Практиката за съвместно потапяне

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3

Сега сме на конгрес. Тук се е събрала великолепна група, споена в огромно, колосално единение, със светлина вътре в себе си.

И въпреки, че това се изплъзва от постижението ни, в действителност нищо не се губи. Трябва само да се потопя навътре, до своята точка в сърцето и да поискам да се обединя с другите точки. Тогава ще видя, че между нас цари светлина и всички ние сме вътрешно сплотени.

Това трябва да разкрием. Всъщност, именно това е реализирането на науката кабала. Всичко, което изучаваме – светове, парцуфим, сфирот, са същността на връзката, която разкриваме. Когато влизаме в нашето вътрешно единство, тогава степента на връзка между нас, степените на разкриване и скриване на светлината представляват духовния свят.

Нашата взаимовръзка се подразделя на пет нива: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон – чак до тоталната, съвършена връзка наречена „свят на Безкрайността”, където няма граници за нашата взаимна връзка. И тези нива, от своя страна се подразделят на парцуфим и сфирот. В крайна сметка, едва там разкриваме това, за което е написано в Тора, и изобщо във всички кабалистични книги.

Няма накъде да бягаме. Трябва само постоянно да се фокусираме върху вътрешното, на онова дълбоко ниво, където сме свързани помежду си. Всичко зависи от вниманието на всеки от нас: нека човек не оставя този стремеж.

И тук се крие големият проблем: как да влезем вътре, как да се потопим още и още, докато стигнем това ниво, докато не го почувстваме между нас, докато не уловим вълните на нашата връзка, които ще започнат да приобщават всеки от нас към общата система. Откъде да взема силата на желанието, вниманието, чувствителността, възприемчивостта?

Тук, аз все пак се нуждая от обкръжение. Сам не мога да се удържа в единството повече от един миг. Мога да се старая, да използвам разума и чувството, за да се потопя навътре, да искам да съм там, да се държа със зъби – но след секунда всичко изчезва.

Ще помогнат само другарите, които вече са два милиона по целия свят. Всеки трябва да мисли за всички, защото той зависи от всички – и тогава, чрез другите ще помогна на себе си. Сам не съм способен на това. Но ако мисля за всички, за да могат и те също да мислят за това и да вървят към същото, то общата сила, общата мисъл, която изпращам на всички ще свърши своята работа, дори и те да не ме чуват.

Макар само тихичко, в себе си да мисля за това – моето желание е насочено към тяхното благо, което се нарича „молитвата на многото” и се връща към мен, и ми помага да се удържа на вътрешното ниво, да се потапям все по-дълбоко.

Затова, работейки в група, не трябва да се разпиляваме в различни посоки. Трябва да се съсредоточим само върху вътрешната точка: как да се задържа в дълбоките пластове на групата, там, където сме обединени помежду си. Това се отнася еднакво за мъжете и за жените.

Външното също трябва да се постави в служба на вътрешното. Както пишат Баал а-Сулам и Рабаш, ние трябва да говорим за важността на целта, за важността на другарите, за важността на групата. Защото това ме въодушевява, дава ми увереност, поръчителство, за да се приближавам все по-близо до вътрешното ниво – докато то не се разкрие. И тогава ще почувствам, че съм влязъл във вътрешния, в духовния свят.

Затова съществува закон: „Да помогне човека на ближния”. Само при условия на взаимна подкрепа, всеки от нас ще може да постигне духовното. Сам, никой и никога няма да може да се пребори.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39653]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: