Световният WE! конгрес, който се проведе в Ню Джърси, беше първият конгрес, на който вече усетихме, че няма значение къде сме. Хората усетиха едно и също нещо, без значение къде са.

И това не е, защото сме се научили да го правим по някакъв начин, а защото се издигнахме над мрежата на нашата материална, виртуална връзка и чрез тази виртуалност – над нея, започнахме да чувстваме духовната мрежа от връзки.

Сега продължаваме този конгрес от степента, която постигнахме. Ние прикрепяме всички разкриващи ни се трудности и проблеми към този подем. Не може да има подем без трудности, защото винаги е трудно да се издигнем, като изкачването на планина. Затова сега разкриваме различни проблеми, депресия, объркване, различни въпроси, които изискват решение и работа между нас, която трябва да се издигне на качествено ново ниво.

Ще имаме голям конгрес в Москва, а преди това ще има две срещи с групите ни в Италия и Испания. Необходимо е да се подготвим за този конгрес. Иначе, защо изобщо да го правим? Трябва да развием голямо, мощно желание и на следващия конгрес да видим себе си на напълно различно качествено ниво в сравнение с предишното.

Това, което постигнахме на конгреса в Америка, е добре. Но следващият конгрес трябва да ни даде усещането, че всички сме на едно място, а не на различни места в нашите усещания. Това е целта ни.

На предишните конгреси стояхме пред компютърните екрани, едва повдигайки се над тази виртуална връзка. Почти всички усещаха как във всяко кътче на света, на всички огледални конгреси хората имаха едно и също усещане за радост и вдъхновение и същите мисли. Но въпреки всичко, те чувстваха, че са на различни места – в Израел, в Ню Джърси, в Торонто, в Москва, в Сао-Пауло и в други градове и страни, сякаш са били всички заедно.

Сега трябва да постигнем усещането, че не се намираме на различни места, а в едно духовно пространство, в което сме свързани заедно. Трябва да изключим това „сякаш”, виртуалната илюзия и да постигнем състоянието на „всички заедно”. Няма никакви граници или разстояния за усещанията, и това е което трябва да постигнем.

Това е нашата цел на следващия конгрес: трябва напълно да се отделим от географското местоположение и от виртуалната връзка. Вярно е, всичко това съществува, но над него ние много бързо ще постигнем усещането, че сме в едно духовно пространство, а не на някакво материално място. Това трябва да постигнем на следващия конгрес.

И сега трябва да работим над това. Ако това е поставената ни цел,  тогава трябва да създадем общо желание, нужда да го постигнем. Трябва да говорим за това, да работим в тази посока и да напишем няколко песни, и да организираме няколко събития и събирания на приятелите.

Всичко трябва да се прави заради тази цел: да бъдем на едно място, тоест в едно желание, защото „място” в духовното означава „желание”. Това вече се нарича „като един човек с едно сърце”. Това трябва да постигнем и то се случва постепенно, стъпка по стъпка, от един конгрес на следващ. Това е целта.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 08.04.2011

[40215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →