Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как мога във всеки един момент да бъда сигурен, че напредвам правилно в своето учение по кабала и не се отклонявам от пътя?

Отговор: Във всеки един момент аз трябва да избирам както на уравновесена везна между егоизма и точката в сърцето. И всеки един момент трябва да накланям везната към точката в сърцето и обединението. Няма никакво друго действие освен обединението.

Обикновено ние искаме да учим и извършваме различни действия. Но по този начин неосъзнато се отклоняваме от обединението. Аз самият съм го изпитал. Отне ми много време преди да започна да чувам това.

Обичам да уча, да организирам материалите и да ги превръщам в методична система. Аз направих всичко, което може да си представите, освен да работя за обединението. Колкото по-скоро започнем да усещаме, че обединението е наше задължение и привикнем към това възприятие, толкова по-бързо този навик ще стане втора привичка.

Ние трябва непрекъснато да приучаваме себе си да искаме да чувстваме вътрешния свят на нашите приятели, техния стремеж към обединението и Твореца. Ако моята насоченост е вътре в тях, то аз забравям за това, как те изглеждат отвън.

В крайна сметка, в нашите собствени семейства ние не обръщаме внимание на лицата на нашите близки. Ние усещаме техните души, характер, настроение. Подобно на това, аз трябва непрекъснато да се опитвам да почувствам желанията на приятелите, насочени в същата цел, към която се стремя и аз. Това е желанието, с което искам да се свържа.

Действително няма значение как изглеждат приятелите и какви са техните характери. За мен е важно само едно: какъв е техният стремеж? Това е най-трудното за мъжете и имено тук лежи същността на тяхната работа. За жените е по-лесно да преминат на това възприятие, защото те обръщат по-малко внимание на външните проявления.

От 2-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[39776]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →