Работейки в група, аз получавам от нея най-силното желание, аз жадувам да се освободя от егоизма. Но какво мога аз? Самото желание не е способно на нищо. А и то, с цялата своя мощ, е егоистично.

Аз искам не самото отдаване, а изгодата, която то обещава. Значи, че се намирам под властта на Фараона: имам много силно желание за отдаване вътре в желанието за получаване – аз предвкусвам огромната изгода от отдаването.

Като следствие, в мен расте разногласието, разривът, полярността, “сблъсъкът на интереси”: искам да отдавам, за да напълня своето егоистично желание. Тъй като отдаването ме прави вечен, съвършен, необятен, неограничаван от нищо, неподвластен на никакви кризи. Никакви цунами, никакви борсови крахове – всичко е чудесно! Кой не желае това? Моят егоизъм го иска, и още как!

Но заедно с това, той не може. И тогава идва висшата сила, която пробива моята “черна дупка”, като ми позволява да избягам от нея.

Всъщност, макар че това може да се представи като бягство, аз от никъде не бягам. Аз си оставам пак там, но изведнъж се чувствам освободен от своя егоизъм, от желанието за получаване. Това е.

Изведнъж се оказва, че черната дупка не поглъща светлината в себе си, а става прозрачна. Сега всичко преминава през нея, и тя пропуска от други измерения всевъзможни въздействия, които аз наричам различно: светлина нефеш, светлина руах и т.н.

Така ние вървим напред.

Главното за нас е да прекрачим прага, да започнем обновление (хидýш). На иврит това се нарича “начало на месеца” (хóдеш). И нашето обновление се състои в това, че с помощта на висшата сила ние получаваме своето първо свойство отдаване.

Но затова трябва да предизвикаме действие от страна на висшата сила, поради което трябва да се обединим. Нека това да бъде егоистично обединение – не е важно, успешно ли е то, или не. Само когато изградим правилно обкръжение, между нас ще повее вятърът на духовните промени.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →