Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №5

Рабаш, Шлавей Сулам, 1984 г, статия 17, “За важността на другарите”: “Всеки ученик е длъжен да се чувства най-малък в сравнение с всичките си другари.

Тогава той ще може да попива ценността на възвисяването от всички, защото не може големият да получава от малкия и, още повече, да се въодушевява от неговите речи, но единствено малкият може да се въодушеви от това, което е ценно за големия”.

За това е казано:” Много научих от учителите си, още повече – от приятелите си и най-много – от учениците си”. Как може да се учиш от учениците си?

Ако аз се принизявам, а тях, напротив, възвишавам в очите си, тогава аз не мога да получавам чрез тях. Защото с душите си ние се намираме в единна система. И затова раби Хананя, велик кабалист, казва, че най-много се е научил от учениците си, тъй като пред тях той е можел да се анулира, да се принизи.

Ето и ние в общата ни голяма група трябва особено да ценим тези, които действително работят над самоотричането, – макар отвън това да не може да се види. Тази работа е най-трудна, защото се води направо против егоизма. Но колкото по-ниско аз се поставям, толкова повече получавам. Даже в егоистичното му разбиране си струва да се направи.

Във външния свят се случва същото: смирявайки себе си, ние можем да чуем другите, да се научим на нещо. И обратно, вирвайки високо нос, ние от никого нищо няма да научим. Ако аз се чувствам по-високо от другите и ги презирам, оставам празен.

Така че самоотричането е изгодно даже от гледна точка на егоизма, това е условието за включването ми в групата. Но ако прекланям глава в егоистично общество, за да получа от другите колкото се може повече, то при нас аз се принизявам пред другарите, за да получа от тях духовно въздействие, осъзнаване на величието на целта, величието на Твореца, силата, която ще ми помогне да се издигна над егоизма. В това е цялата разлика: външно работя по същия начин, но с противоположна цел.

„Всеки ученик е длъжен да издига достойнствата на всеки от другарите, все едно той е най-великият човек в поколението. Тогава обкръжението ще му въздейства”.

Аз мога да получавам само от по-високото стъпало. Затова трябва не само да принизя себе си, но и да възвися в своите очи обкръжението, групата, другарите.

От 5-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →