Маска, аз Те познавам!

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed