Цялата разлика между кабалистите (хората с точка в сърцето, вървящи по пътя на духовното развитие) и религиозните маси, се заключава в тяхното отношение към Твореца. Кабалистите казват: “Всичко зависи от мен”, аз трябва да се променя, а Творецът е постоянен, понеже е абсолют. Да се променя може само този, който е лош или добър, а Творецът е само “Добър, творящ добро”. Как да Го молим да се измени и да стане по-добър? Значи сега е лош?

Кабалистът счита, че само той трябва да се измени, – и повече никой не подлежи на поправяне – нито светът, нито другарите, нито групата, нито един човек. Аз се намирам сега в Добрият, творящ добро, в Твореца, в единствената сила на природата. „Няма никой освен Него”. Как Го усещам – зависи от моите свойства.

Ако аз работя с групата, то аз работя, аз се изменям – затова ми се струва, че съществува група, която преминава различни състояния… Но всъщност, аз работя със своята сянка, със своите свойства.

И точно така е с Твореца. На мен ми се струва, че Той по различен начин се отнася към мен, ту се приближава до мен, ту се отдалечава от мен. Но това съм аз, работя сам със себе си – на фона на абсолюта, на “Добрия и творящ добро”, освен който няма никой. Аз съм в Него.

Затова “всеки съди в степента на своята непоправеност” – аз виждам своята сянка на фона на Твореца. Това съм аз и виждам отвън – самия себе си, отражението на своите собствени свойства.

Т.е. целият свят, освен кабалистите, молят Твореца да се измени и са готови да изпълняват всичко – само Творецът да е добър към тях. Те не считат, че трябва да изменят своята природа, да поправят своето “зло начало”, своето его, но молят Твореца, да бъде Той добър към тях, каквито са.

А кабалистите казват обратното: Творецът е “Добър и Творящ добро”, “Няма никой освен Него”, всеобхватната, единствено съществуващата сила на природата. Освен Твореца никой не съществува. Освен Него има само точка от желанието за наслаждение, “нещо, създадено от нищото”. Вътре в тази точка стават всевъзможни действия, изменения в нейното осъзнаване – това, че тя пребивава във висшата светлина.

Внезапно тази точка усеща, че се разширява до мащабите на Малхут на Безкрайността, след това се образуват световете, стават някакви изменения. Но всичко това усеща тази същата точка. Нищо не се е изменило. Всички промени стават само в нейните усещания. И така, дотогава, докато тя не достигне постоянното състояние – усещането, че тя като черна точка се намира в “Добрия и Творящ добро”, единствено съществуващ.

Целият този кръговрат, който ние преминаваме вътре в творението, до неговото пълно поправяне (Гмар Тикун) е предназначен само за това, да определим, къде се намираме всъщност – да разкрием Твореца.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 26.04.2011

[41552]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →