Entries in the '' Category

Дори Фауст би ни завидял

Световен конгрес „We!, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: В нашия свят съществува понятието „повече, отколкото е необходимо”. Ако човек прекалено много се тревожи, ще успее ли да постигне целта?

Отговор: В нашия свят рядко съществува такова състояние, дори когато човек, като Фауст, пожелае да спре мига, защото е постигнал най-голямото щастие. Но в духовния свят всички мигове са такива, тъй като там подобието на светлината и кли (желанието), и всяко усещане, дори най-малкото, е усещане за съвършенство.

Тоест равновесието на светлината и кли винаги се проявява в усещането, че не мога да се чувствам по-добре, отколкото съм сега. Затова трябва да се разкрие по-голямо желание (потребност), за да „разтърси” човек и да го задължи да се издигне по-високо.

Ето защо учениците на Рашби, създали заедно книгата „Зоар”, всеки път събирайки се заедно да учат, са чувствали, че изпитват ненавист един към друг и е било необходимо отново да работят над себе си.

С други думи, за разлика от това, че в нашия свят никога не изпитваме пълна удовлетвореност, в духовното винаги сме напълно удовлетворени, и дори при издигането от стъпало на стъпало, се издигаме от добро към по-добро.

Въпрос: Не е ли възможно моята тревога за другите да е по-голяма, отколкото е необходимо?

Отговор: От една страна се безпокоиш за останалите и не те напуска тревогата за тях, а от друга страна си свързан с висшата сила. Но това не означава, че трябва да страдаш с целия свят и да се вълнуваш за него. В степента, в която разкриваш, че целият свят е вечен и съвършен, се безпокоиш само за това останалите да го усетят, а не за ставащото с тях.

В своята тревога се издигаш от материалното, животинско, телесно ниво на духовното стъпало и това, заедно с безпокойството, ще ти даде съвършенство. Ти уравновесяваш тези две свойства. Виждаш останалите като съвършени, макар те самите още да не го чувстват – а ти трябва да допълниш това тяхното усещане.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39792]

Не с натиск, но с въздействие

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Трябва ли жените да оказват натиск по отношение на мъжете, така както майката оказва натиск върху детето, за да се занимават те с обединение?

Отговор: Към мъжете трябва да се отнасят така, както с децата – с любов! Но ако те не се обединяват, то несъмнено трябва да се упражни натиск върху тях. Казано е, че „благодарение на праведните жени ние сме излезли от Египет“. Изход от Египет означава преминаване от този свят в духовния и това става благодарение на жените.

Ние изучаваме, че подема на МАН произлиза от малхут, всички желания се намират в малхут. Така че, всичко започва с жените. Ако не беше тяхното желание, нямаше да има нито семейства, нито следващи поколения.

Силата, движеща човечеството – е силата на жената, която иска да ражда и да продължава живота. А мъжът внася изпълняваща сила, но само при условие, че от нея има потребност – така е устроена природата.

Следователно, главното, от което се нуждаем е потребността на жената. Когато при РАБАШ идваха нови ученици, той веднага организираше женска група, в която влизаха техните жени. Те се събираха веднъж седмично, четяха статии, обсъждаха. Той се безпокоеше много за това, как те разбират написаното, какво става с тях..

Непременно трябва да има силна женска организация, способна да иска от мъжете духовно напълване. Но жените трябва да действат не с вик, а чрез потребността на сърцето. Тогава мъжете ще почувстват – засега това все още не се получава.

Тоест от страна на природата жените не умеят и не са способни да се обединят помежду си, всяка жена е обособена сама за себе си. Но заради натиска над мъжете – само поради тази нужда – те могат да се обединят, за да се получи една голяма потребност. Тази потребност ни е необходима.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39754]

Какво е призванието ми?

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Бих искал да ви благодаря, за това, че сте посветил живота си на тази наука.

Отговор: Не беше мой избор. И аз точно така, както и вие, дойдох в кабала, защото чувствах неудовлетвореност от живота и търсех най-важното в живота за човека.

Отначало се надявах да намеря отговорите на въпросите си в науката и едва след дълго търсене и разочарование аз достигнах до кабала. За всичко това трябва да благодаря само на Твореца.

Но аз така съм устроен от Него, че не бих почувствал, че съм реализирал себе си дотогава, докато хората чрез мен не достигнат до Него.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39795]

Погледни на себе си от точката в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню-Джерси, урок №2

Главна книга в науката кабала, способна да притегли към нас светлината, силата, която ни поправя – това е книгата „Зоар”. Тази книга работи като “чудодейно свойство“ (сгула).

