Entries in the '' Category

Връзката с другите хора е лекарството за депресия

Вестник „Globes” публикува обширна статия за „индустрията на щастието”, която ни прави все по-нещастни. Мащабите на депресията на Запад непрекъснато се увеличават, като в същото време средната възраст на нейните жертви става все по-ниска.

По данни на Световната здравна организация до 2020 г. депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност и смъртност в света, изпреварена само от сърдечно-съдовите заболявания.

Съвременният човек се потапя в самота, а обществото не му хвърля спасителен пояс. С изключение на исляма, ролята на религията като фактор за подкрепа изчезва. Обществото се разпада, голямото сплотено семейство в западните страни става абсурд.

Премествайки се в пространството на виртуалните комуникации, мнозина погрешно предполагат, че отсега нататък ще могат да минат без реално, грижещо се общество. В резултат човек търси решение на всички проблеми сам, настанявайки се пред компютърния екран.

Животът на обществото, страдащо от дефицит на внимание, протича мълниеносно – хората чуруликат кратки трели, с надеждата да успеят да изкажат онова, което след минута вече няма да бъде чуто. Всичко, което изисква вътрешни усилия, упоритост и време, се отстранява в зародиш. Когато човекът е празен, когато няма истинска цел, в него се настаняват тревогата и депресията. Откъде да вземе тази цел? Къде да намери смисъл?

Днес всички сериозни изследователи заявяват, че щастието се крие в контакта с другите, в отдаването, и че реалният смисъл може да бъде намерен само във взаимната връзка помежду ни. Виктор Франкъл, известен австралийски психолог, казва, че човекът, който стои в дома си и се опитва да намери смисъла сам, сякаш се блъска в отворена врата, не разбирайки, че тя се отваря навън, а не навътре.

Няма да намериш щастието в ръковината, заяви в интервю с репортера на „Globes” един от анкетираните специалисти. Занимавайки се сам със себе си, вместо да протегнеш ръка към друг човек, само усилваш собствения си нарцисизъм и депресията.

[39435]

Да сте поръчвали екскурзия в духовния свят?

Въпрос: Как трябва да чувствам всички тези кабалистични термини, които изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот” – например НЕХИ или нефеш?

Отговор: Когато постигнеш духовния свят, ще започнеш да усещаш светлината, която ще наречеш „НЕХИ”, или светлината нефеш. Ти ще усетиш това! Също така, ще разбереш какво пишат кабалистите.

Това се нарича „душата учи човека”. Ти ще усетиш, и пак от своето усещане ще разбереш как се нарича това. Сякаш попадаш в непознат град, гледаш някакви здания, които е невъзмножно да разпознаеш отвън и казваш: „Това е театър. Той е построен преди 300 г. А това е музей” – и така описваш всичко, което виждаш. Разпознавайки ги, разкриваш техните имена, същност – абсолютно всичко.

Това се нарича духовно постижение. И то означава, че душата учи човека. Сякаш в теб има някакъв инструктор, който те обучава – твоята душа. Защото, ти се включваш към същия източник. Откъде кабалистите са получили цялото това знание? Само от своето постижение.

Как е измислил това Адам Ришон – първият човек? Пред него се е разкрил вътрешният му свят – духовният. Това не е онзи въобръжаем свят, който ни се представя като нашия свят, в тази външна обвивка на тялото ни.

Когато проникнем навътре, виждаме духовния свят. И там, на Адам му се е разкрило всичко. Тогава, той е започнал да назовава всички части на реалността с различни имена. Той им е дал имена. По същия начин, и ти ще знаеш как се нарича всеки елемент на духовния свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.03.2011

[39512]

Няма стари въпроси

Въпрос: Как имате сили и търпение да отговаряте на едни и същи въпроси, които Ви задават?

Отговор: Преди всичко, голямата любов към човека, който искрено пита, желаейки да напредва. Той не разбира и пита отново, и отново не разбира – и пак задава въпрос.

На останалите им се струва, че чуват един и същи въпрос. Но това съвсем не е така! Всеки от вас може да попита за едно и също, но вие пробуждате в мен напълно различни желания, недостиг на напълване.

Ако съм сам, нямам какво да кажа. Задължително ми е необходима аудитория и идващите от хората въпроси. Аз идвам на лекция, усещам публиката и в този момент знам какво да кажа.

Понякога излизам на сцената, пред мен има хиляди хора и до последната минута се намирам в нещо като затъмнение, без да знам какво да кажа. Мога преди това да разлиствам книги, да планирам лекции, но никога не мога предварително да кажа за какво ще започна да говоря.

Изведнъж се появява контакт с публиката – и край, уловил съм тяхната потребност, желание – работя над това желание.

Затова, когато хиляди хора ми задават един и същи въпрос, при всеки той е продиктуван от различно желание. Възприемайки желанието на един, на втори, на трети чувствам, че то изхожда от друга точка и това не ме дразни, защото всеки път при мен идва сякаш нов въпрос.

От урока по статията „Предисловие към Птиха”, 25.03.2011

[39422]

Всички ние искаме да направим приказката истинска история

Въпрос: Девизът на бъдещия конгрес е „Ние правим това реално”. Но в същност, какво правим, за да стане това реалност?

Отговор: „Ние правим това реално”. Иначе казано, откриваме истиската реалност, а не тази, която ни се представя през призмата на егоизма, желанието за получаване.

Защото, ние включваме в себе си двете сили: желанието за получаване и желанието за отдаване. И ако се намираме под властта на желанието за получаване, а желанието за отдаване ни дава само малко жизнена сила, то това, че чувстваме определящата роля на получаването се нарича наш свят.

Ако стигнем до състояние, когато желанието за отдаване ще определя всичко, това ще се нарича висш, духовен свят.

И така, в света съществуват две сили и ти определяш какво искаш да усещаш, в какъв свят, в каква реланост искаш да бъдеш.

Ако твоето желание за получаване властва над желанието за отдаване, тогава чувстваш този свят. И тъй като желанието за получаване е ограничено от кличеството наслаждения, които може да събере в себе си, то и нашият живот е ограничен.

Но ако искаш да се усещаш в желание за отдаване, тогава ще почувстваш отдаването, а това вече е живот и вечно, неограничено развитие.

Нашето пребиваване в желанието за получаване е реално – то съществува и ние се намираме в него, но то е далеч от живота, защото само си въобразяваме, че наистина съществува. А цялата реалност на желанието за получаване, на самата му материя произлиза от намиращото се в него желание за отдаване.

Затова, то е нереално и подобно на детска надуваема играчка. Създава се впечатление, че тя е жива, но въздухът, който я изпълва, цялата жизнена сила, всъщност произлиза от желанието за отдаване и не се явява нейна собствена. Ето защо, нашият свят се нарича „въображаем свят”.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39368]

Отдаване с щедра ръка

Молитвата за обществото е стремеж към отдаване на ближния, раждащ се вътре в човека. В началото, той усеща като „ближни” само своята група, нейното вътрешно желание.

Но после ще види, че целият свят се намира в единство и че той, целият е запълнен с Шхина, с Божественото присъствие. И тогава ще му се разкрие духовния свят, висшата реалност.

Сега, вече започва да разбира, защо е бил принуден да премине през ненавистта. По този начин е бил организиран процесът на неговото развитие свише, за да не може да усилва егоизма си чрез обществото и да не използва другите за своите користни цели, а да отиде там, за да се принизи, да се преклони пред онази сила, която се крие в обществото. За да поиска да се включи в тази сила на отдаването, да се съедини с нея и просто да потъне в нея.

Именно това е обществената молитва, защото той моли за мир в това общество, тоест стреми се да постигне свойството отдаване – докато не се съедини с това общество така, че между тях да не остане никаква разлика и те се слеят в едно цяло.

Когато човек придобие формата на обществото, напълно съединявайки се с него, това означава, тяхното единство, „ударното сливане” (зивуг де-акаа). Защото това е съединение, което работи срещу неговия егоизъм. Той удря по своето его, за да се съедини с другите и в тази степен изгражда своите духовни парцуфим, формите на съединение – придобива свойствата на Твореца.

Формата, която е замислил в главата си, сега се осъществява в него – разпространява се в неговото „тяло”, изпълва го и той получава формата на Висшия. След като желанието за наслаждение получи намерението „заради отдаване” и се облече в светлината Хасадим, става годно за получаване на напълване, на светлината Хохма – формата на Твореца.

Светлината Хасадим няма форма – тя се разпространява нашироко, като дарове на „щедра ръка”, към всички и без никакво ограничение. Но когато в желанието започне да се облича светлината на наслажденията, Хохма – тя му придава определена форма на отдаването, която се нарича „с името на Твореца” – формата на Висшия. Така, благодарение на ударното сливане (зивуг де-акаа), човекът постига Твореца.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39181]