Нашият основен проблем е да установим своето отношение към Твореца. Ясно е, че то е субективно и напълно зависи от нас – от това, как мислим и чувстваме. То се променя не в зависимост от отношението на Твореца, когото не познаваме, а от това, какво мислим за Него.

От една страна, става дума за Природата – за средата, вътре в която се развиваме. Някога човекът е започнал да разкрива природата, да се издига в нашия свят от животинското ниво на човешкото, да изследва заобикалящата го среда. А след това е започнал да изследва духовния свят, когато неговото желание е дорасло до такова ниво. Така, според степента на нарастване на своето желание, човекът все по-дълбоко е прониквал в природата.

Но човекът се състои от две части: чувстваща и разбираща, които се намират в определена връзка и си влияят една на друга. Именно чрез тях – чрез чувството и разума, ума и сърцето – той изследва онова, което усеща. А това, което не влиза в сетивните му органи, остава неизвестно за него. Той изследва само своите впечатления, а за онова, което е недостъпно за усещане, изобщо не говори, защото ще бъде празна философия, фантазии.

Затова, нашите представи за Твореца се основават не на това, какъв е Той, а на това, как Го усещаме. А кой е Той всъщност, никога няма да узнаем! Знаем само че има някаква висша, външна сила, която усещаме като природата около нас.

Най-близката нейна част наричаме този свят. А има още по-широка природа, разкриваща се на човека, благодарение на неговото особено развитие. Тя се нарича висша природа. А какъв е самият Творец – кой знае?

Затова, науката калбала говори за всичко само по отношение на човека. Написано е: „Няма никой освен Него!” – така чувства човекът, изяснява си, в резултат на своите изследвания.

Кабалистите ни разказват за своите впечатления от тази единствена висша сила и излиза, че Творецът, като че ли се сърди, радва се, наслаждава се. Така чувства човекът, така усеща висшата сила! А какво всъщност става с Нея, за нас е неизвестно.

И за всички нас е много важно да установим своето отношение към тази Висша сила, за да знаем откъде се взема тази форма, картина, впечатление, усещането, което получаваме от Него. Кого чувстваме: Него Самия или самите себе си? Или чувстваме себе си на фона на Неговата светлина? Или пък чувстваме нещо общо между нас, някакво наше взаимодействие? Необходимо е да знам това!

Ако ми е добре или зле – от кого зависи това усещане: от мен самия или то идва от Твореца? Или може би зависи от съответствието помежду ни, от някаква особена връзка?

Ако извършвам някакво действие – на думи, в мислите или физически – Той ли ме принуждава да действам или имам някаква свобода? Но откъде ще я има в мен, ако съм резултат, плод на Неговата работа?

Тоест необходимо е някак да се определим по отношение на връзката си с Твореца, иначе през цялото време ще се объркваме. Това има огромно значение за нашето отношение, за нашата вътрешна работа и за връзката ни с Него. И то също се отразява на всички наши отношения помежду ни, вътре в семейството и на човека със самия себе си.

За нас това не е абстрактен въпрос. Установяването на своето състояние, на връзките, на нашето отношение към Твореца влияе на всички пластове от нашия живот. Това е най-основното нещо. И затова, за нас е толкова важно мнението на Баал а-Сулам в статията му „Няма никой освен Него” – най-първата статия от книгата „Шамати” (Чуто).

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41561]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →