„Разумът” в духовното е светлината хохма, светлината на мъдростта, която се облича в съсъд. В съответствие с тази светлина, усещаме и разбираме Твореца. Става дума, не за самата светлина хохма, а за приемащата я светлина хасадим, тоест за тази степен на отдаване, на която сме способни. Тези две светлини се съгласуват, съизмерват се една с друга.

В нашия свят, ние получаваме направо в своето желание някаква част от светлината, без да я обличаме и не се уподобяваме на Твореца. Затова сме много ограничени в своя разум. Това не е съзидаващ разум, защото не ни учи, не ни показва, какво да правим по-нататък за разкриването на Твореца.

От друга страна, в духовния свят получаваме висшата светлина, тоест разкриването на Твореца в съсъд за отдаване. Това означава, че разкривам Твореца, като напълно разбирам кой е Той и какъв е Той.

В нашия свят мога да гледам на човека, като на стена. За мен, той е „непробиваем” – не разбирам неговия език, не се ориентирам в неговите свойства, не знам неговите мисли. Той е скрит от мен. А в духовния свят, нашият контакт означава обединяване. Аз генерирам в себе си свойството отдаване, в което се облича светлината и тогава го разбирам – с други думи, разбирам другия. Моето желание приема неговата форма, неговата структура. И така е с всеки.

Аз имам „сиво”, безформено получаващо желание, отнасящо се до Малхут на Безкрайността. И в това желание, чрез любовта и отдаването, изграждам различни модели, за да приемат формите на всички души, съществуващи извън мен. Създавам в себе си място за сглобяването на „конструктора” на душите и по такъв начин, включвам всички в себе си.

Но това става при условие, че в своето желание отделям на всеки неговото място, представяйки си кой, къде трябва да застане. Откъде знам това ли? Просто в степента на своето отдаване, позволявам на другите да влязат вътре.

В резултат, се създава картина, сходна с емблемата на Московския конгрес. Кръгът – това е цялото мое желание и в него отделям сегмент за всеки. Постепенно, този кръг се напълва с души и така, си връщам своята собствена душа. Защото сега, тя е един вид извън мен: всичко, което си представям отвън, е именно моята душа.

Излиза, че свойството отдаване, което генерирам е само средство, условие, позволяващо ми да върна в себе си моята душа.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →