Въпрос: Защо е написано „този свят е сътворен единствено за Исраел”, а не за народите на света, въпреки че тяхното поправяне е целта на творението?

Отговор: Ние трябва да следваме научните определения на мъдростта кабала. „Свят” (олам) означава „скриване” (алама). Скриването е създадено само за Исраел, тези които се стремят „направо към Твореца”. Тези, които желаят да достигнат Твореца, трябва да преминат през скриване, страдание и удари, за да изградят в себе си отрицателна форма, противоположна на Твореца, а след това да пожелаят да достигнат свойствата на Твореца – отдаване отделено от получаване.

Това трябва да достигнем. При това нашето желание не трябва да бъде подобно на Твореца в цялата Негова мощ. Не! Ти можеш да имаш желание, което тежи само 1 грам, но то трябва да бъде поправено! Поправено желание означава, че ти знаеш какво е да бъдеш отделен от получаване. Това свойство е най-важното и ние трябва да го усетим.

В крайна сметка, ние можем да отдаваме само ако виждаме изгода. Както е написано, ние „сменяме крава за маймуна”, получавайки това, което считаме за по-предпочитано. Например, за мен една книга е по-важна отколкото парите. Тогава аз давам пари, за да получа книга. Това се нарича придобивка.

Но защо е придобивка? Ти не заплати ли със свои пари? Не. Това, което съм дал, е по-маловажно отколкото полученото. Ако трябваше да дам в замяна нещо равно по размер, то аз не бих могъл да го направя. Аз винаги трябва да си представям, че за мен полученото е по-предпочитано отколкото отдаденото. И колкото е по-голяма разликата между тях, толкова повече това ме напълва, тъй като имам по-голяма печалба: „Погледни какво намерих! Почти е като дар!”

Така живееш ти: твоето напълване трябва да бъде колкото се може по-предпочитано отколкото отдаденото в замяна. И тогава това не се нарича отдаване.

Как човек усеща отделянето от получаването заради отдаването без той да получи нищо в замяна? Аз съм склонен да работя без да получа нищо в замяна, ако вярвам, че по този начин заработвам бъдещия свят. Това е сякаш аз си отварям сметка в бъдещето и правя вноски в нея. Това дори е по-надеждно: никой няма да ги открадне и нищо няма да се изгуби както в този свят.

Но как усещаш, че си напълно отделен от резултата на отдаване, че нямаш никаква облага и че е напълно отделено от теб? Ти работиш усърдно през целия си живот и никой, дори и Творецът, не знае нищо за теб. Но ти знаеш за това, ти работиш и желаеш да останеш само в това. Но ако работиш, за да не се чувстваш виновен, това е твоята отплата.

Как можем да се отървем от желанията за получаване? Ти трябва да чувстваш това отделяне като 1 грам и това е всичко – ти не се нуждаеш от нищо повече. Тогава си готов за разкриване. В крайна сметка, това вече е образ на истинското свойство на отдаване, образ на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 11.04.2011

[40367]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →