Въпрос: Грижата за другите някога ще стане ли моя природа?

Отговор: Не, няма. Само егоизмът, който управлява човек, може да бъде естествен. Всички следващи състояния са над него и могат да бъдат постигнати чрез непрекъснати усилия.

Да влезеш в духовното е също като да се повдигнеш над земята в нашия свят. Ти не можеш просто да седиш във въздуха. За това е нужна сила, която да те държи, въпреки силата за гравитация. Гравитацията е силата на нашия егоизъм. Тя винаги ме дърпа надолу; затова веднага щом забравя за целта  падам на земята.

Ако искам да се свържа с останалите, преди всичко, аз трябва да полагам непрестанни усилия, за да се задържа „във въздуха”, в стремежа към свързване. Тук не може да има отпускане: в момента, в който забравя, падам.

Ето защо грижата за другите никога няма да стане навик или втора природа. И ние трябва да сме благодарни за това, тъй като по този начин получаваме възможност да реализираме нашата свобода на волята във всяка следваща секунда.

Ако това беше навик, който ме движи, аз щях да бъда ангел. Ангелът се подчинява на своята природа: природата на отдаване. Той се държи във въздуха, защото е „по-лек от въздуха” и не се влияе от силата на земната егоистична гравитация. Но човекът се влияе.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40988]

Filed under: Без категория | Add Comment →