Ние се учим точно както малките деца, които много искат да пораснат и да станат големи, и затова постоянно са заети с нещо и изпълняват множество действия, дори и без да разбират какво правят. Но благодарение на своя стремеж за развитие, детето привежда в действие сили,  които са заложени в него от природата и така расте.

Точна така се учим и ние. Не знаем какво правим, независимо от всичкия ни интелект и умни разсъждения. Стоим пред пълна неизвестност. Но ако задействаме своите вътрешни сили, изпълнявайки съветите на кабалистите, вече преминали по този път, то ще почувстваме изменение в себе си.

Детето се радва на ставащите в него изменения, за него да усвоява този свят – това е изключително приключение. На него му е приятно от това, че расте – въпреки че се намира винаги в същата природа. Напред го подтиква неговият егоизъм и то върви и го напълва все повече и повече. Разбира се, по този път не се минава без разочарования, но това не му позволява да спре, и то продължава отново напред.

Но на духовния път на нас ни е много по-трудно. Защото ние  трябва да придобием нова природа – противоположна на тази, която е в нас днес, и вместо към получаване да преминем към отдаване. А ние не искаме това, дори го ненавиждаме, плашим се и не разбираме какво е това. Готови сме на всичко – но само не и на това!

И затова са толкова малко хората, които идват в науката кабала – само тези, в които наистина желанието и потребността, които подтикват напред, са се пробудили. Те подтикват за сметка на втората сила, разкриваща се вътре в тези хора – не силата на егоизма, силата Малхут, а силата Бина. Това все още не е истинската сила на отдаване – но е вече нейното начало и затова тя се нарича “точката в сърцето“.

След това довеждат човека в някаква връзка с източника и той започва да се развива. Това не е лесен процес, тъй като ние влизаме в група от хора, търсещи духовното, с които трябва да се съединим, отменяйки своя егоизъм и напредвайки напред над него към съединението, към любовта. А на нас ни е неприятно дори да слушаме за това.

Така минават години, докато човекът не започне да възприема, че духовната цел се реализира имено чрез съединение. А до тогава – ние дори и не чуваме това! Но когато на края започваме да го чуваме, не желаем да се съгласим с него.  И е разбираемо, че първите години в групата преминават много бурно – всеки влиза със своя егоизъм, който освен това и нараства постоянно.

В нормалния живот всеки е намерил за себе си някакво място в колектива и се е установил: на работа, на други места. Но когато ние влезем в кабалистична група, това се сблъсква нарочно с точката в сърцето и създава в нас такова триене, че просто хвърчат искри.

И се получава така, че групите ни понякога изглеждат много по-зле от обичайните общества. И ние не разбираме какво става?! Къде попаднахме? На работа, в семейството, в света – на хората все още някак им се отдава да намерят общ език, така че да съблюдават “коректни“ отношения. Но в групата това изобщо не се получава.

И това е напълно естествено, тъй като така на нас все по-ясно ни  показват доколко ние се намираме в робство на нашата земна, егоистична природа. И ако ние не гледаме правилно, обективно на това, така че да видим врага отстрани, а не през очите на този властващ над нас егоизъм – тогава не виждаме как ни използва той. Ако аз не отделя себе си от него, за да го погледна като учен, изследващ природата и разбиращ, какво може да се направи с него – то това е много трудно да се поддържа.

Хората са неспособни да се измъкнат от тази си природа и така остават свързани с нея дълги години. Затова е нужно да се постараем да видим нашето днешно състояние от точката в сърцето, което е напълно егоистично. И тогава ще можем реално да разберем какво се случва с нас и как над нас работи Творецът, висшата сила – играе си с нас и ни залъгва точно така, както ние го правим с малките деца. Защото Той желае ние да поумнеем и да видим живота от всички страни.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39631]

Реалното виртуално обкръжение

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

Трябва да организираме помежду си вътрешно обкръжение – вместо външната общочовешка среда. Нашето обкръжение ще противостои на външното въздействие, то самото ще ни въздейства, ще ни „промива” мозъка и интензивно ще „рекламира” духовния подем като най-важното нещо, което трябва да направим в живота.

Защото иначе, аз ще напусна този свят без каквато и да е полза. Живяло е животното – и е умряло. Тялото си е „отживяло” и се е разложило, но нищо не е направило. Точката, заложена в него от духовния свят, си е останала точка – не се е развила.

Всичко зависи от важността на обкръжението. Няма нищо по-важно от организацията на виртуалното и в същото време топло, сърдечно обкръжение. Това е главното. Иначе в своите мисли, всяка секунда ще се отклонявам от правилната посока и е възможно, когато се отклоня за пореден път, повече никога да не се върна  в нея.

Защото, ако се намирам във властта на самия себе си, никога няма да се върна към мислите за духовното. За първи път се замислям за него, защото Творецът, Висшата сила ме е разбудила. Висшата светлина пробужда решимот – моето духовно решимо се е събудило, давайки ми желание, насочено към светлината. Но това се е случило само веднъж. Възможно е и някой друг път Творецът да пробуди човека, а всичко останало зависи от нас самите. Необходимо е, колкото може по-бързо да изградя обкръжение, което да стане лоно за отглеждането на моята душа.

Духовното обкръжение трябва да бъде колкото се може по-многобройно и още по-важното е, колкото се може по-силно и тясно. За това пише Баал а-Сулам и главно Рабаш. Основна сила трябва да бъде не количеството, а качеството, защото именно то взема решение за работата.

Качеството на въздействието зависи от това, доколко се тревожим един за друг, въодушевяваме се един друг, връщаме се към основополагащите принципи на обкръжението, грижим се никой да не забравя за целта. Защото, мислите на другарите се предават на мен и затова, колкото повече ги въодушевявам, толкова повече те, в отговор въодушевяват мен.

Няма да ми се отдаде да се пробудя за срещата с духовното, ако не се пробудя за тази група. А групата ще ме въодушевява, ако аз я въодушевявам. Трябва през цялото време да работим в този затворен кръг.

Ето защо, за нас е важно виртуалното обкръжение. Трябва да създадем портал, който да ни позволи да държим непрекъсната връзка помежду си. Неслучайно, в света са разработени средства за комуникация, благодарение на които можем през цялото време да оставаме в контакт, през цялото време да виждаме, какво ново се случва в нашето виртуално обкръжение.

Мечтая за такава виртуална среда, в която ще мога постоянно да общувам с вас и да ви усещам – посредством разговор, музика, 24 часа, нон-стоп. Постоянно ще си изпращаме един на друг осъзнаването за важността на целта, любовта, връзката, вярната посока и по този начин, заедно ще се удържаме в духовния подем и в сплотеността, докато не станем единен съсъд, единна душа.

Да се надяваме, че ще реализираме тази платформа и ще държим постоянна връзка с нея.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39707]

Творецът е свидетел на нашия съюз

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как да разбера, че обичам своя другар?

Отговор: Това става, когато напълно спра да виждам неговото тяло и чувствам, че нашите чувства (сърца) и разум са съединени заедно.

Отначало, само си представяш такава връзка, но после тя реално се случва извън телата. И в това съединение започваме да усещаме присъствието на Твореца.

Когато успееш да се съединиш с другаря в разума и в сърцето, и Творецът е между вас, такова състояние се нарича любов към него. Не може едното условие да бъде изпълнено без другите – нужно е да се съединят всичките три съставни заедно. Творецът се разкрива между нас като свидетел за това, че действително сме се съединили помежду си.

От 2-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39783]

Предстватели на висшия свят

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

Днес ние имаме всички възможности за нашия духовен напредък и разпространение на науката кабала във целия свят.

Обединявайки се помежду си в нашата всемирна група, съединявайки нашите духовни искри – “точките в сърцата“, ние сме като представителство на висшата духовна система в този свят. А освен това, заедно се занимаваме с разпространение на науката кабала. Ние не се нуждаем от нищо повече.

Намираме се на върха на пирамидата на развитието на цялото човечество. И доколкото създадем единство помежду ни, дотолкова това ще подейства и на целия свят. И трябва също така да притеглим и целия свят колкото се може по-близко към нас.

Но не бива да мислим, че целият свят трябва да достигне до изучаване на науката кабала, че за всички хора е предназначено да разберат какво представлява тя. Съвсем не! Това е подобно на човешкото тяло, 99% от което се съставлява от материя, управлявана от мозъка. А мозъкът – това са хората, устремени към духовното.

Всички останали ще приемат такова устройство на света, те ще го осъзнаят и ще се приближат към нас. Но точно така, като в сегашния ни живот болшинството от хората не се нуждаят от велики постижения, така ще бъде и в бъдеще – те ще участват само пасивно.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39623]

Да придобиеш власт над природата

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Вие казахте, че ако ние се издигнем на духовната степен, то можем да властваме над всичките четири нисшестоящи нива – над нашето тяло, животинската, растителната и неживата природа?

Отговор: Ако ние достигнем такова ниво, че да се съединим помежду си с точките в сърцата, то властваме над всичко. Ние постигаме Божествената сила – всеобхватната  сила на Природата, и придобиваме безгранична власт. Накратко казано, ние управляваме природата.

Въпрос: Логично е да се предположи, че ако сега ние се намираме на човешката степен, то можем да властваме над трите, стоящи по-ниско нива на природата – животинското, растителното и неживото. Вярно ли е това?

Отговор: Не. Не можем да ги управляваме. Ние властваме над тях, но безразсъдно, тъй като не знаем общата програма на Природата, всеобщият Закон на мирозданието. Затова ние разрушаваме природата, варварски използвайки всички нискостоящи нива – животинско, растително и неживо.

Всъщност, това е много дълбок въпрос. Можем да властваме по два начина:

1. Със сила, както правим това сега, унищожавайки природата без всякакво жалост, разбиране, мнение, без да се замислим, какво ще се случи с нас утре или в близко бъдеще,

2. С разум, когато на нас ни е известна цялата картина на развитието, и ние можем да решим какво трябва да правим. Когато ти знаеш цялата система от началото и до края – това означава, че ти властваш, – не със сила, а с разум.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39672]

Практиката за съвместно потапяне

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3

Сега сме на конгрес. Тук се е събрала великолепна група, споена в огромно, колосално единение, със светлина вътре в себе си.

И въпреки, че това се изплъзва от постижението ни, в действителност нищо не се губи. Трябва само да се потопя навътре, до своята точка в сърцето и да поискам да се обединя с другите точки. Тогава ще видя, че между нас цари светлина и всички ние сме вътрешно сплотени.

Това трябва да разкрием. Всъщност, именно това е реализирането на науката кабала. Всичко, което изучаваме – светове, парцуфим, сфирот, са същността на връзката, която разкриваме. Когато влизаме в нашето вътрешно единство, тогава степента на връзка между нас, степените на разкриване и скриване на светлината представляват духовния свят.

Нашата взаимовръзка се подразделя на пет нива: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон – чак до тоталната, съвършена връзка наречена „свят на Безкрайността”, където няма граници за нашата взаимна връзка. И тези нива, от своя страна се подразделят на парцуфим и сфирот. В крайна сметка, едва там разкриваме това, за което е написано в Тора, и изобщо във всички кабалистични книги.

Няма накъде да бягаме. Трябва само постоянно да се фокусираме върху вътрешното, на онова дълбоко ниво, където сме свързани помежду си. Всичко зависи от вниманието на всеки от нас: нека човек не оставя този стремеж.

И тук се крие големият проблем: как да влезем вътре, как да се потопим още и още, докато стигнем това ниво, докато не го почувстваме между нас, докато не уловим вълните на нашата връзка, които ще започнат да приобщават всеки от нас към общата система. Откъде да взема силата на желанието, вниманието, чувствителността, възприемчивостта?

Тук, аз все пак се нуждая от обкръжение. Сам не мога да се удържа в единството повече от един миг. Мога да се старая, да използвам разума и чувството, за да се потопя навътре, да искам да съм там, да се държа със зъби – но след секунда всичко изчезва.

Ще помогнат само другарите, които вече са два милиона по целия свят. Всеки трябва да мисли за всички, защото той зависи от всички – и тогава, чрез другите ще помогна на себе си. Сам не съм способен на това. Но ако мисля за всички, за да могат и те също да мислят за това и да вървят към същото, то общата сила, общата мисъл, която изпращам на всички ще свърши своята работа, дори и те да не ме чуват.

Макар само тихичко, в себе си да мисля за това – моето желание е насочено към тяхното благо, което се нарича „молитвата на многото” и се връща към мен, и ми помага да се удържа на вътрешното ниво, да се потапям все по-дълбоко.

Затова, работейки в група, не трябва да се разпиляваме в различни посоки. Трябва да се съсредоточим само върху вътрешната точка: как да се задържа в дълбоките пластове на групата, там, където сме обединени помежду си. Това се отнася еднакво за мъжете и за жените.

Външното също трябва да се постави в служба на вътрешното. Както пишат Баал а-Сулам и Рабаш, ние трябва да говорим за важността на целта, за важността на другарите, за важността на групата. Защото това ме въодушевява, дава ми увереност, поръчителство, за да се приближавам все по-близо до вътрешното ниво – докато то не се разкрие. И тогава ще почувствам, че съм влязъл във вътрешния, в духовния свят.

Затова съществува закон: „Да помогне човека на ближния”. Само при условия на взаимна подкрепа, всеки от нас ще може да постигне духовното. Сам, никой и никога няма да може да се пребори.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39653]