг, той трябва да очаква, че в края ще получи за това достойно възнаграждение.

А когато е удовлетворен с възнаграждение, то лишава себе си от възможността да извърши каквото и да е действие (защото възнагреждението го принуждава да извършва действията заради себе си). А възможно ли е по този начин всички негови действия да бъдат заради това, да отдава на другите, и нищо – за собствени нужди?

Действително, аз признавам, че това е много трудно, и не е по силите на човекът да измени своята природа, която се заключава в това, да получава само за себе си. И не трябва да се мисли, че човек може да  измени своята природа на противоположната, така че да не получава нищо за себе си, а всички действия да извършва само заради отдаване.

Но и затоваТворецът ни е дал Тора, като методика за поправяне, така че с нейна помощ да успеем да се научим да извършваме действия с намерение заради Твореца. И ако занятието с Тора не е заради Твореца, а заради собствена изгода, то нито една хитрост в света не би ни помогнала да променим нашата природа

Баал а-Сулам. Статия при завършването на  Книгата Зоар

[39773]

Да придобиеш онова, което не можеш да загубиш

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: На сутрешния урок казахте, че трябва да гледаме на живота от друга гледна точка. Какви комбинации или форми на възприятие са ни необходими, за да чувстваме и възприемаме този живот по друг начин?

Отговор: Погледът към нашия свят трябва да бъде прагматичен и прост: ние се намираме тук, за да живеем. И не си струва да се влага в него повече от това. Човек не взема този свят със себе си.

С пълна увереност мога да кажа, че всичко, което имате над необходимото за насъщния живот, така или иначе ще изчезне от него. Сега навлязохме в такъв начин на живот, който ни задължава да бъдем в равновесие с природата. Затова, човечеството ще бъде принудено да се раздели с нещата, които са ненужни. Разкриващият се сега закон за подобие с природата ще ни задължи да го направим.

Със силата на злото или доброто, природата ще ни доведе до подобие помежду ни, за да могат всички да имат това, което им е необходимо за съществуване. Но ако постигнем равенството по добрия начин, ще стигнем бързо до духовното и лесно ще се напълним с цялото благо. А ако целият свят не напредне към това самостоятелно, то природата ще ни доведе до него по жесток начин.

Вече наблюдаваме примери за такова въздействие в проявлението на различните видове кризи. Затова, колкото повече учим и взаимно се включваме в нашите желания, толкова по-бързо ще се приближаваме към реализацията на този закон по позитивен начин.

Науката кабала не ни агитира да се лишим от имущество и да живеем скромно – напротив, тя ни учи в началото да постигаме още по-добър, по-духовен живот. И само тогава, в степента, в която придобиваш духовно напълване, автоматично оставяш в материалния свят онова, което ти е необходимо.

Духовното напълване ще ти даде такова удовлетворение, че по неволя ще престанеш да обръщаш внимание на неща, без които можеш да минеш в живота, в материалния свят. Това всъщност е и правилният подход към новото отношение към себе си, обществото, екологията.

Но ако не стигнем до духовно напълване, то равновесието с природата, което трябва да се разкрие ще вземе от нас насилствено, по пътя на войни и катастрофи всичко излишно и ние ще останем нуждаещи се и от двете страни. Така, че хайде да спечелим двойно!

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39766]