Островче на отдаването в човечеството
Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1984, статия 3, „Любов към другарите„: В Тора е казано: „И срещнал Йосиф един човек, докато се лутал в полето и човекът го попитал: „Какво търсиш?“ Той отвърнал „Братята си търся. Кажи ми къде пасат те?“ И казал човекът: „Те си тръгнаха оттук“.
РАШИ обяснява: те са прекъснали братските връзки, т.е. не искат да се обединят с тебе. И това, в края на краищата, довело до това, че народа на Израел попаднал в египетско изгнание. А за да излезем от Египет, ние сме длъжни да се обединим в група, където всички да искат да живеят в братска любов.
Трябва да достигнем нивото на Висшата сила, единствено съществуваща в цялата реалност. Тя ни е създала, за да станем подобни на нея. Ние работим, стараем се и само така достигаме до потребност, до желание, до напълване, което представлява точно подобие на Висшата сила.
Намирайки се под нейно явно въздействие ние не можем да сме свободни – в такъв случай тя властва над нас. Всяко друго състояние поставя също така своите условия. Как да създаде възможност сами да изберем подобието с Висшата сила и да станем като нея?
Затова Творецът, т.е. силата на отдаване и любов се е скрил от нас и ни е дал властта на егоистичното желание, което е противоположно на Него. Но ние не виждаме тази противоположност, защото сме запознати само с едната страна на медала, която няма с какво да сравним.
Творецът е създал човечеството – множество хора, между които се простира порочна взаимовръзка. По този начин Той е закрепил егоизма, докато не го разкрием като зло, а светът, в който живеем – като Египет под властта на Фараона.
Тогава ще пожелаем да избягаме от състоянието си и за такъв случай Творецът ни е дал друга реалност – групата. В групата можем да установим други закони, противоположни на егоизма от външния свят. Намирайки се в човечеството, ние в същото време въвеждаме помежду си законите, свойствени на духовния свят. Така искаме да съществуваме – в духовен формат.
От една страна, този формат е противоположен на човечеството и затова ни е трудно да се обясняваме с другите така, че да ни разбират. Сблъскваме се със силното съпротивление от страна на човечеството. А от друга страна се стараем да разберем нашата връзка с духовното, с Твореца.
И затова хората, „блуждаещи в полето“, не знаещи къде се намират, получават импулс и се събират заедно. Такъв е законът на природата: има сила, която ги обединява един с друг, подобно на магнит, привличащ само железните части, които реагират на него, докато останалите части от пластмаса, стъкло и дърво не реагират и остават на местото си. Така се събират и частите, реагиращи на висшата светлина.
Светлината въздейства на човечеството отвън, набира все по-голяма мощ и фокусировка. Съответно, все повече и повече хора се присъединяват към това, което се нарича „група“ и започват да разбират, че трябва да установят помежду си такива закони, каквито са в духовния свят.
Подобни взаимоотношения кабалистите наричат „любов към другарите“. Това е просто название, зад което се крие не толкова любов, колкото голям и труден анализ. Ние проявяваме между себе си „злото“ – лошата връзка, произлизаща от нашата природа. И над нея трябва да установим духовна връзка, която наричаме „добро“.
Тогава ще видим в каква степен можем или не можем да пребиваваме в доброто над злото. В крайна сметка ние ще разберем, че няма зло без добро и няма добро без зло. И едното и другото трябва да съхраним, да не потискаме злото, защото именно над него разкриваме доброто.
Казано е: „любовта ще покрие всички престъпления”. А ако няма престъпления – няма и любов. Тя може да съществува само ако ги покрива.
Така и ние проявяваме понятието „любов към другарите”.
От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011
[40804]
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Laitman.com Коментари RSS Feed