Целият свят се съединява в мен

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Ние мислим, че има още някакви светове извън човека и че духовният свят се намира някъде далеч, зад облаците и галактиките, зад пределите на нашия свят. Сякаш духовният свят започва там, където свършва нашата Вселена, в някаква материална сфера.

Но от друга страна, казано е, че духовният свят е най-вътрешния от всички светове. Следователно той се намира някъде вътре в мен. Но нима вътре в тялото ми, освен плът и кръв има още нещо?

Науката кабала ни учи на правилно възприемане на реалността, казвайки, че цялата реалност се намира вътре в човека и че няма нищо извън човека. Затова трябва да разкрием своето вътрешно желание, „духовния съсъд”. Аз все повече присъединявам „външния свят” към себе си, съединявам се не само с десетте най-близки свои другари, с петдесет или два милиона човека, а включвам в себе си цялата реалност, която сякаш се намира извън мен.

Аз започвам с няколко човека, но постепенно достигам и до животинския свят, до растителния и накрая до неживия. Изведнъж започвам да чувствам, че всичко това се съединява в мен. Рисувам тези картини вътре в себе си, а не че те се случват отвън!

И колкото повече ги възприемам като единно цяло, всички части на които са свързани с мен – според тази степен аз започвам да навлизам все по-дълбоко в тази вътрешна реалност. Материалните тела започват да изчезват, а желанията се присъединяват към мен и аз все по ясно започвам да усещам картината на истинската реалност.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар”, че в действителност цялата реалност се обрисува само в мен, в мозъка ми, а на повърхността няма нищо. Пред мен се разиграва някакъв театър, като отражение на собствените ми свойства, вътрешните сили и наклонности.

Затова трябва да разберем, че известния призив за „любов към ближния”, толкова отдалечен от нас, толкова ненавистен и струващ ни се нереален, трябва да приведе човек до състояние, в което той ще се върне към истинската реалност. Това не е любов от нашия материален свят, където ние с тебе, оставайки си егоисти, трябва въпреки това да се заобичаме един с друг.

Благодарение на това, че аз обичам другия и го присъединявам към себе си, чрез това аз възвръщам на себе си собствената си част, която само ми се струва отделена в моето въображение. И така аз се връщам към истинската реалност. Това се нарича постижение на висшия свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40045]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: