“Комментари към Пасхалната Агада” Баал а-Сулам (от статията “За Йехуд“): “Ето оскъдният хляб, който са яли нашите отци в земята Египетска” (Пасхална агада): защото заповедта за вкусването на маца е била дадена на синовете на Израел още преди изхода им от Египет, когато са пребивавали в робство – в олицетворение на избавлението, което е трябвало да направят набързо.

Винаги става така, когато напредваме от едно състояние в друго, излизайки от степента, на която се намираме сега: в египетско робство, във властта на Фараона, на нашето упорито „зло начало“, което ни държи и не ни дава да се издигнем над завистта си, над ненавистта, сладострастието и честолюбието.

Колкото и да се опитваме, все още не ни се отдава да се издигнем над тези егоистични свойства и да се съединим помежду си с връзки, които съответстват на степента, след изхода от Египет – да станем „като един човек с едно сърце“, да постигнем взаимно поръчителство, за да се разкрие общата сила на отдаване и любов, която се нарича Творец.

И затова, намирайки се още под властта на Фараона, трябва да си представим следващото състояние – да играем в него както децата играят на това, как стават възрастни. Така и ние трябва да играем на „възрастен“ духовен живот.

От урока по статията на Баал а-Сулам “За Йехуд”, 18.04.2011

[41010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →