Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., “Да отидем при Фараона – 1“: Истинската молба започва тогава, когато човек вижда, че сам не може да помогне на себе си. Тогава, той знае съвършено точно, че няма друго средство освен молбата за помощ към Твореца.

Но това е при условие, че човек е положил големи усилия за обединение, ако е желал да сплоти групата, така че тя да го зареди с потребността от отдаване и любов, но  е почувствал, че не може, не способен е и не е готов на това, ако не се е сдобил с успех в правилното обединение. Творецът преднамерено изкарва човек от равновесие всеки път, проявявайки се във изображението на Фараон. Защото всъщност , те са едно и също. Относно това е казано: “Няма никой освен Него“. В света властва и действа само една Сила, една воля.

На края човек разбира, че друг изход няма – той е задължен да се предаде и закрещи, да помоли, да изиска от Твореца, Той да измени неговата природа. Човек започва да разпознава, че Творецът и Фараонът – идват от една Сила, която ги движи.

И в него няма нищо повече, освен тази точка на разбиране. Тя се намира извън Твореца и извън Фараона – извън цялата природа. Малка искра, решимо, капка духовно семе, духовен ген, тази основа, благодарение на която човек погледажда и вижда, че над всичко добро и над всичко лошо еднакво властва Творецът.

Играта е вече решена, и затова изход няма – човекът трябва сега да поиска – Творецът да промени всичко. И се обръща с искане към Висшата сила.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →