„И построили нещастни градове”

(Коментар на статия от книгата „Шамати”)

Възможно е да постигнеш сливане с Твореца само, излизайки от „изгнанието”. Изгнанието е усещане за личното откъсване от Твореца, за недостиг на сливане.

Но откъде да знам, какво е сливането, за да усетя, че сега не се намирам в него и да тъгувам по него, да плача и да не искам нищо друго, освен излизане от това състояние?

Защото сегашното състояние не ми се струва толкова лошо – наистина, не ми стига някакво напълване в живота, но не може да се каже, че стардам много от него. Това не се нарича „изгнание”.

Изгнанието е състояние, противоположно на сливането, когато страдам само за него и усещам неговото отсъствие като нетърпима болка, проникваща до най-дълбоката ми същност. Как да постигна такава остра потребност?

Това е същият въпрос, който е задавал Авраам: „Как мога да съм сигурен, че моите потомци ще получат в наследство земята на Израел? Земята (арец) означава „желание” (рацон). И как да постигна желание, което ще бъде изцяло насочено към отдаване?

Защото всички мои желания са насочени към егоистичното получаване и има само една точка в съцето, която се нарича „Авраам” – началото на поправеното желание, от което се ражда новият подход, новият въпрос. И Творецът му отговаря: не се вълнувай, Аз ще те изпратя в изгнание.

И тогава Авраам се успокоява, защото разбира: каквото и да става, аз непременно ще стигна до такова страдание поради недостиг на сливане с Твореца, а от него задължително ще стигна до сливане. Тоест човек разбира, че няма изход – той трябва да намери желание, потребност за сливане с висшата сила.

Затова, той трябва да попадне под чужда власт, противоположна на Твореца. Тази власт ще му се разкрие постепенно, стъпка по стъпка, като абсолютно нетърпима. В началото, дори ще му се струва добра и напълно необременителна, като „лека паяжина”.

Той ще влезе в Египет и ще започне да работи за своя егоизъм, защото в земята на Израел е започнал глад (в желанията за Твореца). Йосиф слиза в Египет, а после цялата къща на Яаков – тоест, целият човек, с всички свои желания и намерения, лоши и добри, потъва в своя егоизъм и се чувства добре в него! Това вече не е малко его, а е обратно на сливането с Твореца, на духовното, противоположно на отдаването и любовта.

Всичко това започва от ненавистта, разгоряла се между братята и продажбата на брата в робство. Така, всички желания на човека започват да се развиват в егоизма и той не чувства, че това е лошо. При него всичко е добре – има „седем плодородни години”. Дори ако чувствам, че съм в нещо противоположен на Твореца и се намирам в егоистичния Египет, там съвсем не ми е толкова зле.

И така, ние се развиваме естествено, докато не започнем да строим градовете „Питом и Рамсес”. За Фараона, за нашия егоизъм, тези години означават добър живот, но за нашата точка в сърцето, която започва да се проявява, това е горчив живот. Аз чувствам, че това са бедни и нещастни години – нямам нищо в тях, само пустота. Дори и да получавам някакво наслаждение от този живот, после горчиво се разкайвам за него. Така стигам до вика за моя ненужен живот.

Виждам, че съм се объркал, желаейки да проверявам всичко с разума и егоистичното си чувство, т.е. с нечистата сила (клипа), която се състои от знание (в главата) и получаване (в тялото). Чувствам, как тя ме убива, изисквайки постоянно да получава подтвърждение от разума, че печеля, преуспявам, не падам, напредвам – че непрекъснато нещо придобивам! Такова е изискването на моя егоизъм.

Но от друга страна, започвам да разбирам, че този егоистичен подход просто ме погребва в Египет и не искам да остана в него. Не това е била целта на живота ми. И тогава, започвам да търся как да се изтръгна от властта на Фараона – знанията и получаването. Търся нови понятия, които да са по-висши от това. И постепенно разкривам, че има свойство Исраел (яшар-кел, „направо към Твореца”), което е над знанието и усещането в моето желание за наслаждение, изгодното напълване и егоистичния разум.

Има друго състояние, по-висше от това, „главата” на което се нарича вяра, а „тялото” – отдаване. Точно това е „душата”, която се различава от егоистичното тяло, базирано на знания и получаване. Така, в резултат на своята работа и именно благодарение на разкрилия се в мен Фараон,  започвам да ценя и величая желанието за отдаване, в сравнение с желанието за получаване, а вярата – да предпочитам пред знанието.

И когато започна да работя така, в мен се разкрива още по-силно властта на Фараона. Преди не съм знаел, че той е жесток владетел, от който трябва да бягам. Моше (в мен) бяга от Фараона в страната Мидян и трябва да се крие от него 40 години, т.е. в човека расте силата на отдаване, срещу Фараона. Тя все още е малка, не е способна да го надвие, но човекът вече разбира, че трябва някак да се бори с егоизма, който му носи зло.

И тук разбира, че му трябва помощта на Твореца – и започват египетските наказания. Той чувства, как ударите минават през Фараона и чрез тях, неговият Моше се отделя от него, приготвяйки се да изведе „целия народ” – всички желания.

Така се сбъдва обещанието на Твореца, че потомците на Авраам ще бъдат изгнанници в чужда страна, потискани 400 г., и ще излязат оттам с голяма придобивка. Това е същото желание, което е израснало в Египет за сметка на Фараона, на егоизма, на цялата тази борба.

От Египет, не вземаме със себе си самия Фараон – но вземаме от него тези желания, за които сме спорили, и излизаме с вяра над знанието. Можем да вземем със себе си тези желания и да ги изведем от състоянието на изгнание. Именно в тях сме усетили това изгнание (галут) – и в тях искаме да почувстваме освобождението (геула), разкриването на Твореца.

Цялата ни работа в Египет се състои в това, да разпознаем разликата между прекрасните градове за Фараона и нещастните за нашето желание да се освободим от него – да различим Фараона, „помощта срещу теб” и помощника, заедно с който ти ще отидеш при Фараона, т.е. Твореца. Виждаш, че те стоят един срещу друг, а човекът е по средата и моли Твореца да разреши всяко състояние.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 11.04.2011

[40355]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: