Световен конгрес “We!”, Ню-Джерси, урок №2

Главна книга в науката кабала, способна да притегли към нас светлината, силата, която ни поправя – това е книгата „Зоар”. Тази книга работи като “чудодейно свойство“ (сгула).

Ние се учим точно както малките деца, които много искат да пораснат и да станат големи, и затова постоянно са заети с нещо и изпълняват множество действия, дори и без да разбират какво правят. Но благодарение на своя стремеж за развитие, детето привежда в действие сили,  които са заложени в него от природата и така расте.

Точна така се учим и ние. Не знаем какво правим, независимо от всичкия ни интелект и умни разсъждения. Стоим пред пълна неизвестност. Но ако задействаме своите вътрешни сили, изпълнявайки съветите на кабалистите, вече преминали по този път, то ще почувстваме изменение в себе си.

Детето се радва на ставащите в него изменения, за него да усвоява този свят – това е изключително приключение. На него му е приятно от това, че расте – въпреки че се намира винаги в същата природа. Напред го подтиква неговият егоизъм и то върви и го напълва все повече и повече. Разбира се, по този път не се минава без разочарования, но това не му позволява да спре, и то продължава отново напред.

Но на духовния път на нас ни е много по-трудно. Защото ние  трябва да придобием нова природа – противоположна на тази, която е в нас днес, и вместо към получаване да преминем към отдаване. А ние не искаме това, дори го ненавиждаме, плашим се и не разбираме какво е това. Готови сме на всичко – но само не и на това!

И затова са толкова малко хората, които идват в науката кабала – само тези, в които наистина желанието и потребността, които подтикват напред, са се пробудили. Те подтикват за сметка на втората сила, разкриваща се вътре в тези хора – не силата на егоизма, силата Малхут, а силата Бина. Това все още не е истинската сила на отдаване – но е вече нейното начало и затова тя се нарича “точката в сърцето“.

След това довеждат човека в някаква връзка с източника и той започва да се развива. Това не е лесен процес, тъй като ние влизаме в група от хора, търсещи духовното, с които трябва да се съединим, отменяйки своя егоизъм и напредвайки напред над него към съединението, към любовта. А на нас ни е неприятно дори да слушаме за това.

Така минават години, докато човекът не започне да възприема, че духовната цел се реализира имено чрез съединение. А до тогава – ние дори и не чуваме това! Но когато на края започваме да го чуваме, не желаем да се съгласим с него.  И е разбираемо, че първите години в групата преминават много бурно – всеки влиза със своя егоизъм, който освен това и нараства постоянно.

В нормалния живот всеки е намерил за себе си някакво място в колектива и се е установил: на работа, на други места. Но когато ние влезем в кабалистична група, това се сблъсква нарочно с точката в сърцето и създава в нас такова триене, че просто хвърчат искри.

И се получава така, че групите ни понякога изглеждат много по-зле от обичайните общества. И ние не разбираме какво става?! Къде попаднахме? На работа, в семейството, в света – на хората все още някак им се отдава да намерят общ език, така че да съблюдават “коректни“ отношения. Но в групата това изобщо не се получава.

И това е напълно естествено, тъй като така на нас все по-ясно ни  показват доколко ние се намираме в робство на нашата земна, егоистична природа. И ако ние не гледаме правилно, обективно на това, така че да видим врага отстрани, а не през очите на този властващ над нас егоизъм – тогава не виждаме как ни използва той. Ако аз не отделя себе си от него, за да го погледна като учен, изследващ природата и разбиращ, какво може да се направи с него – то това е много трудно да се поддържа.

Хората са неспособни да се измъкнат от тази си природа и така остават свързани с нея дълги години. Затова е нужно да се постараем да видим нашето днешно състояние от точката в сърцето, което е напълно егоистично. И тогава ще можем реално да разберем какво се случва с нас и как над нас работи Творецът, висшата сила – играе си с нас и ни залъгва точно така, както ние го правим с малките деца. Защото Той желае ние да поумнеем и да видим живота от всички страни.

От 2-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39631]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment →