Въпрос: Казваме, че всичко зависи от обединението между нас. Но какво представлява това обединение?

Отговор: Ние започваме духовното си развитие от точка, която се намира извън духовното. И през цялото време стоим в тази точка извън духовното, наричана още „този свят”, в който сега съществуваме.

Защо? За да сме независими от духовния свят. Духовният свят е сякаш огромна сфера, а сега сме извън нея, встрани. И тогава, аз мога да вляза в нея, а мога и да не вляза. Все едно, че съм самостоятелен.

Когато в мен пробудят точката в сърцето, започвам да се стремя към тази сфера, въпреки, че все още не си се представям като миниатюрна точка край огромната потресаваща сфера, в която искам да вляза. Но ме влече към нея.

С това желание, със стремежа към духовното, стигам до някаква група. Какво представлява тази група? Седят заедно мъже, учат, разговарят, впечатляват се, обсъждат, пеят, ядат. Някакъв клуб, който е доста странен – но по света има много подобни места.

Гледам на тази група, като на обикновено събиране на хора в този свят. Тогава ми казват: „Ти трябва да се съединиш с тях, да се включиш в групата, да участваш във всички мероприятия, дежурства, да поемеш определени задължения, защото имаме обща работа”. Аз съм готов – какво да се прави… Защото виждам някаква полза от това.

Така се съединявам с тези момчета, защото разбирам, че заедно, явно ще постигнем нещо. Освен това, не виждам друго място, където да мога да правя това – затова се подчинявам.

Постепенно, с годините, установявам, че на мястото, където се намирам, наистина има вътрешно съединение. Разкривам го след няколко години. И тези години не са минали напразно. Това са годините на моята вътрешна работа, когато не съм чувствал, но висшата светлина ми е въздействала и е извършила в мен множество действия, с огромна скорост. Тогава започвам да чувам… Какво означава „да чувам”? Изведнъж започвам да обръщам внимание, да придавам ценност на вътрешното състояние между нас – на единението в чувствата, в сърцата.

Просто е дошло времето – и аз започвам да се впечатлявам от тези думи, да им придавам важност. Това е резултат от светлината, която е работила над мен през висички тези години, прониквайки все по-дълбоко в сърцето ми – и сърцето е започнало да откликва на тези думи: „обедиенение”, „поръчителство”, „любов”, „отдаване”, „като един човек с едно сърце”. Започвам да чувствам някакви вътрешни отклици на тези думи. От всяка дума, в мен възниква определена реакция – усещам вътрешната същност на думата.

Така минават още няколко месеца, и още, и още… Защото по този начин, ние поправяме своите основи – Малхут на Безкрайността вътре в нас. Докато започна действително да се приближавам към своите другари. В тях, вече виждам съратници по моя духовен път и разбирам, че този път минава вътре в нас, в нашия вътрешен център, в нашето вътрешно съединение. И там, ако се съединяваме – постигаме всичко.

И ако преди съм си представял духовния свят като огромна сфера извън мен, вероятно някъде далече зад пределите на Вселената, сега, все повече свързвам духовното с моето вътрешно усещане, което се разкрива в единението между нас.

Това място сега не съществува, но ако започнем да се съединяваме помежду си, то ще създадем нова реалност, която ще се нарича „Място”. От тези общи желания ще стигнем до Мястото, в което ще се разкрие Творецът.

От урока по книгата „Зоар”, 24.04.2011

[41396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →