Трудностите са помощ свише

Именно на такъв човек, който съгласно корена на душата си, иска да разкрие едната, единна висша сила, действаща в реалността, му „помагат” отгоре, изпращайки му препятствия.

Творецът непракъснато разкрива в него все нови желания, увличащи го в различни посоки. И човекът забравя, че няма никой, освен Твореца, отново се обърква и не може да изгради в себе си образа на единната висша сила, към която трябва да се обръща.

Всички тези трудности са помощ свише за човека, който притежава стремеж към разкриване на Твореца, която се изпраща именно във вид на пречки.

И на човека му се струва, че сякаш при другите се получава да останат в тази единна картина, само с усещането, че няма никой, освен Твореца. А при него, тя непрекъснато пропада и се обърква. На света не му струва нищо да говори така и само на него му е трудно, и постоянно се промъква като през мъгла, и не разбира кой действа: той самият, Творецът или те заедно, по какъв начин да се отнася към Него – нищо не разбира.

Струва му се несправедливо, че получава от Твореца само пречки, вместо помощ. Нима така трябва да постъпва добрият и любящ Творец? Защо действа с такова коварство и създава на човека такива проблеми в живота, че не е ясно как да се измъкне от тях.

Струва му се, че дори най-жестокият човек не би постъпил така. Защото, откъде е цялата жестокост в света, ако не от тази най-висша сила? Всички най-страшни и ужасни неща идват само от една сила и при това, трябва да приеме, че тази сила е добра, действащата само за благото и с безгранична любов?

Ако погледнем света, не е възможно да кажем така. Само се убеждаваме, как можем да бъдем объркани и накарани да се съмняваме в единствеността на висшата сила, когато виждаме пред себе си свят, изпълнен с болка, проблеми, насилие, терор, ненавист.

Нима всичко това не е предизвикано от същата тази висша сила? Разбира се, защото няма никой, освен Него и сами, ние нищо не правим. Аз виждам със собствените си очи, че в света властва силата на злото, а не силата на доброто. И колкото и да се старая да се удържам в мисълта, че няма никой, освен добрия Творец, аз балансирам сякаш на върха на игла и ми остава малко, за да падна. Защото от всички страни получавам доказателства за противното и те ми се струват напълно истински.

Не мога повече да си затварям очите за ставащото и да заблуждавам себе си. Виждам, че просто съм задължен да разкрия Твореца! И тогава, в мен възниква истинско желание. Не съм съгласен да се отнасям към Него като към сила на злото! Но за да Го почувствам като сила на доброто, ми трябва Неговата помощ.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41542]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: